A...баща ми....пример: когато вадехме първите лични карти беше дошъл с мен в полицията...Попълвам аз формуляра, имаше точка за цвят на очите...Моите са ясно сини...и съответно маркирам сини. Не, като взе да прави панаири, че съм кьорава, и че очите ми били кафеникави...страшно шоу стана...жената на гишето и околните щяха да пукнат от смях...това неговото е буквално да кажеш на черното бяло. В крайна сметка очите станах сини, но за сметка на целодневно цупене след това.
- Публикувана: 26 юни 2012, 15:22 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2012, 11:00 ч.
Диагнозата " Винаги прав*а "
Имам такива познати, на всичко отгоре, са интелигентни хора/ онзи вид интелигентност- логико-математическата, другите им липсват, ама те не били важни 
/.
Като почна разговор-все едно споря с винил. Някои, пък мълчат, а после "телеграмно" ме отрязват.
И , защото да си логичен , е прекрасно нещо, но понякога нещата стоят противно на логиката,
ако взема, че се окажа права
, ми обясняват, че всъщност и те така са мислили, ама им липсвала лингвистичната интелигентност/дето не е важна/ и не съм ги разбрала.
Добри хора са, ама са трудни......
/. Като почна разговор-все едно споря с винил. Някои, пък мълчат, а после "телеграмно" ме отрязват.
И , защото да си логичен , е прекрасно нещо, но понякога нещата стоят противно на логиката
,ако взема, че се окажа права
, ми обясняват, че всъщност и те така са мислили, ама им липсвала лингвистичната интелигентност/дето не е важна/ и не съм ги разбрала.Добри хора са, ама са трудни......
имам двама такива- единият много умен- удоволствие е да се спори с него и да те убеди в неговата теза (дори и да се почустваш леко тъп); вторият- абсолютен дървен философ- ужасно много мразя да разговарям с него и обикновено се опитвам да го игнорирам (за съжаление е почти невъзможно, тъй като е мъж на най-добрата ми приятелка)
Каква е правилната линия на поведение спрямо човек-завършен като характер *в смисъл не тепърва подрастващ*, който смята за прав винаги себе си? чудех се дали е въпрос на комплекси някакви или на гордост, или просто на някакъв странен вид глупост и в крайна сметка нищо не ми идва на ум
То по презумция няма как човек да е безгрешен, обаче факт
Как се действа с подобни перфектни хора защото то в един момент си става меко казано дразнещо
Децата ми разбиха клавиатурата, съжалявам за малките букви и пропуснатите препинателни знаци
То по презумция няма как човек да е безгрешен, обаче факт
Как се действа с подобни перфектни хора защото то в един момент си става меко казано дразнещо
Децата ми разбиха клавиатурата, съжалявам за малките букви и пропуснатите препинателни знаци
Ами ако не иска да се обезличи покрай него, ако държи на себе си?
Заради това и не само не спирам да държа на своето. Става доста сложно, защото ми се носи вода от девет кладенеца и се започва от Адам и Ева. А най-жалкото е, когато ми се говори какво се е случило в събития, в които самата аз съм била участник. Жалка работа викам аз. Големи хора, а замръзнали в емоционално и духовно развитие в ясленска възраст.
И какъв е извода? Едните - ги избягвате, другите - ги търпите. Е, ако тя няма как да го избегне този човек, какво остава? Да си вика до откат 'Да, да', и - кучетата си лаят, керванът си върви. Ами ако не иска да се обезличи покрай него, ако държи на себе си?
.Личен избор е дали да се променяш, ама да тръгнеш друг да променяш-тц.
Приемаш го като карма, ако няма как да го избягваш
/мъж , например, за когото те държат другите му положителни черти 
/, ако , пък имаш избор дали да го виждаш, или не, то отговорът, е прост.По-сложно е, когато детето ти е такова, ама тогава го отдаваме на "сблъсък в поколенията"
И какъв е извода? Едните - ги избягвате, другите - ги търпите. Е, ако тя няма как да го избегне този човек, какво остава? Да си вика до откат 'Да, да', и - кучетата си лаят, керванът си върви. Ами ако не иска да се обезличи покрай него, ако държи на себе си?
