За учителите на децата ни

Което е нож с две остриета. Има истина в това, което пишеш, но все пак хората са различни. На мен ми се случи две години да работя с млади колежки, на които трябваше да оправям и правописните грешки. Неприятно. Нивото в университетите е спаднало много. Да уточня, че по възраст, аз съм точно по средата.

Под млад разбирам не само току що изплют от университета.  За мен човек около 30-30 и нещо също е млад. Придобил вече опит с 2-3 випуска и доказал се сред колеги и родители, е чудесен вариант! Може и повече, разбира се, стига духът да е млад! 

Децата са различни, разбира се. Но както казах - попаднахме на Учителка, което означава, че успя "да си пасне" с всички различни деца от класа, научи ги на всичко необходимо, обгради ги с любов и разбиране, но беше и строга при нужда, никога не повишаваше глас, но всички я слушаха със светнали очички и показаха отлични резултати на края на 4-ти клас. И до днес големият син говори с обич за нея и се радва, като я срещне. Убедена съм, че и малкият син ще се чувства добре при нея. Тя е не само професионалист, който си разбира от работата, но и обича децата от все сърце. А това много добре се усеща от малчовците

То за духа добре, но по-важен е опитът. А за тези, които идват направо от университетите...много е неприятно, почти не стават за професията.

Нашата учителка я избрах след личен контакт.радвам се,че го направих по този начин,защото във випуска имаше друга учителка, много хвалена, но после нещата се оказаха по-други.Детето я обича, учи и аз съм доволна от нея.На всички майчета препоръчвам лична среща.

Пп. И да, предпочетох да заложа на млад учител, незагубил още ентусиазма си за работа! С големия си син имам достатъчно опит с учители от старата генерация, добри специалисти, но уморени и изнервени от живота, кротко чакащи пенсия... за сметка на децата...

Аз съм учител от по-старата генерация и уверявам Ви изобщо не си чакам кротичко пенсията. За предстоящата учебна година вече съм готова с цялата документация, с текущите ремонти и освежаване на класата ни стая, както и с украсата, независимо от това, че съм във ваканция. Остава ми само да подредя чиновете и да окача украсата и дидактичните табла на съответното място. Класът ми е палав, но много  добър по успех. Налага се да бъда строга и взискателна, но знам, че умните и отговорни родители  ме подкрепят. Разногласия имам с родители, които не знаят защо детето ходи на училище и за тях всичко друго е от значение, само не и отговорното отношение към ученето и дисциплината на детето.
По въпроса за младите и старите ще дам пример.  Преди няколко години се наложи да отсъствам по болест около 2 месеца. Заместваше ме млада колежка. Ако знаете какво видях в тетрадките, когато се върнах! Боже мой! Тя беше по- неграмотна от децата ми. Пример: детето вярно написало "С книжка в ръка....". Поправено "Със книжка в ръка.." . Питам детето защо не е казало, че си е написала вярно, а то ми отговори, че се е опитало да протестира, но госпожата казала, че така е по- благозвучно. Друг пример: в много тетрадки видях запетая в НАЧАЛОТО на реда, запетая пред ЧЕ липсва, запетая между ЗА, ДА, вместо пред ЗА ДА. За членуване с пълен и кратък определителен член на съществителни от мъжки род  съответната млада колежка изобщо не е чувала. Всичко вярно поправила на грешно.
Затова , мили майки, избирайте умно! Преди около 12 г. един баща ми призна, че ме  е избрал като ходел у съседи, чието дете тогава съм учела и той най- редовно е гледал тетрадките му, разпитвал е за отношението ми към децата . Мисля, че оправдах доверито му. Синът му вече  е студент. А сега имам майка, която смята, че  стресирам детето й, защото съм много взискателна и амбициозна. А за нея ученето не било гаранция за успех в живота. Та думата ми е, че одобрението или неодобрението ви  към учителя зависи и от това каква е вашата амбиция, какво  очаквате да постигне вашето дете, дали влага труд и енергия, за да го постигне.
Желая на всички успешен избор!

Аз лично залагам на учителка на средна възраст - 40-50г. Има необходимия опит и рутина, което е много важно! 

На мен това ще ми е последен випуск. Работя така, както и с всички до сега - отговорно и всеотдайно.

За съжаление по-голямата част от преподавателите, които се вляха в системата на образувание в последните 15-на години се отнасят доста небрежно към образувателният процес и нямат мотивацията да бъдат гарант за добродо образование на нашите деца.... незнам дали причината е в системата(заплащането), но цялата система е под всякаква критика.
Със 500-600 лв. заплата максимум на дали ще имаш мутивация

Все пак искам да бъда точна...в БГ образованието има много гнили неща! Има обаче и наистина мотивирани преподаватели, които искат нашите деца да научат нещо.

Браво,много правилно и точно казано!
Ако имах първокласник с удоволствие щях да го запиша във вашия клас!

Не съм очаквала кой знае колко - мир и спокойствие в час, детето да усвоява напълно учебния материал и учителката да е спокоен характер (а не някоя истеричка, на каквато сме и попадали, за съжаление, макар и само за една година).

K.A.G.,  . За мен беше удоволствие да прочета поста ти.


Всичко изброено от теб ми е до болка познато. Но това е реалността към момента.  Харесвам младите, и моите деца вече пораснаха, но понякога  безумията са уникални. Всяка година срещам такива колеги и ме учудва не друго, а самочувствието им, което няма на какво да се опре.


Извинявай, професионална деформация.
Не знам дали дали системата е под всякаква критика, но  добрият учител си върши качествено работата, независимо от заплащането.

От споделеното тук от вас, пък и не само, оставам с впечатление, че проблемът с "младите колеги" е масов. Питам се защо се получава така. Чий продукт са тези млади колеги? Как са го докарали неграмотни до завършване, кой го е допуснал? Още повече, как са допуснати да "учат" децата ни? Защо всяко следващо поколение (да не кажа випуск) е по-неграмотно от предишното? Как възникват масовите грешки без никаква логика, като например любимото "й" за мн. число? Ще ми е интересно да чуя вашето мнение като учители.

На рехавата образователна система откъм качестно на грамотността са продукт, включително на ВУЗ-овете, които не държат вече на грамотността на бъдещите специалисти, особено на бъдещите учители, а повече им пука за субсидията.