Това започва да става хронично - педиатрите и кърменето

И аз да си кажа с личната ни лекарка е педиатър  на първата ни консултация със синът ми беше категорична че трябва да му давам вода да се изчисти от жълтницата даже беше изписала една банка глюкоза.Освен това си изпя песента за ябълковите сокчета при което се направих че е слушам но с едно наум а тя лекарката комшийка и пак говорихме по този въпрос и каза да изчакам щом съм имала кърма да не го захранвам та ми е чудно тез ябълки как ще го нахранят  .И само да вметна аз съм кърмена двайсетина дни по здравословни причини на мама после съм хранена със Слънчо кашите но без мляко имала съм непоносимост към всякакви млечни продукти до втората ми година как съм получила тази алергия незнам ама сега ме виж какъв съм бозайник

Момичета,
Тъй и тъй се е повдигнала темата, да споделя какво ми се случи днес...
Пред един мамологичен кабинет се засякох с една прясна мама на 1 месец, която след раждането имала "много кърма", дали й хапче "да й намалее кърмата", в момента й стигала, даже на моменти не достигала, но правела за втори път запушване/мастит с 40 градуса температура... След първоначалния импулс да се накарам на девойката защо се е вързала на глупостите на лекарите, се запитах това пък що за дивотия е, дето го правят по болниците, с "намаляването" на кърмата с хапчета? Така съжалявам, че не останахме и минута насаме с момичето, поне да спомена магическата дума "консултант", дано я намери добрата информация отнякъде...
Иначе мамологът по мое впечатление е печен в специалността си, дано не приключи случая с "моме, толкова беше от кърменето, хайде да я спираме тая кърма".
Такива работи само днес само пред един кабинет, а колко още дивотия битува...

Лошото на тая дивотия и простотия е, че заради нея не смея да отида на лекар. С две дълги кърмения съм /второто не е приключило/, цикълът ми дойде след първата година на второто и нещо вече повече от половин година е по-различен от преди да забременея първия път. Между двете не ми е критерии, защото дойде едва няколко пъти и честно, дори не помня как беше.
Много ме е страх да не вземат да объркат нещо, просто защото нямат опит с такава ситуация.

Много мило ми става като чета как искате да помагате на други майки. И аз в началото на първото кърмене бях много екзалтирана и исках да споделя с всички колко е прекрасно, но установих, че няма как да повлияеш на някого, ако той не желае. Затова казвам как аз си гледам децата, гледам да не давам съвети в прав текст, който прецени, може да си хареса някоя идея )к

Относно дебелите кърмачета , има едно такова нещо, че начинът на хранене на кърмено бебе на поискване е различен от тези на АМ. Затова и графиката на натрупване на тегло не съвпада. Същото бебе, което на 6м тежи 10 кг, може да  е пак толкова на 1 г. Да не забравяме, че децата на 6-12м са доста активни от бебетата до 6м.

Момичета считам се за уж що годе интелигентен човек, но все пак продължавам да не разбирам защо е толкова вредно ранното захранване. Моето бебе е вече на 3 месеца и половина, но я виждам как аз като ям нещо й текат лигите и ме гледа право в устата, колкото и невероятно да ви звучи. Тя е изключително и само на кърма, сухо мляко не е опитвала освен в родилния дом, тъй като родих със секцио и не ми я дадоха веднага... както и да е това. тези дни реших да си направя експеримент аз докато ям и тя ме гледаше пак така жално и дадох лъжичка плодово пюре, не само че си го преглътна ами си отвори устата за следваща лъжичка... за мен просто детето само си каза, че иска да опита нещо ново!!! Тя колики нямаше и в момента е почти 8кг, кърмя я на поискване и тя сама си направи режим на 3 часа, а сега на почти 4, разбира се ако поиска по рано давам й, а в жегите не знам как щеше да оцелее без вода ) Извинявам се ако съм в разрив с всички правила за кърменето, но смятам, че моето дете е готово за новата храна и няма да му се отрази никак зле )))

...ами да беше прочела поне тази тема...

