Искам бебе , но ме е страх от раждането!

Когато си без катетър , ти носят подлога.

След като няма чувствителност, как можеш да контролираш кога точно имаш нужда от подлога?
Тя няма как да е постоянно там?!

Е, в конкретната болница всички бяхме с пълна упойка, не помня дали и колко съм имала чувствителност, но всички бяхме с подлоги първия ден и проблеми нямаше.

С пълна - може.

е то до колкото аз знам няма как да нямаш катетър. С катетъ изобщо не разбираш, че ти се пишка. То просто директно си се източваш не знам дали не го правят за да не ти се натоварват органите (не знам само предполагам)

Е, как да няма как?!
Раждах в една от най- големите болници в Южна България / Окръжна болница- Пловдив/ , абсолютно всички бяхме без катетър.
Там катетър и клизма не се правят.

Това, което аз чух от акушерките там беше, че катетър не слагат, защото има опасност да се развие инфекция от него.
Бях в една стая с акушерка от същата болница, та тя ми разясняваше подробно кое , как и защо правят.

ааааааааааа може, може тук в Сф май във всички болници практиката е да слагат катетър и пълна упойка в краен случей. Различни болници-различни практики, важното е докторите да са добри 

Боже,наистина ли толкова бързо си станала??!!!Пък и бебето чак ти донесли след няма и 5 часа и си станала да пишкаш сама Ти направо ме разби в земята!!!


Аз родих със секцио също по спешност в 20.30ч,като се събудих от упойката ревях от болки в корема,сложиха ми инжекция,за да мога да изкарам нощта,преди операцията ми сложиха катетър.На сутринта бях като недобито куче,но не от упойката или от главоболие,просто страшно ме болеше тази операция,не можех главата да си завъртя  да си взема вода от  шкафчето до леглото ,та камо ли да стана......Иначе позтоянно ми казваха да започвам да се раздвижвам и да се опитвам да ставам,такава болка не бях изпитвала през живота си,най-накрая като успях да се надигна с 300 зора и помощ от акушерката и санитарката не можех да си стоя на краката от болка,имах чувството,че корема ми танцуваше и се люлееше и всеки момент ще ми се отвори шева и ше ми се изтропат вътрешностите на пода.........отврат,влачих се като куче до мивката да се измия,а катетъра ми го махнаха чак във вторник(аз родих в неделя)...Но после от сряда нататък,като си се раздвижих и си ходех нямах проблеми.



Именно,изобщо не усещаш,че ти се пишка,директно се източва урината,не съм развила после никаква инфекция,подлога изобщо не знам как щаха да ми я слагат,аз бях жив труп,та хубава работа сършиха катетъра и клизмата 

Само да допълня последно по темата,че до деня на раждането си бях пълен айляк,понеже си мислех,че всикчо ще е ок,на 18 сутринта имахме уговорка с док да отида да ми отлепи мехура,за да тръгне работата и после по някое време през деня като ми станели контракцийките на 5 мин. багажа и в родилното,да ама не....Цял ден обикаляхме,чакахме,имах само някакви пробождания и лек дискомфорт в долната част на корема,но нищо съществено,мъжа ми се беше изнервил и каза,че ще ме закара да ме правят каквото искат,само да се свършвало Обадихме се на доки и той ни даде направление да тръгваме да направят запис на тоновете.Отидохме,тоновете бяха ок,имах и някакви контракции,доки ме качи да ме прегледа и регистрира само 2см разкритие,кара ме да напъвам и каза,че главата подскачала и се връщала назад....последва видеозон и се видя,че бебо  се омотал с пъпната връв яко и док каза спешно секцио,защото не искал да си правим експерименти.
Като ме гледаше на монитора и ми говореше за операцията,извика и мъжа ми,той беше отвън-тогава ме хвана яко шубето,но нямаше време за притеснения,защото ме поеха 2 акушерки да ме подготвят за операционната 

Мен просто ми казаха "Заповядай в операционната". Какво толкова има да подготвят

Ами клизма,абокат,катетър и тест за упойки,въпреки,че си бях направила преди това......после ми казаха "Заповядай в операционната"

Ясно, явно в различните болници имат различна практика за теста за упойки, в моята се правеше като влезеш в 9 месец, за да може да е готов, ако се наложи нещо по спешност.
Клизма - не са ми предлагали, но така или иначе не бих дала съгласие.

Абокат и катетър - на операционната маса, за да не се налага да ходиш с тях насам натам

Да, аз съм страхотен нервак и няма сила, която да ме задържи да лежа будна.
На другият ден даже бях в парка на болницата, пратиха охраната да ме търси шашнати.
Акушери и лекари с дългогодишен опит бяха изумени, а мен ме болеше, едва се влачех, но ходех, ходех.
Коридорите на болницата бяха с парапети и това първият ден ме улесняваше донякъде, знаех, че ако залитна, има къде да се хвана.
На другия ден се изкъпах цялата, сама, под душ.
Аз съм боец, нервак и не мога да понасям бездействието, може би затова така бързо скочих буквално и тръгнах.

Сега се сещам, че първите 2-3 дни ставането от леглото ми беше най-трудно, заради болките от шевовете по корема.
Измислих си система на странно изправяне - плъзгах тялото си с опънати крака настрани, а с ръцете поемах посоката и част от тежестта на тялото, докато се изправя. Готова бях да се влача, само и само да не лежа на омразното и твърдо болнично легло, в стая, в която посред лято нямаше грам слънчев лъч, нито късче небе.

men me e strah pove4e ot teb, ne mislq vuob6te za rajdaneto karam den za den:)KATO MU DOIDE RAJDANETO TOGAVA 6TE MU MISLQ...ina4e trqbva da psihqsam....a te kolko ne6ta se promenqt v tqloto mi s vseki izminal den...posle se vru6tam nazad i mi e smeshno...zabravila sum dnite v koito mi se povru6tashe i mi beshe losho...zabravih kak me boleshe i mi beshe tejko,zabraviih kolko slaba bqh i t .n. haraktera mi dori se promeni...stanah uqzvima i bezrazli4na!!!  molq SE daje da rodq po-burzo iskam si moeto az...nqmam turpenie da rodq...spoko davai golqmo predizvikatelstvo e:)))))

Пиши на кирилица!

Sourcherry, моето легло беше много удобно, от онези, които се регулират и се вдигат, освен това беше високо и някак направо си тръгваше човек от него, без да полага усилия. Много бях чела преди това за раздвижването, но ми беше най-лесната част.