Николай със златния "ролекс" заклейми сурогатното майчинство

А за легализирането на този вид "услуги" може доста да се поспори.
Всички обсъждате положението на детето и на биологичните родители, които по правило имат репродуктивни проблеми.
Почти никой не се вълнува от положението на сурогатната майка, или от проблема на двойките, които ще прибягват до този метод от комфортни съображения.
Колко притисната от живота трябва да е една жена, за да даде утробата си под наем?
А дори и да не го прави от парична необходимост, какъв морал трябва да притежава, за да носи 9 месеца под сърцето си нов живот и да се раздели с него неминуемо след раждането безпроблемно?
Колко биха го направили от благородни съображения? Не вярвям на тези, които казват, че са го готови дя износят детето на друга жена. Или говорят, без да мислят или никога не са носили нов живот в себе си. Аз не бих го направила за собствената си сестра...
Как ще се направи разлика между хората жадуващи за дете от години, за които медицината е безсилна (на този  етап), и които прибягват до сурогатството от най-естестветното желание за своя рожба и арогантните павенюта, за които 9 месеца  бременност се свързват с качването на килограми, повръщане и стрии и епизиотомии, и които предпочитат да платят на някоя едва свързваща двата края студентка (в най-добрия случай), за да свърши трудната част вместо тях?
И това са  само малка част от въпросите, които могат да се зададат спрямо сурогатното майчинство.
Страдам за тези, на които по една или друга причина им се налага да се сблъскат с отговорите.

То и тя няма да е нейно биологично дете.


И аз така възприемам сурогатното майчинство.  

Осиновителите вземат дете, което никой не иска, биологичните родители са се отказали или умрели.
Ако са живи, то те доброволно и без никакъв финансов стимул са се отрекли от детето и за мен не би трябвало да имат никакви права.
При сурогатството има финансов стимул и това е лошото. Ако се разреши, то трябва да е в рамките на семейството, майка да износи дете на дъщеря, сестра на сестра си и т.н. Иначе си е чиста търговия и ще разбие много животи.

O, чудесно. В такъв случай за чий кеф е въпросната СМ и нейната утроба. Прескочете я. Щом не е важна и е Никой. Ами ако вземе, не дай си боже, да я тресне хормона след раждането и да се тръшне, че бебето го е направила тя човек през тия 9 месеца (което си е самата истина, все пак) и не може току така да го даде? Какво, ще я убиете ли?

Абадонка добре е очертала разликите между осиновители и сурогатство.

Това вече ми звучи извратено. И между другото ако разрешат СМ, то ще е безвъзмездно. Т.е. търговската част ще е незаконна. Поне така беше предвидено в последната (неприета) промяна на Семейния кодекс.

Това е стенограмата от първото (успешно) гласуване на поправките на СК. За който е интересно може да прочете доводите "За" и "Против" на депутатите. За мене лично те са далеч по-важни от тези на църквата и в частност на незнамкой отец.

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ID/2660

Как точно в утробата си го е направила човек, имам предвид, как е формирала характера му, как го е научила на добро и зло, как го е мотивирала за живот и реализация през деветте месеца, докато е бил ембрион?
При това биологично чужд ембрион?
Не се заяждам, просто ми прави впечатление, че тези, които настояват, че биологията е много важна в случаите на изоставени и осиновени деца, едва ли не гените са по-важни от 20-30 години отглеждане на човек с всички отговорности,  изведнъж отричат същата тази биология и правото този път самите биологични родители да си отгледат детето, което носи техните гени, за сметка на девет месеца износване от жена, нямаща нищо общо нито генетично, нито с отглеждането на бебето?
При осиновяване - да се търси биологичната майка, за сметка на хората, които са те отгледали, при сурогатство, да не се обръща внимание на биологичните родители, които са те отгледали, а на жена, която те е износила? Защо? Защо един път - биологията важна, а втория път - биологията маловажна?
Струва ми се, че има една категория хора, които са против осиновяването и против сурогатството. Което е тяхно право. Но е хубаво да кажат ясната си позиция - аз считам, че само който може да създаде и износи собствено си дете, има право да бъде родител. Всички тези заигравки с биологията, пък после с износването... са нелоялни спрямо собствените ви позиции.
Май говорим за различни неща и на различни езици. В крайна сметка, никой никого не кара на сила за каквото и да било. Хора, които изповядват сходен светоглед логично ще се намерят и ще се разберат.

На мен пък "безвъзмездното" отдаване на утроба на чужд човек ми звучи не само извратено, но и фантасмагорично, направо подигравка. Кой вярва на детските приказаки за безвъзмездното СМ ? Ти вярваш ли?
В рамките на семейството, според мен би било нормално и разбираемо - правиш го за дъщеря си/сестра си, та даже за братовчедка си, ако щеш - имаш някакъв мотив. Другото са финансови интереси от една страна и егоцентризъм, от друга.
zizuzuzi, как се става жизнеспособен плод от купчина клетки, мисля имаш представа. Ако това не е важно, не разбирам за какво й е на една Майка (която визираш ти) утробата. Може да направи човек от кое да е родено вече дете, без да плаща и да ползва чужд организъм за целта.
И все пак, както и във всяка друга подобна безумна тема, не се отговаря на простия въпрос какво правим с ползваната притежателка на утробата под наем, ако вземе да предявява претенции и прояви човешки емоции и претенции над бебето. Отстраняваме я насилствено или какво?

