За грубото отношение към чуждите деца....

  • 10 037
  • 222
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 60
Навремето си мечтаех за една утопична детска площадка, на която всите грижовни матерници и техните отроци дружно се придържат към няколкото простички правила за нормално поведение на двуноги с мозък, независимо от възрастта и личните им щения:

- чужди неща не се пипат никога и по никакъв повод, освен с позволение;

- на люлка се люлееш с часове, само ако няма други деца, но ако има, мислиш и за тях;
- на пързалка се пързаля по същество, винаги в седнало положение и след като ти дойде редът;
- пясъкът се употреблява единствено с изкопни и замъкоизградителни цели и никога не напуска пясъчника, особено в посока други животни и хора;
- не се хвърля, не се бута, не се обижда, не се спъва и прочее.


crazy chick, разбира се, че не се пипат чужди неща, обаче едно 2-3-годишно едва ли осъзнава защо не може да протегне ръчичка към нещо, привлякло интереса му за секунди, въпреки че си му обяснил многократно. Трябва ли да я убия, защото е посегнала, преди да се намеся?
Както и да е, явно аз не съм си възпитала детето, както ми беше казано от 'перфектната' баба.

THE_dilian, става въпрос за площадка в Западен парк.


Е от една страна е лошо, че не е една, от друга е успокоително, че явно такива душици може да срещнеш на всякъде, не си го слагай толкова на сърцето Hug

# 31
  • Мнения: 2 237
Била съм поставяна в абсурдни ситуации (наистина абсурдни), но в присъствието на възрастен придружител никога не съм си позволила да се обърна към дете. Ако реакцията му липсва или не ми допада, мое е правото да се дистанцирам. И го правя. Не бих се впускала в грозни разправии пред децата. Определена част от познатите ми е на мнение, че трябва да си държиш на своето и да покажеш на детето, че и конфликти има- и е нормално. Но според мен някои неща и хора не струват, няма смисъл от дискусии с тях и едва ли биха научили нещо полезно от такава разправия. Да игнорираш правилно е умение, което би било много полезно и за по-късно. Simple Smile

Скрит текст:
Още с влизането в детската площадка нашите неща стават общи. Децата знаят, че изкарваме само това, което ще се дели с други, защото там играем заедно. Ако пък те искат чужда играчка, носят своя и предлагат замяна. В пясъчника изваждаме определен брой неща и те остават там, докато си тръгнем. Ходим на пързалки, люлки и къде ли не, но нещата прибирам, когато тръгнем окончателно за вкъщи. Ако искате вярвайте, за три години ежедневни посещения ми е изчезнала само една лопатка и един багер загуби две гуми. Малко ми е смешно, когато хората започнат да треперят, ако кофичката им промени местонахождението си със сантиметър. Навеждат се, придърпват я сантиметър назад, пуфтят, клатят глава.. Simple Smile

Единствено се дразня, ако трябва да си прибирам нещата от храстите и окаляни играчки, захвърлени в дупка с вода. Много рядко ми се случва за щастие! Мия ги, прибирам ги.. Такъв е животът.

Последна редакция: ср, 13 юни 2012, 23:16 от Ли Лу

# 32
  • Мнения: 1 547
Не съм в състояние да споря с когото и да било по въпроса за кофичките и лопатките, но ако един родител е воден от желание да научи детето, че "чуждите неща не се пипат без позволение", а не от желание да обслужва спонтанно възникналите разнообразни интереси , то това веднага проличава. Може и да му е интересно на моето дете да си играе с кофата на Мими, може да му е много вълнуващо да кара колелото на Пепи, но не става и това е. Освен ако Мими и Пепи не предложат сами (без външна принуда). Започнеш ли мило да внушаваш на поколението си една такава политика на поведение още с прохождането, до третата година всичко вече е от ясно, та по-ясно. В това съм сигурна, но не задължавам никого да е сигурен в правотата ми.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 609
Ух, как не ги обичам такива. Не мисля, че има нещо нередно и лошо в това дете да поиска да пипне нещо, което е привлякло вниманието му. На тази възраст понятието за собственост и това кое е чуждо и защо не може да се пипа без позволение е много мъгливо в детските главици. На мен не ми се е случвало, детето е още малко, но ако ми се случи, особата ще получи подобаващ отговор.