Моето бебе си оцеля в жегите без вода. Да, водата е важна, за това в кърмата се съдържа близо 90% вода... Никога не бих си правила експеримент със здравето на дъщеричката си. Когато се храня я държа до себе си, говоря й, тя ме гледа, текат си й лигичките, но това не означава, че е готова за нещо ново, освен кърма и само кърма. Ето няколко показатели, по които разбираме, че бебето е готово за твърда храна:
1. Може да стои седнало самостоятелно (Това става на 6 месечна възраст)
2. Може само да си взима храната и да я поставя в устата си (Пак горе-долу на 6м)
3. Изгубило е рефлекса си да избутва с езиче всичко, което попадне в устата му, освен гърда или биберон (Този рефлекс се загубва отново на 6 месеца)
А и СЗО препоръчва захранването да стане около 6 месеца, не по-рано. Моето бебе е почти на три месеца, но е още с колики  Изобщо не ми се мисли, какво би станало, ако й дам храна, различна от кърмата 

Днес бях на училище за бременни,водено от педиатър.Не спря да говори за адаптирани млека,по колко милилитра трябва да изяжда бебето на хранене и за дохранване.Говореше за режим,за да не се натоварва стомахчето на бебето.Говореше за пробно кърмене.А,за засукване на бебето в първия час след раждането и дума да не става.Защо,за Бога,тези хора не подкрепят кърменето  ?Вече знам със сигурност,че ако имам някакви затруднения с кърменето,педиатърът ще е последният човек към който ще се обърна!

Аз не разбрах, питаш ни защо не е добра идея или искаш да ни се похвалиш, че си захранила рано ?
Последствията от експериментите често се отразяват в зряла възраст, ако се появяваха веднага, едва ли цели няколко поколение биха били черпени със сокчета. За добро или зло природата ни е дала сили да оцеляваме.
В крайна сметка, детето е твое. Никой няма право да те съди. Информирала си се, взела си решение, захранила си. Моля те, обаче, ако съветваш други, не им казвай, нищо му няма на моето, а изложи фактите.

И моята приятелка захрани на почти 4 месеца, защото както твърди и досега на 3.5 месеца дъщеричката й сграбчила парче сирене, което тя (майката) държала и преди да успее да реагира, го натъпкала в устата си На 6 месеца бях свидетел как бебето ядеше макарони с доматен сос и кайма  Не знам, нейното дете определено беше готово за твърда храна по-рано от моето (на една възраст са), ама чак пък такова бързане. И такава гордост, че детето толкова рано си показало, че има нужда от истинска храна. 

оф, да.
И на мен ми писна и то много. Както при вас, същото..Лошото е че няма как и с кого да смениш компетентните Педиатри..Всички са едни и същи.

Е, ако ви е интересно бих споделила с вас своя опит с най-малкото си дете.
Малко предистория: четири месеца преди раждането посещавах училища за бременни, по различини теми и със различни лектори. Ако някоя от вас е присъствала на лекции на ак. Елена Василева, трябва да се сеща с какъв хъс влязох да раждам (естествено, въпреки настояването на наблюдаващият гинеколог за секцио). Същата решимост имах и за кърмене - изключително и на поискване. Не бях приготвила нито шише за вода, нито АМ.
И по същество: дойде педиатъра в къщи, даде наставления - хранене през не повече от три часа и вода - ако иска. Аз обаче, информирана и амбицирана, съм пропуснала това толкова важно "не повече от три часа" и чаках малката да се събуди и да си поиска. Нощем не ядеше изобщо, а през деня около 7-8 хранения. И на двадесетия ден като отидохме за първа консултация - шок! Нито грам над теглото при изписването. Детето здраво, весело, извънредно жилаво и жизнено. Три пъти се изпоти лекарката докато открие, след обстоен разпит, че малката всъщност е "мързеливо бебе" и не й достига кърма, защото "образованата" й майка е чела-недочела и не обърнала внимание на необходимия брой хранения в денонощие. Щеше да ме удуши в кабинета, и с право! С нейна помощ и постоянно присъствие на консултант по кърмене през следващата седмица теглото тръгна нагоре. Проблеми с кърмата почти нямах, обичайните неща - първо излишъци, после скокове на растежа, после дохранване със замразените в началото излишъци - пет месеца ги закрепихме горе-долу. И до сега щерка ми е на минимума тегло за месеците си.
Всичко това иде да каже, че информацията сама по себе си не е предпоставка за правилни действия. И че бушуващите хормони на една току-що родила жена могат да й изиграят лоша шега. Един неволен пропуск от моя страна можеше да изпрати бебето ми в болница. Обръщам се най-вече към начинаещите кърмачки - вие, педиатъра и консултанта по кърмене сте еднакво важни страни по отношение на кърменето и не трябва да пренебрегвате с лека ръка нито едно от трите.
Най-искрено ви желая кърменето за вас да е дълготрайно и приятно занимание. Лека нощ!

Няма "писна ми", "няма пет-шест". Война си е това - с човешката глупост, с индустриалната алчност, с лекарската богопомзаност. Не се печели така лесно. Аз съм безкрайно благодарна на кампанията в полза на кърменето, но тя, както всичко, помага на този, който иска да му бъде помогнато. Дезинформацията и вредите, които нанасят повечето педиатри са не само по повод кърменето.

