С пакости и весели игри, МАЙ-чето светът ще покори! - Тема 20

...почвам отзад напред...за разнообразие 

Тони,стиснати палци от мен как е пострадал ТМ 

вери тенкЮ на Нандисима и Тони за рецептите  ще бъдат чинно предоставени на майка вие да не си помислихте,че съм решила на дърти години да се изявявам като кулинарка  благодаря и на теЗ,които бяха така добри да споделят режимите и количествата си на хранене



хахахаха,Фанах кой не ме чете аз баш ей такива като теб питах 

яденето засега го оставяме на мира и започвам по част от другите теми


приема се
обаче се сетих нещо да те питам - нямахте ли вие проблем със стъпването на пръсти? ако е така,какво стана,има ли някакво развитие?(болдвам го умишлено  )

ейййййй,Мушанооо,шЪ тЪ изФърлям от темата - ми той Господ давал,давал,че май всичко за мен ти е дал ПАК на теб завидях ти(къде благородно,къде не чак толкова )за тва дете почвайте да бебеправите,не ми чакай Нова година и `нам кви си празници,че да може да има време и за трето...четвърто...пето жив и здрав да ти е големия мъж


ам` да,ти правиш всичко възможно тва да се случи,ноооо добре,че съм от по-паметливите
много,много съжалявам да чуя всичко това,което ти се е случило както казват хората (поне относно работата) - "всяко зло за добро"  хората са пълни неблагодарници,това е нещото,което със сигурност научих през съзнателния си живот

не се притеснявай да споделяш И лошите неща - така нЕма съм сама тук

Нандисимооо,къФ ти беше въпросът за обувките аз ги мернах,но първо бяха момичешки(което е разбираемо) и никога не сме имали такива и второ - май никога сме нямали обувки с мека подметка


отново ще ти кажа - welcome to the team
и по тоЗ повод искам да кажа,че никога не бих се излъгала да имам второ дете (припомнете ми ги теЗ слова,ако нЕкой път се разтръшкам да раждам дете на Джордж Клуни или Хавиер Бардем


ей от това ми стана много мъчно...


ще ти се да сте само вие няма ден,в който да не ми е награбил я гримовете,я диадемите,я бижутата,я разните му там украшения....
знае всяко нещо за какво служи,най-често използва по предназначение четката ми за руж и гланца за устни...синджирите се слагат обезателно на врата,а диадемите на главата
бтв и аз някак ли Уекинко се бях притеснила от тоЗ факт,но се надявам да не стане някоя грешка ей така между другото
дано се разминем само с метросексуалност

в интерес на истината що имам чувството,че това нещо го има при всички момченца в ранна детска възраст,или бъркам.... 

кой каза пъп не стига,че дълбае в неговия като обезумял(как не му е гадно не знам),но на всичкото отгоре ми вдига блузата,намира моя и почва да дълбае и в него
искам да ви кажа,че моя синковец не показва никой от органите си къде се намира,репертоара му е доста беден откъм истински думи,японския му се подобрява всеки изминал ден за сметка на това,но като цяло е най-дивото дете У темата и никой не може да ме убеди в обратното

разказвам ви случка от вчера и се дигам,че от хиляда цитати и подцитатчета,поста ми сигурно пак стана километричен(нормално е да не може да ме изчитате )

стоим в парка(кво казах,стоим хахаха)той бяга като бесен в парка,а аз търча след него и пристигат баба и внуче(година и 9 месеца).сядат на едната пейка един до друг и детето не мърда от мястото си,моя се навря веднага в тях и почна да се катери да сяда до тях,да бута момченцето,да им говори нещо...по едно време бабата изважда банан за детето и ми казва да отчупя на моя,отчупих аз от хорска срама и му го дадох,да ама не,иска още....махнах го аз оттам и викам айде ще се върнем онова като изяде банана,като междувременно чувам бабата да го подтиква по-бързо да яде,за да не дразни моя.минава време,онова още преживя там,при което аз моя вече едва го удържам и в това време бабата ме пита нещо и аз за секунда изпускам моя от очи за да ѝ отговоря и в момента,в който го поглеждам той вече беше иззел банана на детето и го натикваше в устата си!!!
това дете е истински пожар бе хора,разберете ме правилно!
няма спирачки,изключително жизнен и енергичен,нищо не е в състояние да го умори
а повечето деца,които са покрай нас,нямат нищо общо с това чудо - или те са прекалено вяли,мудни и кротки,или моя има някакъв сериозен проблем....

