Слуховете....
Това ми е терзанието.
Случвало ли ви се е за вас или съпруга ви да се пусне слух. казвам слух защото е напълно невярно...
Обожавам съпруга си. никога не съм му изневерявала, никога не съм имала каквито и да е по-близки контакти с друг мъж откакто съм с него - вече 13 години. Почти ученическа любов ми е.
Но....ми "пуснаха приказка" с един младеж. Приятел. Запознахме се от наши общи познати, известно време бяхме в една компания, много приятно момче. Доста сме си говорили и дори споделяла с него. Дори от него съм искала съвет като от мъж, когато имам проблем със съпруга си...просто за странично мнение. Да готин е, радвам му се като се видим, спираме се, говорим си, смеем се. И.....изведнъж чух слуха !
Почувствах се отвратително. Плаках много. От тогава мина доста време. Споделих със съпруга си, питах го какво да правя, защото осъзнавам че ако това стане някакъв упорит слух в нашия малък град ще започнат него да гледат.....казах му че ще започна да отбягвам въпросния човек и да не го поздравявам дори, той каза че това са детски истории, и как можело да спра да поздравявам някого заради подобна глупост и още повече без да е виновен. Тогава се успокоих. Но на последък започнах пак да се терзая....
Ще ви кажа от къде дойде.....
снощи се почувствах много зле.....имам здравословен проблем....и.....съпруга ми се грижи толкова много за мен...с такава любов.....аз се разплаках и казах че не заслужавам. Чувствам се виновна. Заради това което съм му причинила. На практика нищо ! Но според хората явно да...... А той не го заслужава. Обожавам го. толкова много !
Като се прибирах към къщи и на пейките седят две-три възрастни двойки......толкова обичащи се все още ! И си казах че ние никога няма да бъдем...."неопетнено" семейство....
заради мен !
Срамувам се много и не искам да излизам никъде. А без мъжа ми така или иначе не съм излизала никога. Просто не ми е хубаво. Навсякъде сме заедно. Всичко му казвам. Даже се шегуваме че ако някой ден реша да му изневеря, първо ще го питам....
И на всичкото това, да се чувствам така. Кажете ми изпадали ли сте в такава ситуация. Как успявате да съхраните хармонията и вътрешния си баланс. Спокойствието си и т.н....
Благодаря предварително !
Това ми е терзанието.
Случвало ли ви се е за вас или съпруга ви да се пусне слух. казвам слух защото е напълно невярно...
Обожавам съпруга си. никога не съм му изневерявала, никога не съм имала каквито и да е по-близки контакти с друг мъж откакто съм с него - вече 13 години. Почти ученическа любов ми е.
Но....ми "пуснаха приказка" с един младеж. Приятел. Запознахме се от наши общи познати, известно време бяхме в една компания, много приятно момче. Доста сме си говорили и дори споделяла с него. Дори от него съм искала съвет като от мъж, когато имам проблем със съпруга си...просто за странично мнение. Да готин е, радвам му се като се видим, спираме се, говорим си, смеем се. И.....изведнъж чух слуха !
Почувствах се отвратително. Плаках много. От тогава мина доста време. Споделих със съпруга си, питах го какво да правя, защото осъзнавам че ако това стане някакъв упорит слух в нашия малък град ще започнат него да гледат.....казах му че ще започна да отбягвам въпросния човек и да не го поздравявам дори, той каза че това са детски истории, и как можело да спра да поздравявам някого заради подобна глупост и още повече без да е виновен. Тогава се успокоих. Но на последък започнах пак да се терзая....
Ще ви кажа от къде дойде.....
снощи се почувствах много зле.....имам здравословен проблем....и.....съпруга ми се грижи толкова много за мен...с такава любов.....аз се разплаках и казах че не заслужавам. Чувствам се виновна. Заради това което съм му причинила. На практика нищо ! Но според хората явно да...... А той не го заслужава. Обожавам го. толкова много !
Като се прибирах към къщи и на пейките седят две-три възрастни двойки......толкова обичащи се все още ! И си казах че ние никога няма да бъдем...."неопетнено" семейство....
заради мен !
Срамувам се много и не искам да излизам никъде. А без мъжа ми така или иначе не съм излизала никога. Просто не ми е хубаво. Навсякъде сме заедно. Всичко му казвам. Даже се шегуваме че ако някой ден реша да му изневеря, първо ще го питам....
И на всичкото това, да се чувствам така. Кажете ми изпадали ли сте в такава ситуация. Как успявате да съхраните хармонията и вътрешния си баланс. Спокойствието си и т.н....
Благодаря предварително !
О, Мон Дьо! 
А ние хич не си приличаме, само в цвета на косата. Че така де, по твоята логика мъжът ми можеше тогава да ме заподозре в прелюбодейство.... 
Имаш повод за радост, а си огорчена. 