На 02.08. кам 6 сутринта ме извикаха за тоалет. Изкапах се оправих се и чаках да ме викнат, което стана кам 7 и 30.Свалиха ме в предродилна зала и ми включиха система.Тамън вече всичко беше готово и дойде едно момиче за спешно секцио и казаха че аз ще съм след нея.Добре към 10 часа 2 опит вече бех на операционата маса и се обадиха от патология , че свалят за спешно секцио жена с 160 кръвно.Свалиха ме буквално секунди преди ма ми бият упойката.Чакането беше просто кошмарно вече треперех цялата от нерви, глад и жажда.Разрешиха ми да излезна малко отпред при мъжа ми и майка ми.Там малко се успокоих.И така в 13 и малко дойде моя ред пак на масата, но и там не мина гладко около 15 мин мъки с упойката.Според доктора гръбначния ми стълб бил леко вдълбнат и неможело да се отвори между прешлените и аха там май стана ама не.Не ме хвана напълно упойката и си усещтах всичко и пак птори опит още 15 мин мъки. Докато той се мъчеше 2 акушерки ме свиваха на кълбо едната за главата другата за краката.Най- накрая успя.През цялото време след това седеше до мен и ми говореше какво става и какво може да почуствам.Действаше ми много успокояващо.В един момент ми показа телефона си и ме попита дали виждам колко е часа.Аз му казах да 14 и 07.Той ми каза да в този час стана майка.В следващия момент чух малката как проплака и ми я показаха.Всички мъки вече бяха забравени само при вида на малкото човече.За престоя в болницата след това няма да разказвам беше кошмарно, единственото нещо което ме крепеше беше бебка.И благополучно се прибрахме на 13.08.
Сега си се гледаме кърмим и гушкаме.
И само да кажа, че въпреки секциото кърмата си ми тръгна на 3 ден
Честито на новите мами, а на тези който още чакат стискам палци
А и последно с Тайра сме били по едно и също време в болницата аз я видях, но не бях сигурна че е тя сега като видях снимка съм сигурна и ме хвана малко яд ,че не я заговорих.
чао за сега