Слънчице, курорти и море , Майското дете дупето пече! - Тема 19

Муше, да ти е жив и здрав рожденика! Тортата е страхотна!!!

Гери, честит празник и на твоя татко - да е жив и здрав!

Честита Ви годишнина! Дълги години да сте заедно и много да се обичате!

И на мен не ми остава много време за форума, както е видно. Опитвам се поне да ви прочета.

Диджонка, Дани е прекрасен

Марте, позитивна, както винаги.

Мария, стискам палци да отидете на гости. 

При нас - и тримата са вкъщи и времето минава неусетно. Баткото ми помага много, каката не толкова. Ния вече ходи доста стабилно, но се страхува да се пусне. Прави по няколко крачки сама и дотам. Иначе вече разбира доста неща и се опитва да бърбори доста

Муше,е как стои Макси да му мериш температурата в дупето?
Колко време ти отнема?
Аз дори не съм й опитвала,ама никога...
С термометъра само съм ги изаквала,когато имат запек.
Голяма тема започнах за добро утро.

Много хубаво пожелание от Деси и аз го пожелавам от сърце! 

Ах, Дани е страхотен - чудесно си хапва сам, като истински BLW човече.

Чакай и аз най-накрая да отразя въпроса на Лусинда, че ще вземе да ми пише някоя черна точка... Та Нико в момента се радва неистово на... гълъби и всякакви пилета. Направо крещи като обезумял и изпада в истерични писъци на радост. И на големи дечица се радва, но понеже си има кака по 24 часа в денонощието явно свиква с тях бързо. При него проблемът идва от там, че иска да играе с тях и на "големите" съоръжения в детските центрове. Например иска да скача на батут, или да се катери и пуска по 15 метровата пързалка и такива неща...онзи ден се вря в лабиринта за 12 годишни. Лошото е, че ако не го пуснем и пищи зловещо. Ако не стане на неговото са едни писъци - не рев, а писък...ама писък. Понякога умирам от срам като вземе да пищи, но не винаги се случва да му се угоди..тогава се опитвам да му дам друго, говорейки му постоянно и по-лесно склонява да не пищи. От сега е така, а не ми се мисли като стигне до "ужасните 2".

Тва е щото не съм се прибрала в къщи.    Ей т'ва е живот  

Присъединявам се!

Гери ЧРД и на татко ти! Ама имаш млад баща  ... 

Луси,като те чета за притесненията ти за В. все едно виждам себе си преди 6г.Притеснявах се от всичко.
Начина,по който В. се радва на децата е 1 към 1 начина,по който Ева се радваше на уличните кучета.Направо пощуряваше,цвилеше,крещеше,нямаше абсолютно никакъв страх,може би защото баща ми има едно огромна каракачанка и тя все си мислеше,че всички кучета са еднакво добри.Веднъж обаче,както си седяхме на една пейка пред Пикадили и Ева държеше някаква сиренка в ръка,едно куче дойде,тихомълком се приближи,грабна й закуската и избяга.Изведнъж спря да им се радва толкова
По повод хиперактивността,за която пишеш,че имаш опасения, това е една често спрягана диагноза напоследък.Имам много литература по темата,в случай,че ти се чете свиркай.
http://www.amazon.com/Raising-Your-Spirited-Child-Perceptive/dp/0060923288

Това за майсторите и срока, който си поставят дори те, не се случва просто никога.
Няма да забравя, когато правихме външна изолация на къщата, туй ми е в кошмарите. Ходех на работа, готвех им /такава беше договорката, уж да се пести време..да ме пита някой с кой акъл/, тичах за материали, че да не ме излъжат в цените и разни други обичайни неща от ежедневието. Тази работа се проточи от около обещаните 2 месеца до 5 реални или иначе казано цяло лято. Отделно, че непрекъснато се чувахме да уточняваме някакви работи и тактично трябваше да давам зор, че те все пак приятели. Но накрая стана, пък и не излезе чак толкова скъпо.
А за хиперактивност си говорите, то не се ли поставя такова заключение след 2-та година. Рано е, пък и дано не се случва.
Днес цял ден подготвям разни документи за Търговския регистър, уморих се.. Пък и ще трябва да излизаме на разходка след малко, той не се свърта вътре много.
На животните и ние се радваме, понякога трудно мога да го отделя, едно малко кученце му скочи наскоро ама той се уплаши само на момента, сега си продължава с любовта към тях.

Ами не е много. То като има темп толкова бързо се покачва, когато меря в дупето.Не ми отнема повече от минута-две. Той си лежи. Между другото, никога пък не съм го изаквала така, и дори и като го меря, не му действа така този процес.
Особено ако има висока Т и е отпуснат като парцал..... знаеш ли как бързо стига 38-39 градуса....... няма и минутка. И само с живачния, мани тез електронните.

