Цените при социализма

То пък голям зор с тези банани, че банани, че потокали, че шоколади, че луканки...
Малко ли са ви сладки гроздето, крушите, ябълките, ягодите, кайсиите, прасковите, черешите, конфитютите, мармаладите...
Че и домашната луканка, сушеница става най-сладка( е ако има какво да заколиш, де ).

Мдам, и като измрат всички, които са били свидетели, вече няма да е истина 


И теб питам - ако сега някой дойде и каже, че имотът ти отива за държавата, без равностойна замяна, ще си траеш ли?

Да допълня - без никаква замяна, защото реално така е било.

Какво значи "Ще си траеш ли?" Като рече държавата да ти го вземе спиране няма. Пред кого да отида да рева?

Нито едно правителство не работи за народа си.

Във форума..
Значи си съгласна? Вземат ти всичко и ти дават 250 лв. заплата, че и пенсия.

Толкова ли много грешки имам? не се дразни толкова...

Ааа, не съм съгласна.
Не знам кой и къде е ходил, но условията бяха страхотни, а почивката беше и три седмици.
Но в подобни теми, а и от разкази на близки, съм останала с впечатление, че след 80-те години, нещата доста са се разчупили.Аз съм родена в този период и имам спомени само от последните години преди 90-те, та ми е ясно защо има разминаване в разказите и спорове.

Абе не беше баш без никаква замяна, но беше напълно неравностойно. Например къщата на едните ми баба и дядо беше на мястото, където сега се извисява общината. Събориха я, както и всички останали къщи наоколо и им дадоха двустаен апартамент (хол, спалня, кухня) в Младост. Същото се случи с всички съседи, но помня че бяха доволни. Апартамент! Това звучеше гордо.   Вярно, че беше съвсем в началото на квартала, но до тогава там имаше само лозя. Гробищата (старите) бяха доста по-близо до центъра, след тях затвора, след тях блока на баба ми.   Къщата беше голяма и с двор. Обезщетенията ги смятаха на броевете на членовете на семейството. Другите баба и дядо отърваха събарянето, защото тяхната къща беше паметник на културата. За имотите и бизнесите на прабабите и прадядовците обаче не ми се говори.   Успяхме да реституираме много малка част.

Само че не знам какво сравнявате. Имотът си е имот, но тогава хората не са можели да правят нищо друго освен да живеят в него, просто защото имотите не са се продавали. Имало е и ограничение кой колко имота може да притежава (един на семейство) и с каква жилищна площ. Цените на стоките си спомням, че бяха смешни и жадни и гладни хора нямаше, нито пък някой се е чудел как да си плати сметката за ток. Само дето почти никога го нямаше този ток. Родителите ми в общи линии живееха по заведенията.  Но пък другите изкушенията бяха малко. Аз дънки и маратонки имах ако ми донесе някой от корабите и бях атракцията в училището. Всички с престилките и дрешките от ДетМаг и това е. Като си помисля сега за какви неща харчим пари, без които уж не можем.  

Като цяло обаче животът е бил по-спокоен. Баба ми въпреки, че беше богаташка щерка с конфискувани имоти от комунистите, помня като ми казваше в началото на демокрацията "Не се радвай, ще видиш какво е при капитализма."

п.п. Включих се, обаче не знам всъщност за какво е темата.  

На село обаче нещата не са били съвсем така. Може да имаш хиляди декари с ниви, но като ти ги вземат от ТКЗС-то, си прост работник на надник, работещ наравно със всички. И това на твоята земя.
Имам приятелка, чиито дядо е имал кафене на центъра, било си им е семеен бизнес. Като му го взели останал без препитание.. Е, вярно не съвсем, хванал се е някъде на заплата..

Е сега има пред кого да ревеш и хич не е малка вероятността да има успех реването ти. Тогава реване е нямало. А си ревнал, а си станал обитател на някой лагер.  То не е можело дума да се каже против управляващите. Навсякъде е имало партийни секретари, които са следили за това. По корабите понеже са били много рискови места, досегът с упадъчния капитализъм е бил ежедневна реалност за екипажа, имаше едни хора наречени "помполити" - помощник КАПИТАН по политическата част. Те не са били капитани, а партийни връзкари. Вземали са валута, колкото капитана и са имали съвсем законното право да съкратят живота на всеки, че и на семейството му.   Например - отидеш на масаж в Банког и си сложиш обица и от там нататък само мъкнеш чувалите на пристанището като докер, нищо че си завършил Морско училище. 

Не толкова за грешките, но 3 поста един след друг...

Е да, аз имам приятели на чиито земи са построени зоологическата градина във Варна, на други Гранд хотел Варна, на трети се намират зад оградата на резиденция Евксиноград. Дядото царски офицер, царят му подарил парцел, комунистите го взели и повече ни земи, ни пари видяха наследниците. За нивите ясно, взимали са ги и толкова. На моите прадядовци са конфискували фабрики и магазини. Някои от тях ги продадоха на други хора в зората на демокрацията и ние не успяхме да ги вземем. Всъщност почти всичките.

Всъщност принципът е бил "... на всекиго според потребностите".   За какво са им били земи, кафенета и магазини на хората? За жилищата им обаче са се погрижили, за основната потребителска кошница също, така че недоволни почти е нямало. Изключенията - в лагерите и затворите.

Присетих се за още някои екстри на соц-а.

Разпределението например. След така прехваленото безплатно висше държавата задължава младите  специалисти да работят в малки населени места определен брой години. Как би ви харесало да ви заточат в някое малко градче в Делиормана или Родопите край границата, оставяйки семейство, среда и така нататък, а?
Да поясня - аз самата съм от малък град, не говоря с пренебрежение. Но са били големи драми и са играли връзки и са се сключвали бракове, за да се избегне това.
Ами местожителството. В един етап в Съветския съюз селяните дори не са имали паспорти, което означава, че не са можели да се преселят на друго място да живеят.

Не всичко е било цветя и рози, никак даже, нищо че киното е било 1 лев, пък луканката не помня колко вече.
Ама е много лесно да си роден осемдесет и някоя и да пееш възхвали на строя.

Изобщо не е вярно. Недоволството е било масово, друг въпрос е дали им е стискало да го проявят.

Недоволството, по мои спомени, беше толкова дребнаво-битово, че няма вече накъде. Не глобално против строя и причините за недоимъка, а защо съседа това, а колегата онова. Пък и ако някой вземеше много да разсъждава по ония глобалните въпроси, все се е намирал някой да го изклепа пред съответните органи.
А по-напред в темата се говореше колко добри и уважителни били хората тогава.
Баш като едно стадо си ни отглеждаше партията - нахранени, напоени, остригани, и сакън да не се отличаваме от масата.