Между другото Агар е била робиня на Авраам и Сара и в качеството си на такава не е имала особена свобода на избора. Подчинявала се е на волята на господарите си. Да разбирам ли, че приравняваш сурогатните майки с робини, като даваш този библейски пример? Изобщо, всяко позоваване на библията тук е неуместо, защото съвременните условия са съвсем различни от тези преди 2-3 хил. години. Няма нищо общо между традиционното сурогатство и това, което обсъждаме. За традиционното общество е било изключително важно да имаш дете и бездетните са били стигматизирани. В модерното общество съвсем не е така. А който непременно държи да отглежда дете винаги може да осинови.

Не може да не го даде.  

М/у другото в бъдеще ( недалечно) ще има изкуствени матки, които ще родителстват 9 месеца , за да произведат от една зигота едно здраво бебе:) Тогава не искам да ги мисля БПЦ и бг мамите!  

Какво те кара да смяташ така?
Имам предвид, че изкуствените матки ще са факт в недалечното бъдеще?

науката непрекъснато надминава научната фантастика, според мен въпрос на време.

на мен спорът за и против сурогатството не ми е интересен, защото го въртяхме  всичко това в другата тема, но ако научите за БПЦ нещо сериозно ( като позиция) споделете:)

Отново говорим на различни езици, Кафе с мед. Имам предвид "човек" не като биологичен, а като социален продукт. Вторачени някъде между зачеването и раждането губите, струва ми се, социалната роля на майката. Същите зачеващо-биологични аргументи издигате и в казуса - осиновено дете - осиновителка - биологична майка. Каква е била Агар, Александрия,  няма никакво отношение към казуса. Това, което има отношение е, че сурогатството е практикувано от библейски времена. Да имаш дете е инстинкт, на който е подвластно всяко живо същество. Той е втория по сила инстинкт след този за самосъхранение. А при съществата от женски пол в критични ситуации се изявява дори като по-силен. В този смисъл да имаш дете е потребност, а не задължение. Изкуствените матки са в проект. По отношение на роднински връзки при сурогатство - аз не виждам разлика. Аргументът, ако сурогатната майка реши, че не иска (защото са се появили чувства) да даде детето, то няма значение дали това дете е на братовчедката, сестрата, дъщерята или филанкешята. Какво значение има дали износвам детето на госпожа Х или на дъщеря ми, като аз го износих и го родих и си го искам!!!!!
Нямам нищо против различните мнения, просто казвам, че аргументите, които предъвквате тук са наивни.
ОК, ще повторя, аз бих износила дете на жена, която иска да бъде майка, но по някаква причина не може да си износи детето. Както и бих желала друга жена да износи моето бебе, ако тази болка дойде до моята глава.
Никой не ми отговори защо веднъж биологията е важна, а втория път - не. Ами ако искам да износя, родя и отгледам дете, но с чужди гени, поради някакво генетично заболяване или друга причина??? Тогава пак ще кажете, че детето е на биологичната майка.
Да обобщим: при осиновяването биологията е важна, детето има право да знае какви гени носи и морално принадлежи на жената, която го е родила. При сурогатството - биологията не е важна, детето знае чии гени носи, живее с родителите си, ноооо морално принадлежи на жената, която го е износила, която може да е сама, бедна, страдаща и е редно детето да я познава.
Казусът жена ражда дете, заченато инвитро с чужда яйцеклетка (не дай Боже и чужд сперматозоид) обаче отново ни връща на първата позиция - биологията е важна, детето е морално повече на жената, дарила яйцеклетка, а не на жената, която го е износила и родила с намерение да го отгледа и която в случая се явява нещо като сурогатна майка, само че износила чужд ембрион за себе си.
Противоречите си непрекъснато, въртите доводите си ту насам, ту натам. Кажете простичко, че не приемате прекомерна помощ в репродуктивната медицина. Всички искат да заченат децата си със секс. Но не всички имат този късмет. И имат право да се възползват от науката и медицината. Разбира се, тези, които нямат такива проблеми, имат право да са против. Толкоз.
П.С. Моето лично мнение, базирано на лични наблюдения е, че дядо Николай е труп в морално отношение, така че мнението му по какъвто и да било въпрос, няма никаква тежест.

О, може да се окаже на полза желающите, че сурогатството се е практикувало  и преди библейските времена още. Не се ограничавайте до Агар, моля ви! Следващият аргумент очаквам да бъде, че човечеството се е пръкнало облагодарение на сурогатството.

Аз пък напоследък се замислих за приемното родителство. Според мен е много по-емоционално обвързващо да гледаш едно 1-2-3-годишно дете, отколкото да износваш 9 месеца едно бебе, което никога не си гушнал.
Отделно, че се прави срещу заплащане.
И защо едното е благородно дело, а другото не е?
А ако приемното семейство се запъне и не иска да върне детето? Какво се прави в този случай? Те дали са по-малко родители от СМ, ако са се грижили примерно година за детето като за свое собствено?

Някои подкрепители смятат, че Дева Мария е била сурогатна майка:)
Естествено не е така, въпреки, че тя на мен поне винаги ми е приличала на някакъв изпълнител, и синът й никога не я нарича 'майко' или 'мамо', а максимум 'жено", което никога не съм го разбирала. ( но това е др. тема).
Католич. църква казва, че не подкрепя зачеване, което не е резултат от полов акт.
Така заченат е само Един;-)
Но подкрепят живота, и в тази връзка се различават от БПЦ, която от обръщението май смята, че двойките с репродуктивни проблеми само чрез измолване от Бог могат да се сдобият с рожби.
Тоест, за разлика от БПЦ поддържат някакъв баланс с 21вия век.



То не е ли това изобщо идеята на приемното семейство. Да Приеме детето, докато се създадат условия то да се върне в биологичното семейство. Др. е в-са, че (естествено!), хората ще искат да го осиновят в един момент.