Здравейтеее Вчера щях да пиша, ма писах ли нещо не помня  Много е яко на морето, голямо завид за тези, които живеете в морски градове. Митко е в стихията си, батко му също.. голяма компания сме, играят децата, ходим по различни плажове.. абе дет' се вика живот си живеем
Снимки у фейса. Ама малко, щото нямам шанс да хвана някой.. много бързи бре. Митко се научи да се катери на една пързалка до бунгалото и само там седи.. а мен ме е страх малко, че е от тези старите и бая необезопасена за моите разбирания..Но до сега само веднъж падна от високо и няма поражения.
Хайде, за сега толкоз      

Еха Джени ни прехвърли доза супер настроение. Забавлявайте се много, то не може само работа и задължения.
И аз одеве това си мислех, че може да съм писала това дето съм публикувала.Тези дето пишат всеки ден чудят ли се дали се повтарят.
Исках да ви питам, всичките ли дечица спят в кошари или в семейното ложе? кога мислите да ги прехвърляте с легло с преградна дъска да могат да слизат безпроблемно? Или тези с по-големи деца да споделят техния опит. Аз направих втори опит за отделяне на Гошко, без преграда залепен за нашето легло, обаче рев и туй то. Как ще го отделям не ми е ясно. Някой ако има желание да сподели по-подробно за успешно отделяне след годинката..

И ние преди час се върнахме от Албена,бяхме на море от 18 до 20 часа.Ева дори ме пита защо всички си тръгват,а пък ние отиваме


Потресена съм от случилото се в Бургас,милите хора,тръгнали на почивка,а пък ....

 Леле, колко зор си давате, не е истина  

Това по повод горното питане на Милли за отделянето..

Някакви план графици имате, срокове гоните  

Аз действам много лежерно с моите деца. Нищо не насилвам, в никакви рамки не искам да ги вкарвам и да ви кажа..много по-лесно е  

Габ спеше на нашето легло не помня до кога, може би до година и половина някъде. След това си спеше в кошарата, която беше залепена за "краката" на нашата спалня. По някое време махнахме и решетката да слиза и да влиза сам. Може би около две-две год и половина. От там насетне спяхме така до 4-тата му година, когато започна да спи сам в детската стая, която му направихме.
Всичко ставаше от самосебе си, плавно, когато детето беше готово.

И на ръце сме го люляли, и с шише с мляко е заспивал, и в нашето легло е спал, и НИТО едно от тези неща не ме е притеснявало.  
Всяко нещо е било с времето си. Когато е бил готов, тогава.

Винаги съм говорила с него като голям човек, разбирал е и е съдействал. Нито съм имала "трудните две-три-пет-десет" с него (тоест имало е нещо такова, но изобщо не съм влизала във филми "о, ужас, какво ме чака" или нещо подобно, с търпение и спокойствие всичко се постига), нито сега имам такива страхове и притеснения- за Ралф.
И американците имат разни теории за "temper tantrums" и какво ли още не, но според мен тези неща са на принципа на магиите трябва да вярваш за да ти се случат  

 

Момичета, благодаря ви много за подкрепата! Отново ми показахте колко е хубаво, че ви има!!!

Чак не знам как да ви кажа какво става покрай нас... и ще карам направо...

Хубавата новина, която очаквахме беше нова работа за ММ в по-хубава фирма, за малко повече пари и по човешко отношение и работно време. В нея обаче не взимат хора преди да им пуснат договор, което принципно е супер, но не и в нашия случай... За целта трябваше да му прекратят текущия, а шефа му се заяде, че докато не изплати щетата няма да му прекрати договора. Наясно съм, че ако си бяхме потърсили правата щяхме да спечелим, но щеше да изтърве новата работа и затова решихме да му дадем парите и да ни остави на мира (освен това е главен спонсор на клуб за борба и ММ се опасяваше дори да не прати някой да го пребие, защото е много гаден човек и всичко се очаква от него...).
Кредит му казах, че съм съм категорична, че няма да теглим и започнахме да търсим от приятели и роднини. Събрахме 1000 лв (колкото беше щетата), занесе му ги, само и само да му даде заповед за напускане. Даде му я, занесе я ММ на новото място, където чакаха САМО нея за да му пуснат договор (всичко останало беше при тях). Стария шеф обаче се свързал с новата фирма и им наприказвал един куп небивалици с/у ММ, че е некадърен, че не върши работа, от яд, че губи ценен кадър, защото ММ му изкарваше много пари, а работеше за 400лв (в цялата фирма само той разбира от ел и му прави светещите табели и други неща). В следствие на което се обадиха и казаха, че няма да го вземат......................

