Признавам си, че не разбрах източника на драмата, но ми се струва, че прекаляваш със сериалите, романтичните романи и новели. Не си във викторианска Англия. Не знам как да го кажа по-нежно..., но реакцията ти е неадекватна на случващото се. Свръхреагираш.
- Публикувана: 22 авг. 2012, 08:57 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2012, 15:57 ч.
До колко допускате да повлияе на отношенията ви...
Опитай се да си дадеш сметка, че единствено и само това което се случва между вас (във вашето семейство) има значение. Другите нито могат да се радват с вас, нито ще са съпричастни с мъка/трудност, нито ще решат проблем. Така че, гледайте на вас да ви е добре, на никой не му пука реално, гледат да си запълнят скучното ежедневие с нещо.
Това е точната дума.
Свръхреагирам. Абсолютно не мога да се контролирам когато се разтревожа за нещо.
Случи ми се когато починаха родителите ми. Или в моментите когато съм под страшно напрежение.
Не мога да се храня, боли ме стомаха и треперя.
И какъв ужас направих от хорските клюки не е истина
Разклатена ми е психиката явно...
Свръхреагирам. Абсолютно не мога да се контролирам когато се разтревожа за нещо.
Случи ми се когато починаха родителите ми. Или в моментите когато съм под страшно напрежение.
Не мога да се храня, боли ме стомаха и треперя.
И какъв ужас направих от хорските клюки не е истина
Разклатена ми е психиката явно...
Я зарежи тия любовни романи и пий една мастика!
За мене и мъжо какви ли не глупости се изговориха навремето.
Хич не ми пука!
Всичко е от завист, да знаеш.
Ето поздрав. Чети текста!
За мене и мъжо какви ли не глупости се изговориха навремето.
Хич не ми пука!
Всичко е от завист, да знаеш.
Ето поздрав. Чети текста!
Скрит текст:
Дава ми грешка видеото, дори не мога да видя на кого е.
За мен и мъжът ми се говореше в началото, че до 2-3 месеца ще ме изостави. След като се "налудува". Понеже е чужденец и как така ще вземе да се влюби в българка и то от всички, точно в мен! Когато не се случи, а дори и забременях, се оказа, че това бил тайният ми план да го задържа (нищо, че детето и за двамата се оказа Шок, защото той е имал стерилитет).... и приказки, приказки... кой знае още колко, когато той не е в БГ сигурно сперед хората си живуркам, хайманосвам и т.н.... Нито давам ухо, нито се занимавам с глупости.
Интересува ме мнението само на хората които обичам и ме обичат.
Интересува ме мнението само на хората които обичам и ме обичат.
Той щом ти вярва, ти защо се вкарваш във филми, какво те вълнуват клюкарите, те и без повод пак си `творят`. Подмини ги и толкоз.
И аз не спирам да си задавам този въпрос.
Защо ме вълнува толкова много чуждото мнение.
Защото уважавам и държа изключително много на семейството си. /като повечето предполагам/И това за мен е обида върху него.
Много хубави съвети и отговори съм получила от всички...
има над какво да се замисля....
Защо ме вълнува толкова много чуждото мнение.
Защото уважавам и държа изключително много на семейството си. /като повечето предполагам/И това за мен е обида върху него.
Много хубави съвети и отговори съм получила от всички...
има над какво да се замисля....
Защо ме вълнува толкова много чуждото мнение.
Вземи си запълни времето с културни дейности, хобита.
Икебана, приготвяне на торти, дискусии на книги по читалищата, спорт,
излети с мъжа ти събота и неделя.
Затворила си се в малкото градче и ставаш като бабите клюкарки пред блока.
Млада жена си, недей да си губиш най-хубавите години с такива простотии, че няма да ти се върнат.
Наслаждавай се на живота, когато ти е без проблеми, защото не винаги ще е така.
Не съм прочела всички мнения, простете ако повтарям някое.
Авторката, сама се вкарваш във филми. Реално проблем нямаш.
Манталитета, живота и слуховете в малкия град са ми ясни - израснала съм в малко градче, родителите ми още живеят в него и аз се връщам всяко лято за по 2 месеца там. Ясно ми е как е норма и правило да "се живее за хората", да е много важно "мнението на съседа", да се карат на децата с "какво ще кажат хората". Аз се измъкнах рано от провинциалния манталитет, отивайки да уча в столицата, после в чужбина. Промяната ми се отрази добре и го усетих веднага - някак почнах да дишам спокойно, някак прогледнах, освободих се и намерих себе си. Мирогледа се разширява, ставаш по-широко скроен и над дребно-ежедневните глупости.
Съвети отстрани лесно се дават, знам че го мислиш. И че ние даваме съвети, ама ти реално живееш в малкия град, с дребнавите хорица и кварталните клюкарки по пейките. Но поне за мъничко погледни живота си отстрани и съм сигурна, че ще осъзнаеш колко нерви трошиш за пълни глупости. Радвай се на здравото си семейство и читавия си съпруг, срещай се с добрия си приятел колкото пъти имаш нужда и не мисли за страничните погледи. Остави клюкарите да се давят в собствената си жлъч. Знай, че хората които обсъждат чуждите животи, обикновено нямат собствен.
Успех ти желая и дано скоро прогледнеш!
Авторката, сама се вкарваш във филми. Реално проблем нямаш.
Манталитета, живота и слуховете в малкия град са ми ясни - израснала съм в малко градче, родителите ми още живеят в него и аз се връщам всяко лято за по 2 месеца там. Ясно ми е как е норма и правило да "се живее за хората", да е много важно "мнението на съседа", да се карат на децата с "какво ще кажат хората". Аз се измъкнах рано от провинциалния манталитет, отивайки да уча в столицата, после в чужбина. Промяната ми се отрази добре и го усетих веднага - някак почнах да дишам спокойно, някак прогледнах, освободих се и намерих себе си. Мирогледа се разширява, ставаш по-широко скроен и над дребно-ежедневните глупости.
Съвети отстрани лесно се дават, знам че го мислиш. И че ние даваме съвети, ама ти реално живееш в малкия град, с дребнавите хорица и кварталните клюкарки по пейките. Но поне за мъничко погледни живота си отстрани и съм сигурна, че ще осъзнаеш колко нерви трошиш за пълни глупости. Радвай се на здравото си семейство и читавия си съпруг, срещай се с добрия си приятел колкото пъти имаш нужда и не мисли за страничните погледи. Остави клюкарите да се давят в собствената си жлъч. Знай, че хората които обсъждат чуждите животи, обикновено нямат собствен.
Успех ти желая и дано скоро прогледнеш!
Бе ти да не си тайно влюбена в тоз младеж, че чак такава вина и тръшкане и опетняване и оле-мале?
Но ти си знаеш най-добре какво се върти в главата ти 