- Публикувана: 2 септ. 2012, 22:43 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2012, 17:21 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 150
Не знам за другите, но аз бих искала да мога да потанцувам така:
http://www.youtube.com/watch?v=6oKUTOLSeMM
АБО, еп. 2 - 01,14
Булут: Яшар, да се прибираме ли?
Яшар: Не ми се прибира. Не ми се мисли за дом и семейство. (Вкъщи сърцето ми се свива.)
Булут: Прав си. Прибра се и попадна в ада. (У дома е ад.)
Ха! Сега забелязвам, че думата "асил" фигурира в надписа на отделението за реанимация. Дали името на приятеля Асил има нещо общо с оказването на бърза помощ?
))
Булут: Яшар, да се прибираме ли?
Яшар: Не ми се прибира. Не ми се мисли за дом и семейство. (Вкъщи сърцето ми се свива.)
Булут: Прав си. Прибра се и попадна в ада. (У дома е ад.)
Ха! Сега забелязвам, че думата "асил" фигурира в надписа на отделението за реанимация. Дали името на приятеля Асил има нещо общо с оказването на бърза помощ?
)) 
Емоционално "препълнена" втора серия.
Асие - щастлива, че "мечтата и целта" и да стане снаха на най-богатият и влиятелен човек вече се осъществява.
Гюленгюл - за мен си остана от начало до край - хем чиста в душата и сърцето си, хем вярна приятелка на Асие.
Аслан и Дурие - показаха пищност, разточителство и показност - всички важни за тяхното социално положение, бяха поканени на сватбата. Имаше и доста наблюдатели - кмета трябва да се покаже "добронамерен и щедър".
Нарин - пълна примиреност със съдбата и това което ще стане. Гледаше през прозореца така сякаш знаеше, че нещо ще се случи и го чакаше - без да трепне.
Мустафа - толкова противоположни емоции.
Не иска тази женитба - но казва "ДА"
Не иска тази жена - но седи до нея
Вижда Нарин гледаща през прозореца - става да играе сватбеното хоро - сякаш да я накаже / а, може би наказваше и себе си /
Стреля "сватбарски" и според обичая - и се прицелва целенасочено.
Това би имало смисъл, ако се беше гръмнал и той / или може би смяташе, че женитбата е неговата "смърт" - живот без Нарин /.
И в следващият момент - осъзнаване на това което е направил. Животът му т.е Нарин беше в опасност и си отиваше. Чак сега явно проумя, че може и да не я види повече. Нормално е да "полудее"
Когато я откри в "болницата" и видя доктора, че я е разголил - първата "собственическа" реакция - да не я докосва
Не зная кое при тях / като традиция или като религия да го определя / е по-силно: да не се докосва чужда жена или да се спаси живота и /като се докосне /.
Но явно инстинкта за самосъхранение си каза думата / Мустафа се определя като едно цяло с Нарин - тя е негова жена, негов живот, тя е той /.
И отново арогантност в поведението, но и молбата да я покрият - да я "уважават".
Въобще до мозъка му нямаше и да достигне мисълта да разбере, че за една операция дори и при такива условия - трябва оперативно поле и стерилност / в този случай дрехите не само пречат, но и са излишни /
"...Моля те Нарин, отвори очи"
Как да не му повярваш, че я обича истински.
А можеше да бъде... тази една минута толкова различни емоции
Нарин...изненада, усмивка, щастие
Но образът и се размива и придобива друго изражение - чуждо
Гняв... това не е Нарин.
Този Мустаф Булут и неговата "луда и дива" любов към Нарин...[/b][/color]
Асие - щастлива, че "мечтата и целта" и да стане снаха на най-богатият и влиятелен човек вече се осъществява.
Гюленгюл - за мен си остана от начало до край - хем чиста в душата и сърцето си, хем вярна приятелка на Асие.
Аслан и Дурие - показаха пищност, разточителство и показност - всички важни за тяхното социално положение, бяха поканени на сватбата. Имаше и доста наблюдатели - кмета трябва да се покаже "добронамерен и щедър".
Нарин - пълна примиреност със съдбата и това което ще стане. Гледаше през прозореца така сякаш знаеше, че нещо ще се случи и го чакаше - без да трепне.
Мустафа - толкова противоположни емоции.
