Споделете 173

Лелеееее, такава жега, това не е истина. Ако и там за където пътувам /сряда/ ще е такава, хич и да не тръгвам. Няма и с кого и една бира да изпия...
Къде сте?? Кой къде ходи днес да докладва и разказва.

Това лятото не е сезон като сезоните.
Първо жега. Няма да я коментирам.
Второ, слънце. Т'ва на тена ми, издържан в стил "чифликчийска щерка" хич не ми се отразява добре. Защото аз поддържам имидж тъкмо на чифликчийска щерка. Колкото по-бяла, толкоз' е по-голям чифлика. Ако по мен се съди, баща ми май на плантатор го докарва.
Трето, насекоми. Както е всеизвестно, ние, чифликчийските щерки, не сме на ти с тези същества. В крайна сметка крехката ни бяла кожа не е създадена за да бъде безмилостно печена или непростимо надупчена от всякакви летящи зверове, напомнящи за своите предци - кръвожадните динозаври.
Четвърто, жега. Повтаря се с първото, знам.

_____

Обзело ме е някакво вдъхновение за писане, което само идва и си отива. Явно ми трябва едно мохито, или две, че да се съвзема. Но мозъка ми се опече днес. Поливах външните стени на стаите с маркуче, докъдето стигах, в нещастен опит да охладя. Гущера ни се беше скрил на сянка. Представете си - гущер се криеше на сянка!?

А, появи се едно Boryana-че, дето хубаво пише и разказва, давай и за бялата нежна кожа и за татко -плантатор...и за гадните насекоми , които ненавиждам. Има комари,що не пръскат тези хора...едно време се и пръскаше, ех едно време.....

не страдайте, още няколко дни ебаси жегата и после почва ебаси кучия студ 

  Двата сезона в БГ 

Споделям, че съм нереално скапана. Прибрахме се късния следобед вкъщи, два часа не можем да мръднем от леглото. Аз поне се излюпих. Благоверният все още спи.

И все пак - поне за сега предпочитам ебаси жегата, пред ебаси кучия студ.

  Гюлфий, ако искаш досподели, звучи..хм, страшно.
Ще си сменя аз къщата, квартала, града, пък и държавата.Надявам се онези напълнипотури от ВиК да ги е сърбяло днес навсякъде. Връщаме се от плаж - отново няма вода, че и уведомление няма. Това би допълнил Боряниният кошмар днес   Ей тук е мястото на една цяла редичка стрелящи с калашници емотиконки

Ами то два сезона останаха... ебаси жегата, ебаси студа.

Искам пояснение надълго и нашироко за това що е то "ебаси кучия студ". За 19 години живот, аааха и да станат 20, не съм видяла това нещо.
Плантаторските земи, които обитава моята скромна особа, всяка зима удрят минус 20 градуса. Поне за 2-3 дена. Кусур ни е, че никаква национална ефирна телевизия не иска да отрази тези наши природни екстремности, и целокупното българско общество си стои блажено непросветено за нашите студове.
Освен това моята личност е родена септември месец и гордо е отрастнала в студовете. Била съм дондуркана из плантаторския двор на старата кооперация посред нощите февруари месец.

Поради което, мозъка ми, скрит под бялата кожа, почти не е в състояние да схване какво е това "кучи студ". Създадена съм за това време - лед, сняг, преспи. Излизаш навън и почти усещаш как лицето ти замръзва във физиономията, която си направил, в мига в който студа погалва кожата ти. Не може да се излезе навън без ръкавици, заради опастност от полилавяване на крайниците. Дори аз, вечно покатерена на минимум 7-8см ток зарязвам кокилите и обувам кубинки. Омотавам шалове, слагам наушници, обувам чорапогащници и клинове.
Студа е стихия. Тиха стихия, не толкова забележима като огъня. Огъня пращи, съска, пълзи. Изгаря. Oтдалеч си личи. Мараня, тежък въздух, огън, който убива всичко. Студът е елегантен. Той е бял, той е чист, той те приспива и те поглъща в студенината си. Уважавам стихиите, но ледът е онази, на която се възхищавам.

