Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

A защо пък трябва да се сравняваме със САЩ?????

В училището на голямото има във всеки клас по едно дете със СОП и с него има ресурсен учител. 11 броя ресурсни учители от 22 човека колектив. Отделно има ресурсни към кварталните community центрове, които се посещават 1-2 пъти седмично от децата със СОП. При кризата искаха да намалят броя ресурсни учители, но майките се надигнаха. Където и да вкл. ТВ имаше предавания в тяхна защита.
Едното не пречи на другото. Работата на двете институции заедно ще помогнe на много деца. И да ми се казва, че нямало пари в БГ, никога няма да го повярвам. Няма последователност, няма мисъл - това да. Стига сте се плюли една друга, грозно е.

Всички ли деца с проблеми в общообразователно училище? Както казах, за някои степени и видове заболявания работи този начин на работа, но не за всички. Имам ученик с много тежък аутизъм и въпреки желанието на родителите и невъзможността на училището да ги убеди, ще повтаря другата година, но със същият 0 успех, като тази. Просто е много трудно да се проникне до него.  

Между впрочем, нашите ученици нямат специални учители (ресурсни , средно училище). Всичко се движи от класният и от нас. Имат само разговори със социален работник, но той набляга на развиване на социални умения, но не и във връзка с някой предмет.

Какво се прави в тези ресурсни центрове в България?

Немирница, какво е СОП?

Икси, съгласна съм, че приобщаващото образование е скъп продукт, но като запозната отблизо не можеш да отречеш, че не всяко дете се нуждае от специалист до себе си нон стоп, тоест ако затрудненията са по-малки то и средствата за преодоляването им ще са по-малко, а не както досега- независимо от колко часа се нуждае детето, то получава 3ч и толкоз. Същото е и с останалите специалисти- написали в оценката на детето, че има нужда от психолог, ама каква е тя- оценка ли само, всекидневна работа ли, няколко пъти седмично ли, никъде не е посочено и давай всички на психолог, и накрая едно голямо нищо.
Защо след като подкрепата е скъпо удоволствие, то парите за нея(независимо малко ли са, много ли са) не се използват както трябва.
Защо, ако за един рес.учител от следващата година няма работа в дадено училище, то той вместо на борсата да не отиде в такова, в което ще се нуждаят от него, децата със СОП не намаляват, а дори напротив.
В малките общини децата не са по-малко, просто родителите им зарязват домовете и работата си, и се местят в по-големите градове, за да им осигурят нужната помощ(медицинска, образователна и прочие), ако имаха такава на място нямаше да го правят.

СОП- специални образователни потребности.

Калинка, да трудно е, но представете си, ако с детето, за което говорите работят и логопед, и психолог, тогава със сигурност успехът ще е по-голям.

Немирница, ние точно това искаме- специалистите да са на място в училище, а за допълнителна подкрепа децата ще посещават общинския център за личностно развитие- в такива ще се преобразуват сегашните ресурсни центрове, а в общините, в които няма такива, то ще се създадат.

Работят, но извън училище (тук не се водят, обаче, такива центрове). Аз съм убедена, че момчето е интелигентно и способно, но в неговото състояние...не е за нас. В същият клас имам момиче със същата форма на аутизъм и е съвсем друга история. И двете са поставени при еднакви условия на работа / внимание от наша страна. Момичето ще завърши (била е преди 2 години обявена за безнадежден случай, от колегите). Момчето: не (чак тази година стана ясно, че няма да можем да се справим)....

А какви бяха тези писания предните 3 стр.? Защо е необходимо да се разрушава направеното досега?
За човек, които не следи редовно, няма дете със СОП и пр. няма как да отсее вярната информация и да подкрепи каквото и да било, ако същата не е поднесена акуратно.

Калинка, казали са ти какво е СОП. За тежките случаи си има специализирани училища. Леките форми се откриват рано с профилактика. До 5-6 г възраст, в училище всички деца се тестват със специализирани тестове преди да започнат 1 клас /тук почват училище на 5 г, на 7 г в 1 клас, преди това са като нашата предучилищна/ и така откриват примерно dyslexia. На дете от класа на голямото откриха след такъв тест и му назначиха работа с ресурсен, но не за постоянно.

За да има ресурсни учители в дадено училище единствено зависи от Директора и държавата. Ако Директора /не случайно с голяма буква/ има делегиран бюджет както е сега и държавата плаща за всяко прието допълнително дете със СОП отделна сума в плюс, то всеки един шеф на училище ще е на всъщност на далавера, защото ще има повече пари в касата. Хем родителите с деца със СОП ще са щастливи, хем ще се интегрират по-лесно децата, хем държавата ще изпълнява своите задължения. Но да се наемат ресурсни учители под бройка, а всъщност те да имат различна натовареност и кофти заплащане - не е това начина, определено.

Подписах, желая Ви УСПЕХ!

Никой нищо няма да разрушава- досега специалистите от рес.център обикаляха от училище в училище и докъдето огреят до там, с новия закон ще са в самото училище, а в центровете ще се надгражда.

