До колко допускате да повлияе на отношенията ви...

И аз съм на това мнение.
Значи мъжът казва ,че не му пука ама на ,според теб трябва да е ядосан и да ти забрани да се виждаш с момчето.

Четете ми мислите! 100% съм сигурна, че подсъзнателно наистина си тайно влюбена в това момче и хората са го забелязали, само ти си мислиш, че не е така. Иначе няма как да оправдая толкова много обяснения и сълзи пред хора, които нямат общо със случая, т.е. ние. Приспиване на гузна съвест. Хората са казали: ''На калъп да те хванат- отричай!'', а ти си седнала тука без никой да те пита да се обясняваш..... много странно

Обяснявам само нещата които ме питате тук. Тоест защо ще трябва да ми пука - отговарям защото държа на семейството си и колкото и да не искам да се влияе настроението ми от хорски приказки - това не става.
А темата съм я пуснала не за да успокоя съвестта си или каквото и да е, а съм писала съвсем простичко в самото начало - СЛУЧВАЛО ЛИ ВИ СЕ Е и на вас подобно нещо. Слух за вас, за съпруга ви, за който и да е, и как да се абстрахирам от това.
Защо търсите под вола теле ? Винаги така става в тема в която някои търси решение на проблем....
и освен това забелязвам че "откривателските" коментари са винаги с известна доза ирония.
не може ли да не съм влюбена в чужди мъже , а просто наистина да съм се засегнала?
Или е по-удобно да се смята че вместо наистина да съм загрижена за семейството си, по-скоро съм виновна и се оправдавам?
Ми добре, кой както иска да го приема, щом това го кара да се чувства по-добре, ок  
 П.П. Между другото пъдсъзнателно имам един куп други мисли, които ме карат да се изчервявам като се сетя, но нито изпитвам вина, нито съм гузна - напротив това са хубави емоции. Това обаче няма нищо ама нищо общо с влюбването, обичта и т.н...... И все още умея ясно да ги разграничавам едно от друго.
А семейството не се жертва заради емоция , тръпка и т.н.....
и понеже написах дълъг и ненужен комнетар да обясня защо ОБИЧАМ мъжа си а не някой друг, ще помоля тези които искат наистина да се чувствам виновна, да не ми пишат, защото няма как от 100-процентовата ви сигурност че съм влюбена, да се случи наистина 
А темата не беше за това....

Ами единственият, който търси под вола теле в тази тема, си ти.
На мен ако мъжът ми се тръшне по този начин в такава ситуация, ще съм абсолютно сигурна, че има тайни помисли към въпросния субект.
Не търся никакво теле и ама по никакъв начин не ме кара да се чувствам добре, както се опитваш да вмениш, казвам моето мнение за ситуацията.
Колкото до това - Или е по-удобно да се смята че вместо наистина да съм загрижена за семейството си, по-скоро съм виновна и се оправдавам? - ти през ред пишеш, че се чувстваш виновна, защо ние да го смятаме? Ти си го казваш в прав текст. А като човек, загрижен за семейството си, не звучиш точно.

Чувствам се виновна заради това, че мразя подобни интриги и клюки а сега това ми се случва и е по МОЙ адрес. Тоест чувствам се виновна, защото съм замесена. А не защото има причина да е така.
До сега само съм била свидетел на подобни грозни приказки около мен. Когато обаче ти се случи започваш да се замисляш с какво си го заслужил...
за това описах съвсем ясно отношенията си с въпросния човек. Ние понякога не се виждаме с месеци, как по дяволите от едно здрасти пред хората и разговор за 5-10 минути може да се изтълкува подобна глупост....

Във всеки слух има доза истина.
Щом не ти пука от тези слухове тук не би следвало да ти пука и от слуховете навън.
Човек винаги има с какво да заслужи-една усмивка Различните хора я интерпретират по различен начин-за един е предпоставка за секс, за друг-е изкуствена любезност.
Интригата нали не е вътре в семейството ти-какво го мислиш мъжа ти как мрази интриги...

Не, интрига и проблем в семейството ми няма.
Просто аз не мога да го забравя. Между другото това не е от сега, а доста отдавна....
и аз повече не съм и чула подобно нещо де. Но не съм го и забравила.

Значи интрига няма, ама ти се притесняваш, че натрисаш мъжа ти в интрига, а той мрази интриги, а ти се притесняваш, че ди е дошло до главата да те намърдат в интрига?
нищо не разбрах...

Ми така както си го написала и аз не разбрах.
Казах мразЯ интриги. /виж в предния ми отговор / както и всеки друг де. Не знам ти защо заговори за мъжа ми. Както и да е де...
схванах идеята

нали било отдавна и вече го няма това замесване и говорене за теб?

Има нещо гнило в Дания.

НЯМА го да. но аз имах повод да се сетя отново за това и неприятните усещания да се върнат.
Само за мен.

ами защото пишеш-сега това е и по мой адрес...минало ли е, сега ли е....
как да е...

Мдаааа, как да е...
благодаря на всички за отговорите. И критиките са полезни 

няма ме, само ще ти кажа, че понеже сега чуваш за първи път слух за себе си, не значи, че това е първия слух за теб, който някога е пускан, просто си имала късмета да не ги чуеш останалите. Слухове се пускат от злоба, от завист, от скука или когато има доза истина в тях и не се сещам за човек, за който все някога да не се е чула някоя измислена клюка. Не можеш да затвориш на хората устите. Не мога да ти дам съвет как да се справиш с това, защото психиките ни са явно доста различни и това, което действа на мен, при теб няма да има ефект. Аз понякога дори се забавлявам с глупостите, които съм чувала за себе си. Просто спри да се вторачваш в хората и да се чудиш дали са чули слуха и какво си мислят сега за теб, не може абсолютно всички да те харесват.