ооооооо,забравих - имам въпрос,по който държа да вземете отношение
до колко татковците помагат в отглеждането на децата ви?

п.п.изчезвам,отивам да пия кафе и да пуша цигари,че тва ще ми остане

Ха, добър ден!
Не пиша.....щото ....едва оцелявам  Хич не се чувствам добре, проблемите продължават, получих някакви обриви (уртикарията се оказа, че не е само метафора ) и  никой не знае какво ми е - хематом ли е,  миомен възел ли 
Ама ще оживея де, така че спирам да се оплаквам 
В понеделник ще пробвам малката на ясла. Много се притеснявам, и като слушам истории за теЗ заведения направо ми се реве от сега  Да не говорим, че всички деца, които познавам и вече са ходили са болни от третия ден 
Тя, наЩа е много социална, много обича деца, ама с лелките хич не мисля, че ще се спогоди. Да не говорим, че толкова рано не е ставала нивгаш, с храненето си има чалъми, гърне не иска да помирише. Директорката  пък се била скарала на ММ, че не сме я учили до сега 
За яденето да ви кажа си мислех,че мойто е супер злоядо, ама като ви чета май сме що годе добре, общо взето си яде кухнята, къде до половината, къде цялата. С плодовете не е много добре, освен с бананите. Но нощем си яде АМ по два пъти и това е. Не може да се отучи. Събужда се с викове аааааамммммм -аааамммм и ходи й откажи 
Въпросите ги забравих  повечето , просто съм изфирясала от всЕкъде 
Обувки като на Моник не сме ползвали, направо твърда подметка, ама не от най -твърдите 
Жира, много гадно това бе. Търси си правата до дупка
Нездравословни храни уж не давам, но се случва. А и татко й има голям мерак да й дава да пробва рязни неща и като каже -айде де, да пробва дететнцето, нищо няма да му стане. Иначе на морето му отпуснахме края и съответно друго освен пържени картофи и пържен сафрид рядко искаше да опита 

и от мен, бързо възстановяване 

Подробният рапорт, по късно

Хайде и аз набързо
Тони, имат много  от нас, да се оправя таткото бързо!
Поли, да знаеш често си мисля за теб, едно време имахме много сходни неволи  , но всеки път като тръгна да се обаждам става нещо, дано занапред да се чувстваш по-добре А за яслата не го мисли от сега отрицателно, може пък на Тити да и хареса и да се приспособи лесно (пожелавам ти го)
Боре - много е неприятно това което ти се е случило Аз имах едни разправии с шефа по време на първата си бременност. И до сега съм убедена, че ако ме беше облекчил откъм задължения и не бях толкова натоварена (имаше къде да ме премести и кой да помага, но не пожела) можеха да се развият и по друг начин нещата и сега щях да имам деца на повече от 2 години.  Търси си правата до дупка и не им се давай, Джуфчето ти е дала добри съвети
Бубе аз да ти кажа, добре ще се допълват Рафи и Аля, защото последната НЕ признава НИКАКВИ аксесоари  Имам такъв мерак да я кипря и глася, но всико се дърпа от главата и се прави опит да се закачи на моята
Вредните храни- ми аз си хапвам от време на време, но на детето не давам - не яде сладоледи, шоколади, бонбони, зрънчовци, чипсове, готови кремове и т.н. Единственото ѝ прегрешение са солетите - 1 пакет отива повечече от седмица.

И аз при вас - моята малката е изстребителя на площадката  Това да седне да играе кротко и тихо с лопатка в праха или с топка, или да се люлее - НЕ. Обикаля, пипа, катери се навсякъде...Всички и се възхищават за енергията, само аз съм като цеден лимон накрая. Ето днес е спала точно час и до довечера няма да легне. Та...пак ще съм разногледа довечера
Затова изчаквам с второто - има вероятност да прилича на Аля, а с две като нея няма да ми е лесно. И все пак - по д-бре живо и отракано дете, отколкото някоя заспА 
Помощта от таткото - ами аз не го жаля и я изисквам таз' помощ Например днес малката стана в 7,30 и баща ѝ стана с нея и я нахрани. Аз станах в 8,30 оттам си я поех аз. Той се връща към 7,30 и пак я поема - храним се заедно тримата, после той я къпе (аз не къпя ако той е с нас), облича я, няколко минути игра и я приспива пак той. Събота и неделя я изкарва навън за по 2-3 часа, за да мога да свърша работа или да почина, ходят двамата до площадките, в Борисовата, пазаруват в Мола, в Карфур и т.н. От ММ не се оплаквам, свободното му време наистина е малко, но се старае да не пренебрегва детето и се включва не само за игра, но и за грижи по детето. Но понякого си мисля, колко щеше да е хубаво да се прибира в 17,30 да речем и колко по-лесен щеше да е животът ми
Нанди, ние не купуваме бебешки обувки, а нормални. 
Ами друго не се сещам, а и малката мрънка, хубав ден!

