За грубото отношение към чуждите деца....

Напоследък рядко пиша,но виждам,че тук във Форумът някои неща не се променят.
Винаги се намира някой да ти обясни колко си грешен.Това ей така между другото.
Авторката  пита толкова ли е страшно ли е да се вземат чужди играчки и защо възрастните се държат грубо.Не е грешно да се иска чуждата играчка.Съвсем нормално си е.Особено за 1-2-3-4-5 годишните.За по-големите не знам.Макар моите деца мноого рядко да са искали чужда играчка и никога не са се дърпали, и карали за такава.
А колкото до бабата или ако щете възрастната госпожа,нейното поведение е в пъти по-невъзпитано.Отгоре на всичко е минала отдавна три години и няма оправдание.                Не може да викаш на чуждо дете и точка.Колко си прав няма значение,а ако държиш да си чуеш гласа отиваш и се разправяш с родителя.Всичко друго са празни приказки.

Имах случай ,в който моето дете(тогава на 3г) бе най-голямо на пързалката.Естествено,(нали съм супер майка )му казах да пази по-малките.Никакъв проблем.Обаче се заформи опашка и децата пристъпват нетърпеливо,побутват се(леко-да поясня,ако някой се чуди) докато им дойде ред.Аз съм там и гледам(нали съм супер майка) ,радвам им се. Виждам как един дядо я хваща за лакътя и бута грубичко,дори  ѝ се скара.Видяла му се по-палава ли, не помня как се изрази и един вид взема предварително мерки да не стане беля.Съвсем сигурна съм за факта,че той го направи превантивно!Думите му,които не си спомням добре бяха в смисъл,че на нея  ѝ личало,че била по-така-игрива ли,палава ли ще ви излъжа.Детето се шашна и направо вдърви не разбирайки какво е направила и какъв е този непознат-понеже съм супер майка  добре разбирам детето си.И понеже през цялото време гледах какво прави знаех,че проблема е в главата на дядото.Скарах му се учтиво-абе,просто гледах да не правя сцена със всички тези деца,но определено ми личеше,че мога и иначе.Не съм чак толкова супер.Казах,че не може да пипа или да се кара на чуждо дете и ако има проблем да потърси родителя.Взе да ми мрънка нещо.Просто нямаше с какво да се защити.
Остава факта обаче,че моето дете доста се стресна и единствено се надявам да е усетила,че е защитена в някаква степен.Уж си поговорихме с нея,но..
Децата имат добро чувство за справедливост.
Колкото до лопатките съм писала и преди-ходенето на пясъчник си е дипломатическа мисия.Ние винаги носим чанта с лопатки,гребла,формички,чаши и кутийки.Така децата рядко се карат.
Искам детето ми да споделя,но не да бъде изтривалка.Споделянето е част от живота.В градината,в училище,на пясъка.Тук не става дума да крадеш и да си невъзпитан,а просто да умееш да играеш и общуваш с другите спокойно.

Отделен е въпроса,защо е решила да се скара точно на това дете.
За мен по-важно е,че това,че другите са невъзпитани,не е оправдание за това,че и моето дете е невъзпитано.

 orhid, а през другите дни отново ли си набелязва някое дете и му прави забележки?

Именно, нали това казвам. Предполага се тук, че детето може да е "виновно", аз пък предполагам, че може и виковете да са преувеличени.

Илияна, тук всеки излага личния си опит. Ако ти нямаш такъв или черпиш от чужд- няма проблем.

orhid,i извинявай, но и аз като Касита, като обикаляща 7 години детски полощадки с две деца, се съмнявам в думите ти. В първият си пост пишеш- цитирам:


       А сега обясняваш, че всъщност ти си ходила след детето си, а нейният внук ви е следвал.
 Къде е истината?

Ааа, не, аз не се съмнявам в думите й! Ни най-малко. Може виковете да са били не толкова силни. Инак й вярвам.
Друго казвам- често не осъзнаваме, че дразним околните, защото намираме поведението си за нормално, а за тях се оказва, че не е. Сега се надявам да съм ясна.

Вижте, аз съм виновна, че вкарах толкова конкретика в темата, просто подходих грешно при представянето. Не съм имала за цел да устроя дружески съд върху една непозната, нито пък върху себе си. Исках да излезем от частното към общото. На места се получи, на места не, но вината за това е моя, защото задълбах да обяснявам колко несправедливо се е получило. С това си навлякох само подозрения и квалификации. Моя грешка. Знам, че хората са мнителни, и аз не съм по-различна.

Исках да разбера принципите на възпитание на други майки, докъде стига границата на търпението ни, имаме ли право да нагрубяваме чуждо дете или трябва да се обърнем към родителя, какъв етикет на поведение си представяме, че може да спазва дете в тази възрастова граница и подобни неща. На повечето въпроси получих отговор, както писах и по-рано.

Хайде, зарежете я тази баба, просто случка като десетки други. По-интересни са въпросите, които тя повдига. Но наистина, моя е грешката, че навлязох толкова много в конкретиката.

Личният ми опит е доказал ,че хората са различни ситуациите също ,и няма как да кажа "а понеже при мен стана така ,то значи и при всички е така"
Майки като тази баба не познавате ли ,винаги след децата винаги загрижени до безобразие винаги техните деца са най-най -най кротки ,мили ,тихи, възпитани и само да е посмяло някое друго дете леко да им счупи хатъра /ако му вземе играчка е нахално ако не даде е стиснато, ако изпревари също е нахално /

Забавна става темата вече ,авторката сигурно се чуди дали въобще е ходила на тази площадка и бабата дали е реална   щом толкова много лъжи намерихте .

 Касита, теб те разбирам. Бабата също ми е ясна. Не мога да разбра защо пред авторката е имало опции да звъни на 112?

Напротив,без конкретика как очакваш,че някой може да даде съвет,мнение или там,каквото търсиш.
Точно конкретните действия определят и отношението към цялата ситуация.

Именно, нали това казвам. Предполага се тук, че детето може да е "виновно", аз пък предполагам, че може и виковете да са преувеличени.

Сори,разбрах го на обратно.

 Orhid, темата е интерсна, но по площадките ходят всякакви хора - по-възпитани, по-невъзпиатни.
 Децата, родителите и бабите, които срещате днес на детската площадка, утре ще срещате в детската градина и в училище. Наистина най-лесно е да обявиш бабата за невъзпитана(баби, родители и деца има всякакви). По- трудно е да намериш причините за поведението и  и да се опиташ да не допускаш повече подобно.

Което как може да стане -да разбере причините и да не допуска подобни ситуации?

Ами то затова тези теми са "по принцип". Защото частният случай е винаги едностранно представен и започва а) споделяне на личен опит; б) теоретизиране;

Някой по-напред написа, че реакциите в такива ситуации са въпрос не на характер, а на възпитание.
Аз смятам, точно обратното. Въпрос на характер са. Може възпитанието да е перфектно, но характерът когато е конфликтен, спасение няма.

Може някой да сметне като причина за избухване и моментното настроение. Възможно е да бъде причина, разбира се. Но ако някой ежедневно се държи по описания начин, значи си е просто характер. Приказките за разбиранията и принципите мен не ме интересуват, тук става въпрос за едва 3-годишно дете. Няма как то да знае правилата и принципите на бабата и подобните й.
А бабата, ако можех да я посъветвам, бих й казала следващия път да си напише и постави табела с изискванията, правилата, принципите си и т.н. Така ще е най-лесно, безпроблемно и безконфликтно за всички.