Изводът е, че ако не му играеш по свирката и не реагираш според очакванията му, този човек няма да продължава да се държи по този начин още много дълго. Защото интеракцията между хората е двупосочна, нали? Търпение е нужно само докато досадникът разбере правилата на общуването. След 100 провалени опита да "промени" другия или пък да го "убеди" колко велик и умен е, просто ще му омръзне и ще се откаже. Освен ако наистина не е с душа на магаре
Всичко е въпрос на вътрешен усет, възпитание и подходящ според ситуацията тон. В зависимост от тези неща човек може да бъде досадник или полезен съветник при една и съща база знания и опит.
Едно е да дадеш мнение и да се окажеш прав, друго е царствено-снизходителния маниер "Ех, чакай сега да ти обясня аз на тебе как стоят нещата".
Едно е да дадеш мнение и да се окажеш прав, друго е царствено-снизходителния маниер "Ех, чакай сега да ти обясня аз на тебе как стоят нещата".
И какъв е извода? Едните - ги избягвате, другите - ги търпите. Е, ако тя няма как да го избегне този човек, какво остава? Да си вика до откат 'Да, да', и - кучетата си лаят, керванът си върви. Ами ако не иска да се обезличи покрай него, ако държи на себе си?
Едно е човек да има мнение и да е убеден в правотата си, съвсем различно да се опитва да се налага агресивно против волята на отсрещната страна.Не знам какъв точно е проблема на авторката.Темата е зададена общо и всеки си отговаря от собствен опит по зададената обща характеристика.
А неприемането на факта, че обективно има хора, които в повечето случаи са прави, какво е?
По темата- ако наистина е прав съм ОК, дори би ме мотивирало аз самата да се оказвам по често в неговата ситуация, т.е. да съм знаеща, информирана и права.
Това, което ме дразни понякога ( често) са дългите спорове по абстрактни културологични, исторически или други подобни с голямо поле за субектизивъм и неточност въпроси.
Като например коя е основната причина за залеза на Римската империя , дали водката е по добро питие от уискито или Никон са по добри от Кодак.
В такива моменти направо си казвам, че прекратявам разговора с неутрални реплики или предлагам смяна на темата към нещо по обективно ( което пък било проява на пасивна агресия, се оказа).
Случвало ми се е с обективно умни хора само, останалото е било проява на някакъв незрял инат, вторите ги оставам да си блъскат главата, но с първите ми прави академичен кеф да споря. Според мен, е страничен ефект на повечето много чели хора, в повечето случаи наистина са прави, защото акумулираното знание, съчетано с развитите мозъчни пътища и усет ги води към правилния отговор. Дедуктивно мислене, като Шерлок.
Каква е правилната линия на поведение спрямо човек-завършен като характер *в смисъл не тепърва подрастващ*, който смята за прав винаги себе си? чудех се дали е въпрос на комплекси някакви или на гордост, или просто на някакъв странен вид глупост и в крайна сметка нищо не ми идва на ум
То по презумция няма как човек да е безгрешен, обаче факт
Как се действа с подобни перфектни хора защото то в един момент си става меко казано дразнещо
То по презумция няма как човек да е безгрешен, обаче факт
Как се действа с подобни перфектни хора защото то в един момент си става меко казано дразнещо
И обикновено започват изреченията си с "Ами нееее....."
Правила съм опити да им казвам, че не това е така, а е друго и т.н., с две думи да видят евентуално, че има и друго мнение на света освен тяхното. Но се получава като глас в пустиня. Не чуват нищо различно, имам чувство че вътрешния им хаос от мисли заглушава всичко.
Не се занимавам с такива.