Добър вечер,

Тони, стиснати палчета и от мен за вашия тати!

Джуфче, от къде черпиш сили, бе момиче??? 

Лусиндааа, ти Мушката не и давай зор за бебеправенето... тя чака мене, имаме си уговорка  Че и ако е момиче мойто следващото грабвам Максито за зет и хич не ме интересува за кого го гласят (ДесиМонкаа  , ще  намерим друг пич  за момата).... нооо това е само АКО! 

Бубеее, искрено се смях на Ралфито... ама той е голяма фога това дете 

По отношение на накитите . Еди не бара там, но докопа ли ми шноли, диадеми ме кичи мене... скубе, дърпа, слага, маха луда история... нооо красива ме прави 
Много харесва Май-ските чехли, но не ги обува а си играе с дупките 

По отношение на говоренето - Еди не говори, ъкъ мъка това е положението... мислех е, заради това че му се говори на два езика в къщи, но пък Максито (на когото също му се говори на два езика ) доста е напред с матриАЛа... Единстевеното нещо което казва, от обичайните е Дик Ка - което означава Тик так и това е от 2 дни... иначеее нищо...

Добър вечер!

Лелеее, колко много се е изписало, мислех за малко да се отчета, ама интересни теми сте отворили и сега чинно с отделно отворен браузър ще пиша роман

За яслите - въобще не знам кое, какво и как, като се приберем във Варна ще проуча въпроса, по принцип мисля евентуално след като мине зимния сезон да го пусна, ако ни се отвори парашута, че във Варна май това граничи с невъзможното, а може и да съм закъсняла вече с подаването на документи . С интерес ще чакам някоя от варненки да се включи по въпроса. Иначе Валентин също е от несоциалните, но от лятото досега има подобрение, вече не ми виси хванат за полата постоянно, но и не си играе много с децата де, предимно тича напред-назад и се смее сам на себе си .


Луси, не си само ти, аз се чувствам по абсолютно същия начин. Сега тук в Разград имам повече възможност за социален живот, но имам само 1-2 приятели останали тук, които си имат и други ангажименти и не можем да избухнем като хората /да не говорим, че тук няма заведения работещи след 11, а местната дискотека е скръб/. Във Варна имам доста сингъл приятелки или такива без деца, с които мога да избухвам, ама пък ММ го няма сега да гледа детето. То не че като е тук съм се скъсала да излизам де, 2-3 пъти в годината ми се случва, ама все е нещо. Сега като сме самички с Валентин, решавам въпроса по следния начин: каня си от време на време приятелки в нас вечер и след като приспя мъника пием мохито, уиски, бира и си говорим за мъже и други подобни, различни от деца, теми . Така някак си запазвам душевното равновесие.

Менюто ни в момента е подобно на описаното от Шени - кисело мляко, хляб, малко от закуската и някой друг банан или круша. Иначе ето малко примери какво яде като не вземам кухня и ако не е в злояда фаза:
8-8.30: Закуска: кус-кус, сандвич с кашкавал, сандвич с яйце и сирене, баница, палачинка, овесени ядки с кисело мляко...
12.30-1: Обяд: супа /пилешка, заешка, зеленчукова, крем супа от картофи или броколи/, ориз със спанак или други зеленчуци или с месо, картофена манджа, пълнени чушки с кайма и ориз, пълнени чушки със сирене и яйце, картофени кюфтета
16-17: следобедна закуска: банан, круша, ябълка, кремче, бисквитена торта...
19-20: вечеря: пак нещо готвено или риба или друго месо със салата, омлет, солен пай...

Хляб по принцип не давам, защото и аз не ям хляб или ям от тези Вита, Бонус и сие и чат-пат му давам, но сега в Разград нашите всичко с хляб ядат и просто е неизбежно. Понякога на супите слагам половин или един сухар, но в повечето случаи му сипвам само гъстото на супата .

