Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

Dincho, не говоря конкретно за физическо насилие.
Винаги може да се стъжни живота на един човек и без бой и физическо насилие.
А и не е задължително да са родителите, може да е близък и т.н.

Вчера видях едно момиче с глава станала като стомна от нежните ласки на пияно-дрогирания си приятел задето не го уважавала както той го разбирал ...
Ако тя се върне при него ... заслужава си приятеля и специалното отношение.

"Жената не се удря дори и с цвете…, защото ще те попита за коя си го купил. "

Бившия ме е удрял един път, малко след като му казах, че искам да се разделим. Трудно го преживя, а и аз бях виновна. После се извини сега сме в приятелски отношения.

Ако някой малтретира детето ми ще направя каквото мога за да и помогна.
Ако обаче тя самата не се откаже от него/въпросния побойник/нищо не мога да направя.
Помогни си сам за да ти помогне и Господ
А тормоза наистина може да е само психологически и в повечето случаи това е по-сериозния проблем

За да търпиш физическото насилие,обикновено има и психическо.
Като те ритнат...ще те поболи,пък ще мине.Но психическия тормоз е много отвратително нещо,дори ми изглежда по-садистично на моменти от боя.

На всички въпроси - не. Без последния - не зная. Именно защото не ми се е случвало.
А това последното /на Belle-Etoile/ се отнася само при системно биене.
Иначе в изблик на жестоки нерви и бяс - аз самата съм удряла. Без да тормозя психически някого...


Ооо, колко вярно. Дори привидно милите думи могат да те съсипят - поднесени с конкретния замисъл...Въобще понякога си мисля, че да излеят нерви със скандал и обиди е по-здравословно - отколкото да се таи и да се реже с думи...
И още нещо - моята баба има навика като е сърдите - да не говори. Просто все едно ме няма в стаята. Рядко гадно нещо...

Разбира се,че за да може един мъж да те налага е наясно,че психически те е "обработил" качествено преди това.Знае,че няма да си тръгнеш,че ще преглътнеш.Не му пука за прошката ти,не му е нужна.Иска да мачка,контролира и смазва жената до себе си.Да я унижава.В един момент разбира,че само психологическия натиск не му стига и,че може да "кривнеш" и тогава включва тежката артилерия.Това са болни и извратени мозъци,без никаква логична мисъл,която да минава през тях.Държат да си им в подчинение,послушна,кротка и винаги на линия за каквото там ненормалщината му роди
За мен трябва да бъдат съдени и освидетелствани подобни индивиди.
Често има и жени насилници.Даже май все по-често отколкото преди 10 години например.

http://www.youtube.com/watch?v=1JS01WUKLT4

Насилието над мъже не се приема насериозно, по-скоро с насмешка. Тази реклама показва разликата

Ако жените бяха по-силните физически

http://www.youtube.com/watch?v=SGfG5c65r2s

Понякога и физиката няма значение

http://www.youtube.com/watch?v=NFWoPA_aADQ

И това е насилие, психическо

Цитат на нашия скъп съфорумник ХищщникК

"ама не съм сядал на старбъкс дори с българка.......или май веднъж излезнах на среща......с една Българка от Ню Йорк.....ми дойде на гости.
И на другия ден се разделихме,
щото аз малко имам.........един голям недостатък - каквото ми е в главата си го казвам.
Тя не ми "пусна" и взех, че и казах истината накрая - Виж какво аз се занимавам с тебе, щото съм в Щатите, в България - жена изглеждаща като теб - дори няма да се изплюя върху нея с извинение."

Типично за мъж с ниско самочувствие, да започне да обижда, когато не му пуснат.

