Малка тема за пешеходците по магистрала Тракия, но и не само.

Теоретично всичко е ОК.
Децата имат уроци по безопасност на движението от 2-ра група в детската градина (тоест - от четиригодишни). В повечето от градините имат очертани пешеходни пътечки, улици и т.н. и разиграват различни ситуации на пътя.
Миналата година имаше един проект, по който доста градини получиха пари да очертаят такива полета, да се оборудват със знаци и светофари, и да онагледяват по-добре наученото в среда, близка до реалната. Не знам дали тази година проектът продължава.
След това в училище поне в начален курс има специално пособие по безопасност на движението, по което се учи в т.нар. "Час на класа" - той е веднъж седмично, но аз намирам пособията за много добре измислени, защото са съобразени с възрастта, има за оцветяване, за изрязване, има тестови задачи, не е никак лошо.

Въпросът е в практиката, в това, което децата виждат ежедневно на пътя. А то е - хаос. И тотално незачитане на правилата от едно 95% от хората.

Всъщност това е добра новина - няма странични пострадали, а само един глупав човек по-малко.  Естествен отбор.

Постоянно виждам баба/дядо/майка хванали дете за ръчичка да притичват по булеварди на места, където няма пешеходна пътека. Когато имам възможност им правя забележка.
Няма как малките да се научат да пресичат правилно щом самите им майки ги дърпат между колите.
Каквото и да ги учат в училище/детска градина няма да има смисъл, след като вкъщи примерът е друг.

Аз се стреснах от коментарите под публикацията в Дневник http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/09/1843157_jena_zagina_sl … seche_magistrala/, като например:
Налагало ми се е да пресичам магистрала. На всеки му се е налагало. Какво безумно има в това? Вярно, че на такива места човек трябва да изостри адекватността на преценката си и да премери десет пъти преди да отреже. Но и шофьорите трябва да си дават сметка, че във всеки момент на платното може да се появи човек. Шофирането е повече отговорност, отколкото удоволствие.
Някак предпочитах това да е единичен случай на идиотизъм.

Още един от коментарите

В едно богато шейхство много пешеходци загивали по улиците, блъснати от автомобили. Населението почнало да намалява.
Шейхът издал декрет: Водач, блъснал пешеходец да се наказва със смърт. След една година шейхът гледал статистиката.
Броят на блъснатите пешеходци намалял двойно, НО броят на мъртвите останал същият.
Тогава шейхът издал друг декрет: Всеки водач, който забележи пешеходец на уличното платно Е ДЛЪЖЕН ДА ГО БЛЪСНЕ!
След една година статистиката показала - нула жертви!

Браво!
Предната тема беше за шофьорите /даже темите бяха две/ сега е редно да пообсъдим и пешеходците. Странно деление, предвид че, все още не съм разбрала някой да се е родил с автомобилче.

Коментираме ли, че шофьорът е избягал или само кукуто, пресякло Тракия?

Ох, не знам къде наистина сме сбъркани. Между нашия блок и градинката където ходим има улица с пешеходен светофар, спирка на градския транспорт и изход от училище. Изхода от градинката е на буквално 5 метра от светофара, но почти никой не си прави труда да отиде до него, а пресичат с децата точно където са излезли на улицата.И майките и бабите и тези дето слизат на спирката и тези дето излизат от училището.
Моето дете започнах да го уча откакто беше на година и половина и вече не искаше в количка и ходехме пеша, преди да направи 2 год. питаше хора на въпросното място защо пресичат на червено.
Още продължавам да повтарям как се пресича и да се оглежда на улица без светофар и не знам дали някога ще съм спокойна в това отношение, колкото и да порасне.
От септември тръгва в нова градина не знам дали ще ги учат на правилата за движение, но би било хубаво.

Коментираме ли, че шофьорът е избягал или само кукуто, пресякло Тракия?
[/quote]
 
Шофьорът не е бил един, блъснали са я няколко коли. Като се движиш с тази скорост може и да не разбереш какво си ударил, стига твоята кола да остане на пътя.
Опитай се да спреш кола която се движи с 130км.ч и виж колко време ще отнеме и какво разстояние ще измине докато спре напълно.

Как тъй му се е налагало?!?! На мен НИКОГА не ми се е налагало. Не виждам и как ще ми се наложи. На магистралата не си давам сметка, че може да се появи някой. Като се появи вероятно ще го блъсна. И ще го лежа.


Аз изпитвам подозрения, че няма да го намерят изобщо.
Не намирам за правилно, че е избягал.

Въпреки, че имам доста богата фантазия, не мога да си представя какво толкова наложително може да ме накара да се изтипосам на една магистрала. Единствения вариант, които ми хрумва е някое от децата ми да хукне по нея и аз да тръгна да ги спасявам, но нямам спомен да сме спирали в аварийната лента, още повече пък да им разреша да излязат от колата.

Да пресечеш магистрала само по себе си е малоумно. Да я пресечеш с количка, предвид мантинелата по-средата го прави съвсем неземно като плод на разум.

Също толкова малоумно е да пресечеш Цариградско щосе или големите и околовръстните булеварди и шосета в който и да е друг град. Но го наблюдавам ежедневно. На булевард България, по спирките на трамваите редовно пада едно катерене по стените на подлеза и пресичане. Нямам обяснение какво ти дава сили да се изкатериш и да прескочиш 1.5 м. ограда, но не ти дава сили да минеш през подлеза.