Чувала съм от 100 места, че това е ужасен човек, нагъл, измамник и какво ли още не. Чувала съм, че е гаден като шеф, че тормози служителите си и какво ли не, но това е просто......
При започване беше обещал да ММ да му вдигне заплатата след време  и колко пъти той му е напомнял, казвал е, че едва се справя, че разходите са много, че е трудно да гледа детето си с тези пари, при което шефа му му казвал всеки път: "Парите развалят човека". криза е и какво ли още не... А знаете за какви пари става въпрос в рекламата. Работа винаги имат и то свръх силите им; обществени поръчки; големи обекти... Той просто разчиташе, че като има дете няма да смее да се махне и може да го експлоатира колкото си иска.....

Сега сме със задължения към хора и без работа и ми иде да си тегля куршума... Единственото, което ми дава сила е Мариса и знам, че заради нея трябва да се преборя. ММ е съсипан... не се храни, а е 68 кг при ръст 1,89.... имам чувството, че ще се счупи...
За капак аз трябва да замина при родителите си, за да можем да оцелявам с малката покрай тях и ще съм далече от него...
Моля се поне да сме живи и здрави!!! Дано малката е добре и ние, за да се измъкнем!!!
Все още вярвам, че има изход, но дано го намерим по-скоро, че вече сили нямам!!!
Преди да се роди Мариса ММ беше 1 година без работа!!! Цяяяяяяяла година ходи по интервюта, праща CV-та, бяхме се поболяли. Цялата си бременност изкарах така... Но тогава тя беше вътре и беше друго, а сега не знам как да го обрека това дете по този начин. И най-вече се тревожа от това, че ние, аз и баща й, няма да сме адекватни, няма да имаме сили да й дадем вниманието, радостта, положителните емоции от които тя има нужда... За другото знам, че ще се справим - да благодаря на Бога, че имам родители, които гладни няма да ни оставят, колкото и скромни доходи да имат самите те... но това дете има нужда и от внимание, за да се развива нормално, има нужда от родите, които да й се усмихват, да се смеят с нея...

Дано има решение и дано дойде по-скоро!!!!  

ПП. Съжалявам много, че ви натоварвам, но знам, че сред вас ще срещна подкрепа и разбиране, добра дума и доза кураж, а имам крещяща нужда от това!!!

ППП. Дано всички сме здрави!!!

Мариетка Най-важното е, че знаеш за какво трябва да се бориш и защо въпреки трудностите не трябва да спираш да се усмихваш. Сигурна съм, че ще станеш още по-силна в името на спокойствиетои щастието на прекрасната ти принцеска и за да вдъхваш кураж на ТМ (мъжете в такива случаи определено не са силния пол). Ако имаш нужда от някаква помощ, всички ние сме на среща . Както се казва всяко зло за добро и най-хубавото е че ТМ се е отървал от този изрод, който едва ли ще го осъзнае някога, но ще си плати за сторените злини

И нещо позитивно от мен. След 3 денонощия, водата ни дойде . Не можете да си представите за какво щастие става въпрос. Ох баня, ох кеф   Посред нощ   , за да мога сега да се занимавам само с малечко, че като че ли се разболява (пуу, казах позитивно, пък завършвам тъжно)

И за да не е тъжен завършека ми - Хиляди благодарности на момичетата от Варна .

Мариетка, една голяма прегръдка от мен . Дано случилото се да е за добро и в най-скоро време ТМ да си намери по-хубава и по-добре платена работа дори от тази, която в последния момент са му отказали. В такива случаи аз обикновено си повтарям една много хубава мисъл "Когато Бог ти отнеме нещо, той не те наказва, а просто освобождава ръката ти, за да получиш нещо по-добро!"

Джиджи, честита ви вода! Ама как така 3 дни без вода . Това е ужасно, особено лятото.

При нас нищо ново, сега един колега на ММ му каза, че някакъв друг техен колега дето заминава за САЩ, само че за една година, се наложило да тегли кредит 10 хиляди лева, за да могат жена му и децата да заминат с него, понеже имали някакви луди изисквания за застраховки /застраховка за 400 хиляди лева за всеки член от семейството / и някакви луди медицински пак за всеки член от семейството... На мен не ми се струва много правдоподобна информацията, ама ако се окаже истина, никъде няма да ходим с малкия.

Валентин пак е в крив период, май ще избива четвъртия предкътник /или първи кътник, вече се обърках кой зъб как се нарича /. Почти нищо не яде, как живее туй дете почти само на вода и АМ, идея нямам. За капак вчера мен ме хвана някакъв стомашен вирус и няма да ви кажа за какви болки в корема ставаше дума, направо имах чувството, че умирам, имах и лека температура. Нямам идея от къде съм го прихванала, тримата в нас сме яли едно и също, на ММ и на Валентин нищо им няма засега /слава богу/. Днес съм малко по-добре, пак ме боли корема, но болките са по-поносими и нямам другите "екстри", свързани с подобни вируси. По принцип в момента сред дечицата, с които си играе Валентин всеки ден, върлува стомашно-чревен вирус, ама те затова и не излизат в момента и не вярвам оттам да съм го прихванала, все пак малкия има повече контакти с тях, а нищо му няма...