Е има и по-зле, някои вместо да обиждат жената, че е грозна ако не им пусне, направо я убиват.
http://novinata.net/Lud-hvarli-gadzheto-si-v-kladenets

Така... съгласна съм с Мира. С моя мъж сме женени от 2 години и няколко месеца. Като се запознахме и подписахме в последствие, никога не ми е минавало през главата че такъв човек ще посегне на жена. Спорове сме имали, аз съм викала, карала съм се, в повеето случаи с причина. Както и да е. При един спор на посещение при роднините му, стана въпрос за моята дъщеря и неговата дъщеря (на една възраст), които си играеха в другата стая. Та... незнам точно какво стана на въпрос, и той почна да се пени и се засили срещу мен, че съм наскърбила дъщеря му като съм защитила моята, или нещо от тоя сорт. При което аз също се засилих към него с еднаква сила, и в същия момент зълвата ме възпря, докато девер ми спря мъжа ми. Незнам какво щях да направя ако не ни бяха спряли. Но да си оставя децата да ми ги дъвчат за глупости...не. Та като се поуспокоихме, зълва ми ми вика "не му позволявай да те удари" и тогава ми стана чудно защо ще ми каже такова нещо, никога не съм чул да е наранил някого. Защо ли... защото му е сестра, и го познава по-добре от мен. Та, минаха се доста месеци, забременях, родих... при една свада в гаража, той беше на път да излезе, да се махне от къщата за малко, аз вървях след него и се драчех, и т.н. И в един момент, този човек ме сграбчи за гърлото да ме души! В живота си никой мъж не ми е посягал, дори и баща ми никога не ме е налагал като малка. Та бях като в небрано лозе. Всичко ми беше като на филм тази вечер. След цялата разправия, той ми взе телефона и изчезна нанякъде. Взе ми телефона от страх да не би да се обадя на полицията като излезе той.
Прибра се ранна сутрин, ни лук ял, ни лук мирисал. Дойде и си легна и аз сякаш нищо не е станало, го питам "няма ли нищо да кажеш"? И той "здрасти", и аз "това ли казваш на човек, който почти удуши"?... Та така де. След това блудкава боза работа. Аз психично добре обработена патка си седя. Защо да не си седя, караме си се често. И в последните 5 месеца 5 пъти е вдигал ръка. Не е нищо фрапиращо, последния път говорехме нещо аз, той и девер ми, и девер ми ръсеше простотии и мъжът ми ме пита дали няма да кажа нещо по темата, тоест да се защитя, защото брат му ръсеше някакви неуместни забележки. Аз станах и почнах да казвам нещо, и в същия момент, мъжът ми помислил че ще кажа нещо недопостумо, ку*венско, стана и ми удари лек шамар. Аз се разпених и излязах за около половин час. Той идва да ме успокоява, аз още бясна, защото ченето ме беше наболяло от неговия лек шамар. И влиза той в банята и аз "бам" с юмрука в лявата челюст... след което последва една мътеница. Бях на земята, той ме риташе, душеше и т.н. Брат му се намеси да го спре, та после продължихме и т.н.
Та това е, още един пример за слаб мъж. Искал да ме накара да се защитя по този начин, а не да седя да ме бие... ха. Седя, защо да не седя. Знам че всичко се връща. Аз съм търпелива. Доста изгубих заради този човек, докато не ми върне всичко, не мърдам никъде.

4baby , защо седиш?
Не мислиш ли че така вредиш на децата?

Естел, отговора е по-сложен отколкото всеки си мисли. Освен тези изпитали го на собствен гръб, разбира се. Преди него, аз се клех че никога няма да направя аборт, че ако ми посегне, ще го оставя, че... още доста работи. Ама нищо не стана така както си го мислех. И аборт си направих, и не го напуснах като ме удари и т.н. Както казах, аз вярвам че всичко се връща и има време за всичко.
За децата... ах, децата, те са отделна тема. За това че им вредя, да, права си, вредя им. Интересното е че 100% от това което баща им каза че ще ми се случи като го напусках, стана, включително и това че "умиране има, отърване няма" (ставаше дума за мъжа ми, не за бащата на децата ми). В момента си мисля че живея, ама не живея, съществувам. Изгубих си живота заради този човек, никога и никъде не съм срещала такъв като него. Нито пък си мислела че баш на него ще се натреса. Но ако си тръгна, ще загубя децата си. Както казах, по-сложно е отколкото всеки си мисли.

Няма ли кой да те подкрепи, да застане зад теб?