Винаги съм си представяла, че най-ужасната гибел е огъня и давенето. За първото имам обяснение, ненавиждам топлото. За второто нямам - обожавам плуването.
Та така. Сега усещам някакво течение. Застанала съм на средата на стаята, на пода, с лаптоп в скута и се мъча, с всички сили, се мъча да усетя студенината от течението и 25те градуса навън. Уви, не мога.

И на фона на всичките ми приказки как се възхищавам на хладината - никога, ама никога, не излизам през зимата без шал, ръкавици, шапка или поне наушник и обувки с дебела подметка и дебели стелки. Често допълнително помагам с дебели чорапи   . Усещам студ, но го предпочитам хиляда пъти пред жегата.

Елинор 777 - от миналия четвъртък, ей така, за разнообразие, няма вода от 8 сутринта до 6 следобед. За щастие имаме нещо като кладенец и нещо като помпа, с които отнякъде се докарва водичка, за разни цели като поливане, миене и такива ти ми работи. Но помпата заработи едва вчера. Оказва се, че дори 6 жени, били те и 6те инженер, не са достатъчни, за да накарат това устройство да сработи. Един мъж, пък бил той и не-дипломиран инженер. Но до петък сутрин чинно си зареждах кофите и тенджерите с водичка. За да ми е забавно, не за друго!

Уф, защо пиша толкова дълги постове. Някой трябва да ми въведе ограничение.

Boryana-че, ти пишеш прекрасно. Няма ограниения  за теб. Трябва да публикуваш. Ти ме върна в зимата и аз я усетих. К,во да кажа , тук в София като стане минус 10 и вече сме изпонападали от студ, а при теб си е зима сериозна.

Хм. Мхм. Зима а? Аз съм от Велико Търново, туй е до Горна (тъй пише на картата  ) и какво да кажа? Двайсет години съм имала шапка само в най-най-невръстна детска възраст. На двайсет и първата се озовах у Варна и о, чудо! Още първата зима си купих шапка. И шал имам, и ръкавици даже. А инак, като се гледа прогнозата - у Варна по-високи температурите с един-два градуса. Обаче като си подадеш носа, и като те подхване оня ми ти вятър, ходи разправяй на синоптиците къде е истинския студ.

Ааа, сакън! -10 градуса за редовия софиянец не е никакъв студ, много моля - и под -25 е падало, обаче и аз като Боряна се не плаша ама хич. Но вчера и днес за пръв път от много време осъзнах как седейки си кротко и нищоправейки у дома, че и на течение огромно -  съм вир-вода мокра. Жегите не ми понасят открай време - ставам трижди по-проклета, кръвното ми съвсем пада и изобщо не е за мен това. Как ще ида да живея в Солун като порастна , не ми е ясно хич. Изкуството иска жертви обаче, та ще се прежаля
 Гюлф , ако не ме поканиш зимъска на дунева ракия, не си човек, така да знаеш. Сърбите шоколад хуба нямат, ама пък ракияяяя - мноого обичам. Аз шоколад и салата ще нося, обещавам тържествено!

аз бях на 18, като отидох за пръв път в Плевен и видях учениците да се плъзгат по улиците с мини ски.
В Свищов за пръв път видях сняг, който пада през ноември и се стапя през март.

Саня, знам ви го студа. Тъй де, той еднакъв.
И варненския го знам, щото и там съм живяла. Има една циганска приказка "Дъжд да вали, сняг да вали, вятър да не духа!". Според баща ми, живял дълго време във Варна, това някой тамошен циганин го бил казал   .

ma14, от година и аз съм софиянка (ама се крия   ) и за мен софийската зима е по-мека, по-прощаваща. По различен начин се усещат градусите.

Но най-велик фен си оставам на лондончани. 4см сняг. Наистина 4. С линийка измерени, на око, с пръсти - все 4см. И блокира целия град, наред с метрото и летищата. Поклон пред тях   .

Милано. 3 см. На влаковите линии- 2. Влаковете за Флоренция започват за закъсняват с часове.
Ама веднъж стигнеш ли до там - кеф ти бира, кеф ти опикани ъгли на улиците, кеф ти паламуд!

е, айде сега, при нас пет минути дъжд се измерват с половината град във верижни катастрофи