Кюфтета и пържоли съм давала вече, естествено кюфтетата от смляно пред мен месо, колбаси мисля до абитуриентския да не давам

Въпрос: споменавате, че давате грозде - махате ли семките и кожата? Аз ги махам и поради тази причина ми е голяма мъка даването на грозде, но вече се чудя дали не се мъча излишно .

За завиването - ползваме спално чувалче - сега есента тъничко, зимата по-дебело. Ако не понасяше спален чувал, зимата просто бих го обличала по-дебело за сън и бих поддържала малко по-топло в стаята.

И май това ще е от мен, че вече ми се спи и ще лягам, по-нататък ще дописвам.

Благодаря ви, момичета! Мина успешно цялата дандания. Утре обещаха да си е вкъщи. Сега остава да се възстановява според очакванията - т.е. успешно.

Отивам да полягвам, че съм гроги, та по другите теми ще пиша утре.

Да взема да се весна с подробния отчет

Тони, радвам се че операцията е минала, дано бързо се възстанови вашият тате

Само набързо, щот бегам да спа , че мъжо в неделя работи и аз сама с двете - Уекинко полудявам.

Днес уредихме девойките с кАстюми за Хеллллоуто, вещица ще са
Направихме един плаж ииииииииииии денят мина.
Сега спят сладко, сладко, а мъжо оправя клавиатурат на другото комп,  щото Мончелини измъкна клавиша "С".

Така, кратко и ясно, утре като/ако се вредя до копма ще ви коментирам подроВно

Добър ден:)

Минавам с набързо , че интернета е калпав....

Четох по диагонал, колкото запомних толкова:

Луси, режим при нас няма предлагам храна 4 пъти , яде колкото иска , плодове ръфа доволно количество и се кърмим  много на брой пъти.

Жира, всяко зло за добро. Пожелавам ти нова и по-хубава работа!

Муше, браво добре го гледаш малкия мъж:)

Успех на бебеправещите, но както е казала Хера и кротко да е пак са две:)

За завивките: спим без такава, облечен в подходяща пижама, като дойде зимата ще решавам тогава

За нас: Бо е неудържима катерица, вече съм претръпнала и се моля да не се удари някъде по яко. Говори много на негов си език и пищи неистово при всяко неразбиране от наша страна. Аз не съм мама, а съм  "Цице"., което понякога ме поставя в неудобна ситуация, но какво да се прави.

Аз все още не мога да свикна с новия дом или по-скоро с мястото където се намира, тъна в тотална изолация, което смятам да променя само дето незнам как ще стане, може би като отвори врати близкия МОЛ.

До скоро

Брех, последния път като поглеждах тук, темата едва креташе на 15-16 страница, а сега 21 . Изчетох всичко на един дъх и докато споделя това което имам, сигурно ще забравя повечето, ама колкот се сетя .

Аз от 17ти септември го играя ученичка . Майка ми ще се пенсионира след няколко дни и си намери да се занимава с едно детенце в многото свободно време, което тепърва ще има. Да ама учебната година започна, а майката на детето трябва да ходи на работа и познайте кой се уреди с ученичка за 3 седмици . Аз лично бях категорично против, щото все още имам желание да си гледам мойто си дете и ни най-малко ми се занимаваше с чужди . Както всички знаят каква огромна помощ получавам от майка ми и баща ми, ви е ясно, че нямаше как да откажа (в противен случай щяха да търсят друга учителка за момиченцето, а майка ми щеше тотално да се срине от без това приближаващото и пенсиониране ). И така вече 2 седмици аз вземам момиченцето от училище и учим заедно у тях уроците и пишем домашните, а в това време дядо и внуче се гледат и разбират чудесно.