Срамно и долно вкарвате в заблуждение обществеността , която не е запозната с проблематиката и си позволявате, не ясно по какви причини да пренасяте от фейсбук спорове водени месеци наред.

Темата е зададена абсолютно манипулативно. Децата се интегрират не само с помощта на ресурсните учители, децата трябва да се интегрират от учителите в групите в детските градини и класовете в училищата. Ресурсните учители са помощници, те не могат да свършат основната работа по приобщаването. Парите с промените ще си останат същите. Аз имам дете със СОП без физически проблем. Парите да него са 1 300 лева. Като се разделят на броя на учебните дни и се получава сума, която е под десет лева. Не виждам как след приемането на промените тази сума ще е достатъчна за психолог и логопед.

И понеже болшинството обичат да плюят и да се чувстват онеправдани, без да са запознати с материята, темата върви. Аз не съм съгласна с тези промени. Виждам как ресурсният педагог работи с детето ми, виждам и резултатите. Не виждам обаче старание и желание да се работи с детето ми от обикновените учители. Там е проблемът. Така че не заблуждавайте незапознатите с тематиката. Тук става въпрос за усвояване на пари, не за промяна в приобщаването. Ресурсният учител не може да бъде отговорен за приобщаването или неприобщаването на децата. Той помага за учебния процес. С 1 300 лева няма как да се плати и за психолог и логопед, така че основната задача за приобщаването остава в обикновените учители. А голямата част от тях предпочитат да гледат риалити шоута, вместо да седнат да почетат литература как се работи с деца със СОП. Ако промените предвиждат диференцирано заплащане за учителите, в чиито класове има такива деца, съм съгласна.

Защото се прилага механично и проформа.
Преди 2 години, когато синът ми беше 7 клас, записаха дете със СОП. Детето не можеше да чете, след 5 минути му доскучаваше и започваше да се разхожда из класната стая, да дърпа децата, да псува учителите. На моменти ставаше изключително агресивен.
Да не говорим, че детето беше психически травмирано - осиновено дете, което бяга за втори път от къщи и осиновителката (при това психиатърка) иска да го разсинови. Разпределили го в нашия град и най-доброто, което измислили да го запишат да учи в училището, в което класовете са по 28 деца и в което натоварването откъм учебен материал е най-голямо.

Много объркано стана. Авторката не влезе да внесе малко яснота. 
Искам за децата със СОП най-доброто, защото те САМО това заслужават.
В момента не съм сигурна дали подкрепям добра кауза или грабеж и затова си изтрих гласа от петицията. Когато влезе авторката да наклони везните в полза на ЗА или някой друг компетентен и звучащ логично, тогава отново ще подкрепя.

Аз лично няма да подкрепя тази петиция, защото не съм убедена, че закриването на РЦ и прехвърлянето на РУ на подчинение на директорите на детските градини и училищата е това, което ще реши проблема. Той е повече организационен, отколкото същностен. Най-лесното е нещо, което все пак работи, да се разруши, а не да се опита да се подобри.
Досегашният ни опит с РУ на нашето дете е, че сега техният глас се чува и той е в защита на децата със СОП. Дали ще смеят да се обадят, когато зависят изцяло от директорите?! Въпрос е и дали освободените финанси ще отидат точно за децата със СОП, а не според вижданията на директорите и съветите към тях.

Що се отнася до становището на групата родители от темата "Закриват помощните училища...", част от тях се намират на  http://mamtomam.wordpress.com/2012/03/18/stanovishte/ Ние сме изпратили вероятно не по-малко писма, становища и протести от всички цитирани НПО по проекта за закон.

ПРехвърлянето на парите към общините е и прехвърляне на отговорността. В сегашното положение държавата дава и разпределя парите, от нея се търси и отговорността. Когато парите започнат да се разпределят чрез общините, отговорността ще се размие. Държавата хем ще е дала парите, хем ще е прехвърлила отговорността и ако търсим правата на децата си, ще ни препращат към общините, от там към директорите. Ако пък училището или градината са на делегиран бюджет, забрави да търсиш отговорност от когото и да било.

Именно фактът, че РУ е самостоятелен е важно за защита на децата ни. Защото в повечето случаи той е единственият, който работи с детето от всички учители в учебното заведение.

Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

Въпроса с децата трябва да се реши КОМПЛЕКСНО т.е трябва да се намери ЕДНОВРЕМЕННО решение както за надарените деца, така и за децата с уврежданията.

Не може да решаваме щастието на едни да е за сметка на нещастието на други.т.е ВСЕКИ има право на адекватно развитие.  Трябва да има изследвания за влиянието което оказва наличието на такива деца върху качеството на обучението на останалите деца. В богатите държави имат опит с такива решения а и обществото им е много по толерантно. Освен това учебния материал там е много по опростен в сравнение с България.

Ако проблема ще се решава едностранчиво, тогава дайте да смесваме циганетата с българчетата, та по този начин  да помогнем на бедните ромски дечица с интегрирането им.

По принцип съм против такава идея с оглед на забележката в червено. Освен това нашето общество е доста примитивно и детето с увреждания може да изпита на собствен гръб недостатъците му особенно в един толкова чувствителен период от израстването му..