За грубото отношение към чуждите деца....

  • 10 065
  • 222
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 885
А децата откъде са видяли и реагират с крясъци/писъци? От възрастните...

Пълни глупости! Никога не сме си повишавали тон дори пред детето, не е ставало свидетел на дрязги или подобни. Расте в среда, в която родителите й се обичат и уважават.
Но е коренно различен характер от нашите. Понякога пищи!

Това в каква връзка е? Ти може да не си и повишила тон, но детето си е дете. Нека си пищи, стига да не пречи на останалите и не създава паника, че го боли нещо.
Детето не расте в саксия, нали все пак излиза навън и вижда хора.

crazy chick, права си за всичко. Само аз не мога да си обясня защо бабето е било нужно да изтерясва/крещи/пищи и то пред малко дете. Не може ли най-добронамерено да сподели, това, което не й харесва.
Едни изнервени, намръщени, сърдити физиономии навсякъде...Как се живее така?!
Всяка седмица почна да се появява тема с подобен казус в този подфорум. То страх да го хване човек....

# 136
  • Мнения: 13 207
Що се отнася до прословутите дребни играчки по пясъчниците.

Детските пясъчници имат разни особености, които на практика правят идеята "Пита се дали може за всяко нещо" неприложима, защото просто не винаги е ясно кой на какво е собственик. Отделно при нас на по самите пясъчници има играчки, които просто се зарязват там (дори съвсем умишлено), на места пък си има дребни играчки, които си вървят с пясъчника.  Децата идват, играят с тях - после ги оставят откъдето са ги взели. 

Точно това се случва и по нашите площадки.Затова, ако случайно детето ми не попита "може ли", а често няма и кого да пита, не е кой знае какъв пропуск, според мен.
Правилото, на което аз уча детето си е, че щом се занесе нещо в градинката, на площадката, то е за игра на всички деца.

Веднъж имаше една много комична случка, май съм я разказвала , но пак се сетих за нея.
На пясъчника- деца, лопатки, кофички- кое на кого е не се знае, но всеки си играе.Децата- малки още и ние, майките сме ги наобиколили, да сме наблизо/ имаше и току-що проходили/Аз съм с една приятелка, която е без деца и си говорим.Едно от децата си играе с една много впечатляваща и голяма мелница, като пуска пясък в нея.Децата- много от които още и не говорят се пресягат и те да пуснат пясък или да я пипнат.В това време бабата на детето взе демонстративно мелницата с малко пясък и се пренесе от пясъчника на тревата, внучето я последва.Всички майки се хихикаха, а моята приятелка изрази дори гласно възмущение.След малко, бабата видя, че на детето не му е интересно на тревата- там пясъкът е малко- и хайде пак в пясъчника.Пак деца посягат да играят, тя пак пренася мелницата, внучето я следва и така поне три пъти направи упражнението.

Ами, смешна работа. Laughing

# 137
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Правилото, на което аз уча детето си е, че щом се занесе нещо в градинката, на площадката, то е за игра на всички деца.

И аз винаги съм се придържала към този начин на мислене и възпитание. Откакто ходим по градинки с децата преди да излезем винаги съм предупреждавала че каквото изнесем ще го даваме на други деца на площадката, ако имат нещо "ценно" - да си го оставят у дома.

# 138
  • Мнения: X
Правилото, на което аз уча детето си е, че щом се занесе нещо в градинката, на площадката, то е за игра на всички деца.

И аз винаги съм се придържала към този начин на мислене и възпитание. Откакто ходим по градинки с децата преди да излезем винаги съм предупреждавала че каквото изнесем ще го даваме на други деца на площадката, ако имат нещо "ценно" - да си го оставят у дома.


Има играчки,които могат да се ползват само навън-колела,акумулаторни коли........
С тях как да процедираме?
Ако някое чуждо дете хареса колелото на сина ми и иска да го покара,тогава какво?
Давам колелото на чуждото дете,защото така е по-възпитано,а моето дете,въпреки,че също му се кара,стои,чака и реве.
На следващият ден друго дете му харесва колелото и сценката се повтаря.
Кога ще дойде ред на собственика в такъв случай?
А за акумулаторните колички да не отварям темата-там става страшно.Всички се тръшкат и реват..........
Играчките са за общо ползване,само и единствено,когато сме поканили гости вкъщи.
При всички останали случаи,детето-собственик решава дали и кога ще даде на някой друг да ползва вещите му.
И не смятам за редно да му внушавам,че е длъжен да ги дава на всеки поискал ги.

# 139
  • Мнения: 14 651
Да, глупаво и дребнаво ми се струва да се впечатлиш от това, а още по-глупаво и дребнаво, че не можеш да го преживееш и пускаш тема. А 112 е телефон за спешни случаи и е добре да не се злоупотребява с малоумни сигнали. Хората стават твърде неадекватни в жегите.