Успоредно с този ангажимент успяхме да се справим с огромния проблем, който имахме с неконтролируемото пиене на вода нощем и с буденето по 7,8, 9...найсе пъти. За пореден път се убедих, че когато най-малко очакваш се случват чудеса. Точно когато мислех, че никога няма да го преодолеем, за пореден път пробвах да минем на по-големия размер дупка на биберона. Този път обаче вместо да се дави, забелязах, че Дани не се захласва така по сукането и започнах да му давам да пие вода от биберона с по-голямата дупка. Всичко беше ок докато не поиска да пие само за успокоение, посред нощ, суче си миличкото, ама не му се получава както обикновенно и реве, ама посред нощ майка му изобщо не се усети защо аджеба реве детето. И така какви ли не причини не ми идваха на заспалия ум, зъби ли не мазах, коремчето ли не масажирах, ушите ли не проверявах и чак към 6 сутринта се усетих, че съм сменила биберона, ама вече беше късно . Викам си тъй и тъй цяла нощ рева и не спах, тъй ще я караш . Два дена го изследва миличкото това шише, гледа го същото, биберона същия, намаше как да се сети, че дупката е различна . И след като биберона вече не му доставяше същото удоволствие, почнах да го крия през деня и се оказа, че много бързо напреднахме с пиенето от чаша. Това последното сам си го избра, аз му предлагах чашата с неразливащия накрайник и едно шише със спортен накрайник, но той предпочете обикновенната чаша. Пробвах го и със сламка, но въпреки, че успя да засмуче от нея, май така и не разбра защо точно му я предлагам. И тъкмо вече си мислех ние хубаво имаме напредък, ама сега като ще трябва да спи с баща ми на обед всичко ще отиде по дяволите. Не стига, че ще ми гледа човека детето, не мога да го карам да си прави експерименти. Когато нещо трябва да се случи, обаче то просто си се случва. На 17ти ходихме на разходка с баща ми и Дани спа в количката преди обед. Като си дремне така, после не ще да спи и затова отидохме у тях да си играем, че е по-широко. Като обядва обаче малечко почна да търка очите и баща ми вика айде да се пробваме да спим и отидоха двамата в спалнята. По едно време се усетих, че не са взели биберона, но така и не дойдоха за него. Върнаха се наспани след 2 часа. Точно в този момент си казах сега или след 3тата година и повече Дани не получи биберон. Още не съм ги изхвърлила, за успокоение на ММ, че ако нещо станело. Викам му ти луд ли си, това чудо повече няма да доближи устата му. Ей хора, това вече е друго нещо, не че не се буди пак нощем, ама няма такова пиене на 4-5 по 100 на будене, няма сменяне на 3 памперса и детето се събужда сутрин наспано и усмихнато. Камък ми падна от сърцето дет се вика. Ако трябваше да изтърпя това лочене до 3тата година от спокойната майка дето като цяло съм, щях да се превърна в луда истеричка.

Има и още един проблем с който дядо и внуче се справят чудесно - обедното заспиване. Като е с дядо си Дани заспива най-късно в 13-13:30 и то ако е спал до 8:30 сутринта. Лошото е, че когато е с мен проблема все си стои . Заспива в най-добрия случай час и половина след като сме отишли в леглото и то при условие, че е станал преди 7. Ако сутринта се е наспал не ми мърдат 3 часа приспиване. То не е яздене, не са маймунски номера, скачане, бой, хапане. Абе изобщо детето е решило, че щом сме в леглото заедно и не е тъмно, значи е време за луда игра.

Ако сте успели да ме изчетете до тук, надявам се се отсрамих подобаващо за неписането в последно време.

За количеството храна ще си замълча. След всичко изчетено, се притесних, че след толкова време в редиците на мерките на девойките, вече яко сме се прицелили в мерките на Макси. Ако някой се притеснява, че детето му няма апетит да заповяда на гости у нас. Не мисля, че някой може да устои на сладкото ядене на Дани. Вече го изпитахме с неядящи деца, ако не са опитали вкуса на Помбер, номера все още минава, ако са вкусвали обаче резулатата не е добър. Яде плодове доволно между храненията, това голяма чепка грозде + един банан за нищо ги няма. Забравих кога беше времето, когато с плод минаваше основно хранене. Та като стана въпрос за гроздето, отдавна не смогвам да го беля и да му чистя семките. Ако се опитам да го направя срещам голям протест от страна на младежа, за забавянето. В резултат на моите опити да изчстя гроздето, сега като получи по-голямо зърно си го чупи на две. Голямо мазало пада. Не му давам да си го къса сам от чепката, понеже гроздето ни е домашно и вече взе да гние и трябва да проверявам зърната.

