Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

Не съм бита, не удрям. Знам къде е тънката граница.

Не бих простила,не знам...щом има първи път,ще има и втори...Не мога да си представя сегашният ми партньор да ми посегне.

Мъжът ми ме е удрял два пъти и не съм си тръгнала - чакам да потрети щото ми харесва насилието Първия път се държах силно неадекватоно след напиване и се опитваше да ме освести, а и беше в тийн годините. Втория не го помня - бях припаднала, той после ми каза, че ми е бил шамари да ме свести. Добре му бях изкарала акъла.
Тука нещо много в крайности се изпада. Ако ме удари си тръгвам веднага, ама аз мога да го удрям , щото съм по-слаба - глупости на търкалета.
Да удряш за да наложиш мнение си е бодино и унизително независимо от коя страна е и колко вреда е нанесено. Да се опитваш да докараш някого до бяс, за да го тестваш колко ще му издържат нервите - е не по малко обидно.

Stun, никой не говори за пошляпване за свестяване...

По темата, не ме е удрял никой от мъжете, с които съм била, така че само на теория говоря. Има ли 1, ще има и друг път, не знам дали ще намеря сили да преглътна, по-скоро не.

И мен не са ме удряли .Но едно е на приказки, друго в действителност .Ако се случи-зависи от ситуацията .На думи-не бих простила шамар .Но съм мислила за това и ще се постарая да отвърна на шамара, след което всеки по живо по здраво. Щом има първи,има и втори път. Мен като дете не са ме шамаросвали, та сега ще позволя на някой да го прави и то мъж.
Имам приятелка която е от дуднещите мрънкала-ами яде шамари редовно, ама не го напуска тоя мъж.....явно си пасват и двамата се търпят някак. Не го разбирам това.

И аз си виках , че няма да простя шамар , но както писах веднъж мъжо си шляпна един , не ме удари силно по-скоро гледаше да млъкна , че го бях заела страшно , ако искате вярвайте ама аз много приказвам даже майка ми често ми се кара , че много ми знаела балалаиката.Така ,че тогава му простих на мъжо , защото и аз да бях и аз бих ударила...добре , че не съм се родила мъж , май щях да съм  от тия дето бият жените си че често аз бия по някой шамар на мъжо зад врата еми дразни ме направо ме влудява някой път с глупостите си

Т.е. вината е твоя?
Няма нещо, което да оправдае удрянето на друг човек, освен самозащита.
Но... всеки разбира нещата различно, явно. Най-лошото, според мен, е когато на ударения му е втълпено (няма значение дали от насилника или от друг), че вината е негова.

Той нищо не ми е втълпявал , аз като един нормално мислещ човек знам кога съм в грешка.тогава и най-уравновесния човек можех да побъркам...аз не просто мрънкам аз крещях и тръшках , абе бях пълна картинка,той веднъж ме предопреди да спра да викам , втория път си изтришка телефона , ама аз давай давай и така...изобщо не го оправдавам , но знам че не би ми посегнал ако не бях изкукуригала до там ,че да излезе от кожата си.той по принцип е много търпелив и разбран.

Да, всеки греши. Но това не значи, че трябва да бъде ударен.
Както и да е...

Абсолютно не мога да си представя да ударя някого или някой да удари мен, както и намирам за недопустимо да тероризираш някого и да го вадиш от равновесие, най - малко пък любим човек.
На въпроса - не бих простила. Но и честно казано не си представям такава ситуация - не просто не ми се е случвало, но не съм била и близо до такава ситуация.
Съпругът ми ми е повишавал глас един единствен път ( женени сме от седем години ), аз на него май няма и толкова...

На теория - насилието в едно семейство е недопустимо. И във физически, и в емоционален аспект.
На практика - понякога е възможно човек до такава степен да афектира друг човек, че да се стигне и до шамар. Представете си обратната ситуация - жена удря шамар на мъжа си и се развеждат заради това.... Просто много зависи от обстоятелствата.
И аз мисля, че всяка интелигентна жена сама може да направи преценка дали до такава степен е афектирала човека до себе си, че се е стигнало до шамар или просто мъжът е склонен към такива прояви.

Моя мъж се е случвало да го афектирам ужасно много и в такива моменти той просто излиза навън и се връща като се успокои. Но понякога просто се усещам, че наистина яко съм прекалила. Особено ако той иска да излезе, а аз стоя пред него и си настоявам на моята - стой да говорим.

Иначе съм имала гадже, което ме е удрял. Наследствен модел на поведение от баща му, който редовно млатеше жена си. Тя - преуспяла дама с преуспяващ бизнес, той - безработен комплексар.
Та разделихме се с това мое гадже не само заради това, че ме е удрял, много бяха причините, но тази основна. Сега гледам жена му (живеят близо до офиса) - редовно ходи насинена милата....

И друго се сетих. Баща ми е най-търпеливия човек, когото познавам. За сметка на това майка ми е доста емоционална и често пъти го провокира, но той трудно излиза от равновесие. Никога не я е удрял, държа да отбележа. Но е удрял жена веднъж в живота си ... Не ми се изпада в подробности, но при конкретната ситуация и конкретната жена може би и аз бих я ударила. Та за мен това е пример как и най-търпеливия човек при определени условия би могъл да посегне и това не означава непременно, че е побойник.
Така че в обобщение моята теза е, че много зависи от хората и от конкретната ситуация.

нещо подобно се опитах да кажа още в началото, че има стереотипи как е неприемливо и за развод мъж да тормози жена по някакъв начин (физически или психически), обаче обратното никой не го мисли и едва ли не една жена може да изкарва извън нерви един мъж, а той да си трае. Вярно, че мъжете са по-агресивни заради тестостерона, но емоциите, включително усещането за обида и унижение, раздразнителност и др-, са все човешки страни, които засягат и двата пола!

Не, разбира се.

Като бях тийнеджър имах гадже, който започна да се държи заплашително, не си спомням дали ме удари или ме заплашваше със саморазправа, ако го оставя. Но чуството за страх и безпомощност си го спомням. Аз намерих двама бабаити да го сплашат и поступат него (просто понеже съм била с детски ъкъл и съм си мислела, че това има някакво значение) и после се разделихме.

Аз побеснявам само ако чуя, че жена е бита. Също така, ако някоя тъпа патка (без извинение) изтърси (и в тази тема има такива идиотки), че имало жени, които си заслужавали боя.

Подозирам, че току що ме нарече тъпа патка. 
За бой не става дума в темата, става дума за шамар. Разликата е диаметрална.

Ако някоя тъпа патка застраши живота на детето ми, о да - способна съм и до шамари да стигна.
Не исках да изпадам в подробности, но явно се налага.

Колкото до това как побесняваш - интересно, предвид това, че и ти си прибегнала до същите похвати с твоето бивше гадже.

Ето това винаги ми е било изключително любопитно....да пратиш някого, да набие друг човек. ) Що за човек и колко акъл трябва да имаш....но както и да е, темата не е за това конкретно. )

И аз като Пингуи, ако човек застраши детето ми....бих си послужила не само със шамари, а с всичко останало, което ми е под ръка.