Проблемът е огромен и той е в това, че за пешеходците няма глоби. Факт. Ако аз мина на червено, ако не ме спрат веднага, ще ме снимат. А пешеходците си пресичат както, когато и където си искат.

И един съвет към пешеходците - НАЛИЧИЕТО НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА НЕ ПРАВИ ЦЯЛАТА УЛИЦА ПЕШЕХОДНА ЗОНА!!! Редовно пресичат преди, след около, но не и по пешеходната пътека. Че и се чудят защо не спираш, псуват, крещят, доли колите ритат, драскат с чадъри или замерват с камъни (и това видях наскоро).

Вярно е и че половината водачи на МПС не са чели Правилника за прилагане на ЗДП никога, дори и за листовките, не знаят кое е дясно и нямат никаква идея кой е с предимство на нерегулирано кръстовище. В Манастирски ливади, където живея, забрави да разчиташ на това, че си дясностоящ. Отнасят те като нищо. Просто някой си решава, че улицата с по-хубав асфалт е с предимство и оттам нататък, ти къде стоиш няма никакво значение.

Проблемите са много. Но причините не са. Те са две - неграмотност (защото аз друго обяснение да караш кола и да не си чел правилника нямам) и малоумие.

Мисля, че на всички е ясно, че за да тръгнеш да пресичаш магистралата с количката, означава да си със затъмнено съзнание. В този ред на мисли, пресичащата не е средностатистически пешеходец, а по-скоро самоубиец.
Прави ми приятно впечатление по софийските улици, че масово хората започнаха да пресичат на зебрите (доколкото личат) и все по-често колите спират. Представителите на по-старото поколение са запазили рисково поведение, но приемам, че там има и възрастови изменения.

Само кукуто и то поради една много проста причина. Има много извинителни причини шофьорът да не спре. Аз, ако ударя нещо посред нощ на магистрала Тракия, последното което ще ми хрумне е, че съм ударила майка с количка   Ако колата остане на пътя, по-скоро ще реша, че съм ударила животно. Но да ми хрумне, че съм блъснала пресичащ и трябва да спра, за да окажа първа помощ - надали.

От друга страна няма НИТО ЕДНА извинителна причина да се пресича магистрала. Нещо повече - взети се всички мерки като ограждения и предупреждения за това, дори и най-малоумния да разбере че там НЕ СЕ ПРЕСИЧА НИКОГА, ПО НИКАКЪВ ПОВОД.

Затова да, кукуто е за коментар. Шофьорът, ако е разбрал, че е блъснал човек и е продължил и виновен (само за това, че не е срял. Вина за това, че я е блъснал - няма.) Но наистина може и изобщо да не е разбрал. Просто самата идея е прекалено невероятна, за да ти хрумне.

Мда, може и да не разбера. Бръмча си със 140 в тъмното, удрям нещо и отхвръква....

И първата ти мисъл е "майка с количка ще да е"  

Случвало ли ти се е в тъмното по магистрала птица да ти се удари в предното стъкло? Удряш, отхвръква, спираш, назад по аварийната, като луд осветяваш с фенер, за да видиш какво е, докато след 30 минути видиш тъпата размазана птица на платното, добре разнесена от следващите коли. (Личен опит, както се досещаш вероятно. Приятелите ми дори ми казаха, че съм луда да спирам да търся какво съм ударила, защото все пак съм на магистрала и освен заблудено животно, няма какво друго да е, а при удар със 130 км/час посред нощ, на средата на нищото, без денонощна ветеринарна клиника на близо, няма с какво да му помогна особено.)

От друга страна знаеш ли какво е да избегнеш удар на магистрала? За да запазиш един живот, рискуваш живота на всички след теб. На абсолютно всички. Защото този на 1 км. зад теб си кара със 130 и докато разбере, че ти си спрял, ти е в багажника, с все жената, децата и каквото там вози.....Съжалявам, но по-ми пука за живота на тези с всичкия си, които просто си карат там, където им е разрешено, а не за живота на лудите, тръгнали да пресичат магистралата. А в тази ситуация няма и вълкът сит, и агнето цяло. Или е едното, или е другото. Да спреш на магистрала, извън аварийната лента е точно толкова малоумно, колкото и да я пресечеш.

Пешеходци и шофьори се движат по едни и същи правила, но на едните им е простено и едва ли не разрешено да ги нарушават когато и както решат, а другите са винаги виновни. Мисля, че трябва да има по-тежки санкции за всеки нарушител, а и явно е наложително да се намери по-работеща схема за събирането им. Хората са хора навсякъде по света, но там където има яки глоби, са възпитани.
Пешеходец на магистралата и шофьор с много превишена скорост са еднакво недопустими. Ако тази жена беше оцеляла и я бяха хванали какво щеше да и се случи? Малко порицание най-много.
Миналото лято на път за морето минахме покрай потресаваща гледка на зверска катастрофа, не искам и да си спомням какво видях, а ми е все пред очите. И после всички коли бяха с 50 на магистралата, не смееха даже и да се изпреварват. Ама защо трябва да видиш нещо, за да ти светне лампата....