# 140
  • София
  • Мнения: 46 962
Цитат
Правилото, на което аз уча детето си е, че щом се занесе нещо в градинката, на площадката, то е за игра на всички деца.

аз пък никога не съм го учила на нещо подобно и не бих.... уча го, че е хубаво да споделя играчките си, но ако няма желание за това, абсолютно е в правото си и уважавам желанието му... нещата в крайна сметка са си негови, независимо къде се намира. Както абсолютно го уча , че и чуждите неща са чужди и може да вземе само ако другият е съгласен да сподели или размени а малко, но не и ако  собственика има нещо против....
(ама това почва да напомня вече и онази тема за храната, ясно защо ако учиш детето си, че играчките вън са общи, ще е трудно после да му обясниш, защо  сладоледа на Иванчо си е само негов, пък за твоето не може)

# 141
  • Мнения: 12 722
Да, точно храната ми напомня. Когато излизаме с колело или количка, ще го заведа някъде, където има повече място и по-малко деца, а не на площадката с пясъчника.

# 142
  • София
  • Мнения: 46 962
а някой да е казал изобщо на площадката с пясъка, че е?  конкретно колелото, въпреки че няма никакво значение колело ли е, топка ли е, кофа ли е....

Аз разхождам детето си предимно в парк, желащи за колелото колкото искаш.... или предлагаш да дирим безлюдни, затънтени алеи?
(не е като да не го е давал, но предимно на много, много близки деца, на по-непознати или пък съвсем му е откровенно неприятно)

# 143
  • Мнения: 857
Едно подобно бабе ми вдигна адреналина точно за секунди. Внучката пищеше и крещеше, гоенейки се с две момченца, при което бабето крещеше на съответните деца, а мойто видяло това момиче, реши да го преследва. Дръпнах го аз няколко пъти, казах му да не доближава това истерично момиче /за да избегна разправия с бабето/, но той още повече се настърви да я закача. Когато я доближи, онова момиче като се разпищя, дръпнах го пак, и бабето като скочи ...  ooooh! ... ама изобщо не съм й оставала длъжна. Казах й да млъкне, съвсем спокойно. Хванах моя син и си тръгнах моментално от въпросната площадка. Но се разлюлях от нерви и яд  #Cussing out. Не ходя по площадки, много рядко всъщност, точно сблъсъкът с подобни същества много ме натоварва и предпочитам да ги избягвам. Но ако някой се заяде /имах още един случай преди 2 години в един пясъчник/ не премълчавам. Играчки се дават само ако той реши, чужди се вземат само след позволение.

# 144
  • Мнения: 13 207
За  колелото- в нашето детство това си беше лукс и си спомням фразата "Дай едно кръгче, дай едно кръгче" Simple Smile

# 145
  • София
  • Мнения: 46 962
мде, сега никакъв лукс не е и пак има - дай едно кръгче Wink

# 146
  • Мнения: 12
Ами то си е неписано правило-чуждото винаги е по-интересно.Но това не значи,че трябва да се крещи на детето,сякаш е извършило престъпление.Дори детето на авторката да е пипало играчките без да пита,дори да е била нетърпелива за пързалката,това не дава право на бабата да му крещи.

# 147
  • Мнения: 1 547
Аз мисля, че основната линия на възпитание трябва да бъде "чуждото е чуждо и не е твое, колкото и да е интересно", пък ако междувременно се попадне на парк/градина/гости/компания/площадка с атмосфера на споделяне - толкова по-добре. Дете, научено да се съобразява с другите и да пита "Може ли", лесно се адаптира към различни ситуации и рядко има повод за разочарование, ревност или яд, докато детето, което е научено, че всичко е общо, рано или късно се сблъсква с горчивата истина, че това е лъжа и съответно започва да нервничи и да се сърди.

Наблюдавала съм същия принцип и същата разлика при деца, свикнали да получават всяко пожелано нещо от малки и други деца, научени отрано, че не всичко, дето хвърчи, се яде. Едните приемат сравнително спокойно отказ за каквото и да било, докато другите могат да се тръшкат до посиняване при съвсем същия повод. Естествено, това е едно много генерално обобщение, съвсем повърхностно, лично и без претенции.

# 148
  • София
  • Мнения: 46 962
BORA... Peace аз лично никак не извинявам бабата, че така си е изпуснала нервите.

# 149
  • Мнения: 12
Аз съм съгласна,че трябва да се пита,а когато детето е по-нахално,да се направи забележка,но не по този начин.
Но си мисля и друго-възпитавайки децата,че тяхното си е тяхно,да не го споделят,се създават егоисти.

Общи условия

Активация на акаунт