За помощтта на бащата, аз също си я търся. И я получавам, къде доброволно, къде след забележка. Докато бях бременна и след раждането на дани мм много ми помагаше. Повече с домакинската работа, постепенно свикна и с грижите около бебето. Постепенно обаче свикна, че мога да се справям вече с домакинската работа и не помага толкова, но аз си казвам ако нещо не смогвам. На моменти усещам, че напоследък предпочита да пратим дани при нашите в събота вечер (да не кажа предпочита да го пратим всяка събота вечер, без значение дали имаме уговорка с приятели или не). И през другото време пак го усещам, че предпочита да избяга, понеже дребния е доста обсебващ, а той доста изморен, но се старае, колкото може да ми помага. Изцяло негово е вечерното преобличане за спане, аз го къпя, после оставам в банята да се доизкъпя, а те се мажат и обличат, после аз го приспивам. Сутрин преди работа обаче, ако Дани се събуди рано, той го взема да му прави закуска и си закусват двамата. После деня е за мен, няма как, някой трябва да работи. Като се върне от работа, ако аз не съм успяла да приготвя вечерята (както обикновенно се случва) или той я приготвя, докато аз съм с дани навън или той е навън с него, докато аз сготвя. По време на вечерята гледа той да се занимава с него, за да мога аз да се нахраня на спокойствие,  а след вечеря, задължително сме тримата заедно или на разходка, докато все още е топло или вилнеем на спалнята, ако е студено.

За проблемите с очичките и на мен ми е интересно. Като беше по-малък и когато беше нормално да събират очите, не бях забелязала такъв проблем, но преди няколко дни нещо в погледа му леко ме притесни. Ще изчакам следващата консултация с педи, но смятам да и обърна специално внимание на това. После може би ще последва преглед при специалист.
  
Следя и какво се случва с ходенето на пръсти при наборчетата. Дани като проходи не го е правил, но от известно време забелязвам и такава тенденция. Все още не мога да разбера дали го прави като игра или има някакъв проблем. Всичко започна когато откри, че като е на пръсти стига по-надалеч в старанието си да стигне нещо, но го следя изкъсо и по този параграф.

За яслата ще подавам документи април, за едно ОДЗ в квартала. Искренно се надявам и с някоя връзка за там да се уредим, за което слухтя непрекъснато. Само яслите в района не ме устройват, в нашия квартал няма такива, а тези които ни се падат в район по местоживеене са ми крайно неудобни. Дори и да го приемат, ще трябва само да мисля как да се придвижваме до там, а това ще усложни и без това предстоящото ми търсене на работа. Та ако не стане номера с въпросното ОДЗ, ще мислим направо за въпроса с градината, който не е много по-различен де, щото опциите не са много по-различни, но тогава поне се надявам ако не ни приемат там да можем да идем в градината на баба му(майката на мм). За социализациацията в яслата аз лично много се притеснявам. Детето ми е страшно общително, ходи без проблем при чужди хора, свикнало е да не е с нас постоянно, но въпреки това забелязвам много притеснителни признаци. Той все още не разбира, че ако мама или тате излезе от стаята ще се върне пак и реве истерично. Надявам се, че докато дойде време за този момент, ще сме минали на един друг етап в развитието.

За кротките деца, не ми е ясно хич съществува ли такова нещо . Моето, уж всички казват, че било добро и послушно, а пък тея на които им се случва да постоят с него повече от час що така не искат да остават на саме с него, не знам . Сестра ми, която тренира всеки ден преди работа (аз лично не разбирам как намира сили за това, като тръгва за работа между 5 и 8 сутринта и се прибира към седем вечерта и работата и е свързана с доста движение, вярно че ако тръгва преди 7 не тенира) днес каза, че ако знаела какво я чака за два часа с него нямало да играе гимнастика преди това . Единствения извод който си правя е, че аз съм супер темерут и ултра спокоен човек, щом не мога да смъкна и грамче след бурните дни, които изкарваме заедно с малечко. Аз го оставям да си прави каквото си иска и си гледам рахатлъка, следя само за застрашаващите живота му неща и нищо друго не може да ме накара да викам или тичам по него.

За диадемите и аз се зачудих отде знае как се слагат на главата, като аз не ги слагам . Иначе има достатъчно, че да попадне на накоя и да се пробва да си я нахлузи. Правилно си я слага на главата, което аз мислех че е някакъв напредък. Все го отдавах на това да ги е видял на главите на момиченцата, да го е запомнил и затова да повтаря същото. Надявам се да не друг проблем . Определено проявява препочитания към бельото ми. Само да види отворен гардероба или да набара легена с изпраните дрехи и веднага размахва я някои прашки, я сутиен. До гримовете не се е добирал, понеже ги държа на високо, където все още не може да стигне. Пресата за коса много иска да я докопа, но не го оставям, че когато я вижда обикновенно е гореща. Опитва  се да обува основно моите обувки, не че няма и на баща му наоколо.