Наскоро обаче се намесих и отпратих една бабка. Случката - на площадката, където ходим, има "бебешки" люлки с прегради и "нормални" люлки. Люлея аз щерката на "бебешките", а на другите две деца се люлеят и си говорят. От разговора им разбрах, че са на 8 - 9 години. Изведнъж се появява една бабка и започва да нарежда: "Я слизайте от люлките веднага, вие сте големи за тях, не може да се люлеете. Вие сте ученици вече и не е позволено да правите така, махайте се от люлките". Излива се една тирада в този дух в продължение на няколко минути, децата сконфузено се спогледаха, но не слязоха. Аз ги попитах тихичко тази жена дали е баба на някой от тях, след отрицателен отговор направо отидох и я попитах какъв ѝ е проблема, в качеството си на каква им прави забележки и най-вече - на какво отгоре като те нищо лошо не правят, защо тормози децата и поради коя точно причина учениците не могат повече да се люлеят на люлки. След като не успя да ми даде смислен отговор на нито един от въпросите, бабето се измете от площадката. Много се подразних тогава.

# 34
  • Мнения: 60
Не съм в състояние да споря с когото и да било по въпроса за кофичките и лопатките, но ако един родител е воден от желание да научи детето, че "чуждите неща не се пипат без позволение", а не от желание да обслужва спонтанно възникналите разнообразни интереси , то това веднага проличава. Може и да му е интересно на моето дете да си играе с кофата на Мими, може да му е много вълнуващо да кара колелото на Пепи, но не става и това е. Освен ако Мими и Пепи не предложат сами (без външна принуда). Започнеш ли мило да внушаваш на поколението си една такава политика на поведение още с прохождането, до третата година всичко вече е от ясно, та по-ясно. В това съм сигурна, но не задължавам никого да е сигурен в правотата ми.
И мен така се ме възпитавали, нищо да не пипам ако не е мое, или не ми го предоставят доброволно. Бабата разстроила авторката вероятно е била на същия акъл.

# 35
  • Мнения: 416
*Адинка*, аз наскоро имах друга случка с люлките. Отиваме на единствената площадка до нас със здрави люлки да полюлея дъщеря си, а площадката не е и много близо до нас. На люлките се люлееха две жени, люпеха семки, а децата им си играеха пред тях. Обърнахме кръгом и се изнесохме. Изобщо нямах желание да влизам в контакт с подобни индивиди.

# 36
  • София
  • Мнения: 62 595
Разни бабички и на моите са се опитвали да прилагат този номер, само дето не знаеха, че децата не са сами, защото кротко си седях на някоя пейка наблизо. Но децата бяха подготвени - колкото повече се пени бабата, толкова по-учтиво говореха с нея, но не слизаха от люлките или пързалката. Само дето не се гътна едно бабе от зор, направо почервена, пребледня и си тръгна още по-възмутено.

# 37
  • Мнения: X
Не съм в състояние да споря с когото и да било по въпроса за кофичките и лопатките, но ако един родител е воден от желание да научи детето, че "чуждите неща не се пипат без позволение", а не от желание да обслужва спонтанно възникналите разнообразни интереси , то това веднага проличава. Може и да му е интересно на моето дете да си играе с кофата на Мими, може да му е много вълнуващо да кара колелото на Пепи, но не става и това е. Освен ако Мими и Пепи не предложат сами (без външна принуда).
 Започнеш ли мило да внушаваш на поколението си една такава политика на поведение още с прохождането, до третата година всичко вече е от ясно, та по-ясно. В това съм сигурна, но не задължавам никого да е сигурен в правотата ми.
Това е абсолютно вярно.Виждам го по детето си,на 3 години и половина е,нито веднъж не е посягал към чужда играчка,нито сега,нито като по-малък.
Ако някой му предложи да играе с играчката му-може,но той да ходи и да иска-никога.
И повярвайте ми,никак не е трудно постижимо.

