Мъжът ми е такъв. В началото на връзката ни влизах в ожесточени спорове, вадих аргументи, излагах неоспорими факти и т.н. и т.н.- ефект никакъв. Е, с течение на годините свикнах да не обръщам внимание на подобни провокации. Не споря, не убеждавам, просто правя това, което смятам за правилно и това е. 
Неприемането на чуждите аргументи е признак на определен вид комплекси, но и на известна ограниченост на ума, на дразнеща праволинейност. Такива хора трудно се извиняват, инатливи са и като цяло не са от най- сговорчивите.
Неприемането на чуждите аргументи е признак на определен вид комплекси, но и на известна ограниченост на ума, на дразнеща праволинейност. Такива хора трудно се извиняват, инатливи са и като цяло не са от най- сговорчивите.
, трябва да стане и на неговата.... Да не говорим, че такива хора обиждат околните, в прав текст или не, неглижират ги/мнението им/, което също е обидно, изобщо лъха грандомания, която, със или без покритие /не знаем! забележете в този частен случай дали има покритие или не, не се е включила Касиди да каже... 
, така че не си правете прибързаните изводи, че има такова/, неизбежно е ужасно дразнеща. Апропо, има ли някой тук, който обича и/или уважава грандомани? Ми то е смешно винаги просто, стига да не си пряк ежедневен потърпевш, което вече го прави дразнещо, както тя е казала още в началото. А грандоманията си е комплексарщина отвсякъде. Приемете все пак грандоманията в малко по-широк смисъл. Сама по себе си е комплекс. Та кой психически здрав човек храни егото си с постоянно /ежедневно и ежечасно/ утвърждаване и демонстиране на собствената си правота...?