Естествено, майките ни не са с нищо виновни (специално към Трещерица) - тогава не я е имало ИНФОРМАЦИЯТА. Но сега я има.  

Повечето ми приятелки, всичките интелигентни жени с престижни професии и образование, (дълго-)кърмят. Така че, от обкръжението не съм имала негативен натиск. Само от по-старото поколение, но за добро или лошо, с тях отдавна не се "слушаме". Педиатрите при мен са като "на изпит" (те не знаят, де ) - слушам, и после проверявам казаното - тогава чак прилагам съветите. За съжаление, рядко прилагам, понеже обикновено лъсва потресаваща неадекватност. И говоря за най-реномираните платени педиатри, които уж са "върхът"...  

Може би в един момент педиатрите ще се усетят, но дотогава ситуацията е в ръцете на майките. Никой не те насилва да слушаш педиатъра, особено когато не става дума за болест. За мен истински опасен е персоналът в родилното - в момента, когато майката е в "неравностойно положение". Ако те "осерат пейзажа", после може да е трудно. Дори в частните болници, макар да са по-въздържани, често те гледат скептично като опитваш да кърмиш от самото начало и да не даваш "добавчицата".

Но с две думи, кампанията за кърменето си е върха, прогрес огромен има, и много бебенца благодарят.  

Това лято водихме малката за първи път на море, в Гърция и стояхме почти 20 дена. Ние сме още на поискване и ми беше супер готино да видя по плажовете и много кърмещи майчета - от всякакви народности, на големи и малки бебета, както и на по-големи дечица. Имаше и няколко българки, които видяхме че кърмят и много им се радвахме 
Но ми направи впечатление, че най-много кърмещи майки са румънки. На първото място където бяхме, се запознахме с една симпатична румънска двойка, дечко беше на година и половина и здраво сучеше на поискване. Заприказвахме се с мамата и тя ми каза, че по принцип в Румъния кърмят дълго, като педиатрите много настояват за това и помагат със съвети.

И когато и обясних, че в БГ е точно обратното по отношение на педиатрите, т.е. че бързат да предложат формула, жената искренно се изненада...според нея всички знаят, че кърмата е най-доброто, и работата на педиатъра е да убеди майката, че може да кърми - колкото по-дълго, толкова по-добре.

Та така. Спомних си всички пренебрежителни забележки, които съм чувала от българи по адрес на съседите ни - цигани били, мръсни били, не знам кво си...еми може да са всякакви, но поне педиатрите им са повече в час от нашите прехвалени лекари 

За съжаление не са един и два случая в практиката
Редовно се изписват един-два бромокриптина при първоначалното препълване на гърдите и (риск от) запушвания. Тия пък са следствие от това, че бебетата ги държат дълго отделени от майките и няма помощ за сукането в ранните часове и дни след раждането... както и да е.
Утехата е, че действието на този медикамент минава бързо и сравнително лесно се коригират нещата след това; но... пак няма причина да го дават. А и при някои жени си става фирата и съчетано с лоша организация на кърменето - си е залог за проблеми и скорострелно отбиване.

Таис, сръбкините също много активно и открито кърмят на морето, но ми прави впечатление - все малки бебета; над 10-12 месеца не съм виждала.

Параход, така е, а да ти кажа и гъркините май са същите - кърмят само няколко месеца и не са много-много по дългото кърмене. Моята приятелка в Серес като разбра, че още се кърмим и беше адски изненадана, доста време ми отне да и обясня, че всъщност е полезно и че съм за естественото отбиване. Даже си мисля, че накрая пак си остана с убеждението че това е по-скоро някаква моя ексцентричност, но не ми го каза за да не ме обиди 

А че предписват хапчета за да намалее кърмата при желание от страна на майката да си кърми за сефте чувам и направо ме потриса  Аз се цедих първите месеци защото дребното нямаше как да засуче, и от ужас да не ми спре кърмата си бях докарала свръхлактация. Течах страшно и беше много неприятно, но помня как като се оплаках на педиатъра, че кърмата ми извира и не знам какво да правя, той ми каза Споко, намали постепенно цеденето, а като засуче беба и нещата съвсем ще се регулират. Така и стана.

Не ми се мисли ако беше от болшинството калпави педиатри дали нямаше веднага да ми пробута някое хапченце, още повече че съм с недоносено бебе, което не се знаеше дали изобщо ще засуче самостоятелно - още една добра причина да се намали кърмата. Явно съм имала голям късмет, но ми е тъжно за майчетата, които нямат