Вече не. Това е направо унищожително,все да мислиш, дали те харесват или не.
- Публикувана: 19 юли 2012, 08:12 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2012, 17:02 ч.
Интересува ли ви дали ви харесват другите хора?
Днес например един господин, на който аз съм му клиент, в прав текст ми заяви, че предпочита да си комуникира с мъжа ми, вместо с мен. Е аз пък му казах, че симпатиите са взаимни. 
Честно - направо ми се стори комплимент, толкова ми е неприятен въпросният. Така че, определено в някои случаи ми е все едно. В останалите определено ме интересува, да. Обаче не на всяка цена, защото мразя лицемерни хора и не лицемернича (или ако го правя е заради мой близък, а не за да се харесам). Нещо не успявам да отговоря просто и ясно с "да"или "не" на този въпрос. 
Честно - направо ми се стори комплимент, толкова ми е неприятен въпросният. Така че, определено в някои случаи ми е все едно. В останалите определено ме интересува, да. Обаче не на всяка цена, защото мразя лицемерни хора и не лицемернича (или ако го правя е заради мой близък, а не за да се харесам). Нещо не успявам да отговоря просто и ясно с "да"или "не" на този въпрос.
Извън семейство,близки и приятели ми се ще да ме харесат хора,които аз харесвам. Например,последните два пъти излизахме със синът на кръстника на приятеля ми и неговата приятелка. Аз много ги харесах и двамата,много слънчеви,усмихнати и позитивни хора и се надявам да е взаимно,макар че пред непознати не говоря много и създавам впечатление за темерут. 
майка ми цял живот е робувала на общественото мнение- та и досега. изразът: "какво ще си кажат хората" ми е дълбоко омразен. като дете не можех и ннямах средствата да му се противопоставя. тези "хора", непознати и незнайно къде ме притесняваха и плашеха през детството. след това по някое време разбрах, че няма как да се харесаш на всички- просто не може и оттогава изобщо не ми пука как ме възприемат околните......... в професионалната сфера- работя с хора, те са ми клиенти и затова се старая да ме харесат /без да нарушавам личните си принципи обаче/. имам малък бизнес и клиентите ми оценяват именно професионализма /свикнах ги да не обръщат внимание на "непрофесионалното " ми облекло- в моята фирма дрескодът е изключително свободен/. болно ми е, че майка ми все още възприема хорското мнение като коректив, не се съобразява със собствените си желания и т.н. това успя донякъде да насади и у голямата ми дъщеря, която в момента е тийн и ми е много трудно да й обясня, че всъщност значение има само нейното мнение и че не може всички хора да я харесват......... и определено, хората, които ме харесват, ме харесат заради това, което съм.
това успя донякъде да насади и у голямата ми дъщеря, която в момента е тийн и ми е много трудно да й обясня, че всъщност значение има само нейното мнение и че не може всички хора да я харесват......... и определено, хората, които ме харесват, ме харесат заради това, което съм.
Не се притеснявай, не е от майка ти.
Това е присъщо за всеки тийнейджър. Лошото е, че някои цял живот не могат да го израстат.
Но пък определено можеш да го използваш, за да създадеш някои полезни навици или да вкараш някои съвети, които иначе няма да се възприемат, щом идват от теб.
Аз се солидаризирам напълно с benissima.Баба ми е като нейната майка.''Какво ще кажат хората'' е най-омразното изречение и за мен.А повечето хора са гадове,заслужават бум-бум 
,не съобразяване!Стана ми интересно как се обличаш benissima?И аз се обличам,меко казано,нетрадиционно.