# 38
  • София
  • Мнения: 1 609
Зелен дух, и при нас има едни такива, а те са и без деца. Писах в една друга тема за тях - пристигат с 2 пакета семки, 2 бири и 2 кутии цигари, сядат на пейката точно до люлките и започват да люпят семки, да пият и да пушат. Отне известно време и солиден брой забележки от страна на родителите, но вече сядат извън площадката (тя е оградена, като извън оградата също има пейки).

Това е абсолютно вярно.Виждам го по детето си,на 3 години и половина е,нито веднъж не е посягал към чужда играчка,нито сега,нито като по-малък.
Ако някой му предложи да играе с играчката му-може,но той да ходи и да иска-никога.
И повярвайте ми,никак не е трудно постижимо.

Може и така да е, но кому е нужно и защо да е проблем заиграването с чужда играчка, без изрично да е била предложена? Ако е с възпитателна цел, мисля, че има и други начини да се научи човек как да се отнася към чуждата собственост.

# 39
  • Мнения: 10 547
За разлика от повечето тук, но не и навън, имам по-различно отношение към вземането и даването на играчки.
Никога не съм насърчавала децата си да дават, никога не съм ги и спирала да го правят, ако обаче сами поискат. Същевременно никога не съм толерирала вземането на чужди вещи.
Ужасно нелепи са ми сценки, при които собственикът на някоя "ценна" вещ от ранга на кофа или лопата се извива в неистов рев, докато бива насърчават от родителското си тяло да я сподели. Защо?
Днес видях една дама с Фурла. Дали, ако я бях поискала, щеше да ми я даде?

Инак съм съгласна- зарязано ли е нещо безпризорно на средата на площадката, е нормално да се ползва от всички. Който иска да не му пипат, си пази вещите.

# 40
  • Мнения: 943
Абе ей такива неща не мога да разбера, сакън някой да не пипне кофичката за 3 лв.  Tired

Изобщо не става въпрос за цена на дадена играчка.
Аз затова дадох пример със сина ми, който е на настроения. Понякога дава, понякога много се дразни и не иска да му се пипат играчките.
`

   Въпросното "чуждото не се пипа" , що се отнася за игра на детската площадка, ми се струва абсурд.  Simple Smile
  И все пак всички хора (и деца) са различни, ако на едно можеш да внушиш нещо с лекота, за друго се изискват повече усилия, които протичат във времето. Мисля, че трябва да се проявява повече разбиране.  Peace
  
Касита, ако бяхме малко повече хора и не се влияхме толкова от материалното, що па да не ти я даде.  Simple Smile

Последна редакция: ср, 13 юни 2012, 23:33 от Дъгичка

# 41
  • Мнения: X
Адинка,нужно е,защото има деца,които не дават своите вещи.
И тогава стават големи драми,кой крив,кой прав.

# 42
  • Мнения: 60
Така, е има деца на които можеш да кажеш, внушиш, заплашиш -  ако щете да не пипат и те няма да пипат, има и такива обаче при, които не работят подобни неща. Това, че детето не пипа, не означава, че родителят е допринесъл за това.

# 43
  • Мнения: X

  Въпросното "чуждото не се пипа" , що се отнася за игра на детската площадка, ми се струва абсурд.  Simple Smile

Не е абсурдно,защото има играчки,които могат да се ползват само по парковете,например колелото.
Къде има моето дете право да си кара собственото колело ,щом в парка то става общо?!

# 44
  • В Космоса
  • Мнения: 10 109
Да не си дават своите, ама и да не вземат чужди... Че май и този вариант е често срещан - моето си е мое, но и чуждото си е мое. Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт