Вече съм го писала. Регистрацията ми беше по повод на това, че отивах към дъното. Изгубих работата си, затворих се в себе си...Тук се преоткрих, намерих много приятели, ама като казвам много, наистина е така. Не съм заядлива личност. Не го мога. Случва се много рядко, когато изпуша. 
Ако мога да помогна, правя го. Пиша и поствам стиховете си, има хора, които ги харесват и това ме радва.
Колко малко му трябва понякога на човек...
Ако мога да помогна, правя го. Пиша и поствам стиховете си, има хора, които ги харесват и това ме радва.Колко малко му трябва понякога на човек...
Помагали са ми много повече от хора от които съм очаквала да ми помогнат, а те избягаха в тежките моменти... 
Имам регистрация точно в три форума - в единия присъствам поради болната си страст към музиката и поради факта, че намирам себеподобни там, в другия ме покани приятел от форума - оказа се много разтоварващо и спокойно местенце, в този ме отвя чичо Гугъл, търсейки по-подробна информация относно нещо. С една дума, както някой беше писал по-назад, дойдох за информация, останах за забавление. Думата "приятелство" за мен е нещо... велико. Наистина приятелството за мен е... да не кажа най-ценното нещо и е истински щастливец този, който има макар и един, но истински приятел. Който ме е спечелил като приятел, има човек до себе си, на когото може да разчита на 100% и който няма да го предаде при никакви обстоятелства. Въобще за мен истинското приятелство е нещо свещено, което се среща рядко. Затова и моите приятели се броят на петте пръста на едната ми ръка, но са истински. В тази връзка хора, които познавам само виртуално и на които не съм им виждал даже и очите, не могат да ми бъдат приятели. По същата причина не могат да ми бъдат и врагове. Има потребители, които са ми много симпатични и обратното, но и двата типа присъствие не мога да окачествя нито като "приятели", нито като "врагове". 
приятно е в този подфорум. 