За завивките - и ние сме от нетърпящите таквоз чудо. Аз отдавна съм си навряла моята в чаршафчето и си се завивам хубавичко, но още по отдавна, разбрах че няма да мога да ползвам тази на дани по предназначение. Откак се примирих с този факт спя много добре и хич и не се терзая, че на детето ще му е студено . Ще го мисля, ако баща му се излъже да се завие, ама може би тогава ще решавам проблема с дебела пижама.

За частите на тялото - единственото което показва е нослето. И то само ако си играем да правим боц, по нослето на мама или на мечето. Абе изобщо трябва ли да се показва или казва нещо, то не го правим. Само когато на детето му се прииска. Ама аз и не се кахъря за това. В общуването по между ни, което вече има ответни реакции, забелязвам, че знае и разбира много неща.

Тони, надявам се вашия татко вече да си е у дома и всичко да е минало успешно

Жира, ужасно неприятно това с работата, но за съжаление май много често се случва напоследък (Майка ми в момента среща ужасно много трудности преди пенсионирането си, след 35 години абсолютна отдаденост на професията, от които последните 15 в едно и също училище). Дано както и другите момичета са ти казали, всяко зло е за добро. И да споделяш какво се случва. Дори и да не можем да помогнем, ще те подкрепяме , а пък някой съвет може да се окаже много полезен.

На бебеправещите успех . Специално Гери и Мушето ще ги следя отблизо. Ще преживявам с тях всички трептения и ще им казвам добре, че не е на моята глава . На този етап аз съм до тук с децата. А като гледам как вървят нещата, да ми е жив и здрав Дани, ама ще расте егоистче.

Друго не се сещам, ама то и доста късно стана. А и не съм сигурна дали ще имате търпение да изчетете всичко, което ми се е насъбрало. Остават ми още 4 дни да съм ученичка с малката госпожица. Утре ще има тест по български език и ще видим доколко сме се справили с преговора. Нямам търпение вече и Дани да тръгне на училище и да пишем чертички и ченгелчета. За сега обаче ще трябва да се задоволя с бау, мау, му, иъ и всичките там подобни

ей току що djidjonka измести Луси от първото място по дълги постове...

Направо - чак притеснително

Джиджиииии - изби рибата с този пост  Радвам се, че имате напредък с водата и спането...При нас - от вчера насам повишава температура, като стигна над 38,6 после я смъква и после пак повишава...някакъв ужасен цикъл е това  Няма никакви други индикации - без хрема, кашлица и т.н. Но няколко зъба много са я напънали, включително и кътници , та ми се струва, че оттам идва и температурата...Надявам се че ще се оправи скоро

аха, аз снощи влязох да пиша, обаче ме досрамя да драсна 5 реда след тоз роман, и се изнизах по тирлици

Бисквитке, дано бързо се оправите

Иха, изчетох ви

Тони, радвам се, че всичко е минало добре - силни прегръдки от нас и бързо възстановяване на ТМ.

Жира, много неприятно това с работата, но пък всяко зло за добро - от сърце ти желая нова и по-хубава работа!

Бисквитке, бързо оправяне на Али. Ния също вдигна една вечер 38,5, тъкмо когато й никнеха кътни зъбки и единия кучешки и много се бях притеснила, защото си помислих да не е бъбречето. При нас се размина само с тази температура и явно е била от повечето едновременно никнещи зъбки. Дано и при вас да е така

Джиджонка, браво на Дани! А постът ти - нямам думи, мен убий ме таквоз дълго нещо не мога да сътворя

Луси, прегледът на Ния е на 9 октомври - другия вторник и отсега ме е стегнала шапката...

Успех и от мен на всички бебеправещи - дано скоро ни зарадвате с хубави новини!

Бубе, много се радвах на поста ти за Ралфи - голям сладур е той. А за накитите - Симо навремето също посягаше, то бързо отмина този период. Даже май някъде има снимки с фибички, гривни и други подобни

Поле, успех с яслата

Иначе при мен е пълна лудница - с баткото учим следобед вкъщи, каката я приготвяме за участие в един карнавал в края на седмицата, Ния ходи като изтребител из къщи и разнася количките на батко си - определено обича да си играе повече с неговите играчки - това за кротките деца, поне при нас не се получи - ей на пробвахме три пъти и все от палаво по-палаво...