Всички обсъждате положението на детето и на биологичните родители, които по правило имат репродуктивни проблеми.
Почти никой не се вълнува от положението на сурогатната майка, или от проблема на двойките, които ще прибягват до този метод от комфортни съображения.
Колко притисната от живота трябва да е една жена, за да даде утробата си под наем?
А дори и да не го прави от парична необходимост, какъв морал трябва да притежава, за да носи 9 месеца под сърцето си нов живот и да се раздели с него неминуемо след раждането безпроблемно?
Колко биха го направили от благородни съображения? Не вярвям на тези, които казват, че са го готови дя износят детето на друга жена. Или говорят, без да мислят или никога не са носили нов живот в себе си. Аз не бих го направила за собствената си сестра...
Как ще се направи разлика между хората жадуващи за дете от години, за които медицината е безсилна (на този етап), и които прибягват до сурогатството от най-естестветното желание за своя рожба и арогантните павенюта, за които 9 месеца бременност се свързват с качването на килограми, повръщане и стрии и епизиотомии, и които предпочитат да платят на някоя едва свързваща двата края студентка (в най-добрия случай), за да свърши трудната част вместо тях?
И това са само малка част от въпросите, които могат да се зададат спрямо сурогатното майчинство.
Страдам за тези, на които по една или друга причина им се налага да се сблъскат с отговорите.