Не иска тази женитба - но казва "ДА"
Не иска тази жена - но седи до нея
Вижда Нарин гледаща през прозореца - става да играе сватбеното хоро - сякаш да я накаже / а, може би наказваше и себе си /
Стреля "сватбарски" и според обичая - и се прицелва целенасочено.
Това би имало смисъл, ако се беше гръмнал и той / или може би смяташе, че женитбата е неговата "смърт" - живот без Нарин /.
И в следващият момент - осъзнаване на това което е направил. Животът му т.е Нарин беше в опасност и си отиваше. Чак сега явно проумя, че може и да не я види повече. Нормално е да "полудее"
Скрит текст:
Когато я откри в "болницата" и видя доктора, че я е разголил - първата "собственическа" реакция - да не я докосва
Не зная кое при тях / като традиция или като религия да го определя / е по-силно: да не се докосва чужда жена или да се спаси живота и /като се докосне /.
Но явно инстинкта за самосъхранение си каза думата / Мустафа се определя като едно цяло с Нарин - тя е негова жена, негов живот, тя е той /.
Скрит текст:
И отново арогантност в поведението, но и молбата да я покрият - да я "уважават".
Въобще до мозъка му нямаше и да достигне мисълта да разбере, че за една операция дори и при такива условия - трябва оперативно поле и стерилност / в този случай дрехите не само пречат, но и са излишни /
Скрит текст:
"...Моля те Нарин, отвори очи"
Как да не му повярваш, че я обича истински.
Скрит текст:
Тази сълза пролята заради факта,че ще го отведат - когато "трябва" да е до неяСкрит текст:
В ареста - имах чувството, че отново ще "полудее" от безсилие - все едно диво животно, живеещо по законите на джунглата - поставено в клетка.Скрит текст:
Естествено - Мустафа Булут не може да бъде "усмирен" в затворено пространство - свободен е. Нарин е под лекарски контрол. В къщи е "булката" - той обаче въобще не я слага в сметката - тя не е Нарин.А можеше да бъде... тази една минута толкова различни емоции
Нарин...изненада, усмивка, щастие
Но образът и се размива и придобива друго изражение - чуждо
Гняв... това не е Нарин.
Този Мустаф Булут и неговата "луда и дива" любов към Нарин...[/b][/color]
Какав ти баланс!
)) Между двамата (Булут и Керим) съвсем губя равновесие! )))
...
Не иска тази женитба - но казва "ДА"
Не иска тази жена - но седи до нея
Вижда Нарин гледаща през прозореца - става да играе сватбеното хоро - сякаш да я накаже / а, може би наказваше и себе си /
Стреля "сватбарски" и според обичая - и се прицелва целенасочено.
Това би имало смисъл, ако се беше гръмнал и той / или може би смяташе, че женитбата е неговата "смърт" - живот без Нарин /.
И в следващият момент - осъзнаване на това което е направил. Животът му т.е Нарин беше в опасност и си отиваше. Чак сега явно проумя, че може и да не я види повече. Нормално е да "полудее"
...
Когато я откри в "болницата" и видя доктора, че я е разголил - първата "собственическа" реакция - да не я докосва
Не зная кое при тях / като традиция или като религия да го определя / е по-силно: да не се докосва чужда жена или да се спаси живота и /като се докосне /.
Но явно инстинкта за самосъхранение си каза думата / Мустафа се определя като едно цяло с Нарин - тя е негова жена, негов живот, тя е той /.
...
И отново арогантност в поведението, но и молбата да я покрият - да я "уважават".
Въобще до мозъка му нямаше и да достигне мисълта да разбере, че за една операция дори и при такива условия - трябва оперативно поле и стерилност / в този случай дрехите не само пречат, но и са излишни /
...
"...Моля те Нарин, отвори очи"
Как да не му повярваш, че я обича истински.
...
Тази сълза пролята заради факта,че ще го отведат - когато "трябва" да е до нея
...
В ареста - имах чувството, че отново ще "полудее" от безсилие - все едно диво животно, живеещо по законите на джунглата - поставено в клетка.
...
Естествено - Мустафа Булут не може да бъде "усмирен" в затворено пространство - свободен е. Нарин е под лекарски контрол. В къщи е "булката" - той обаче въобще не я слага в сметката - тя не е Нарин.
А можеше да бъде... тази една минута толкова различни емоции
Нарин...изненада, усмивка, щастие
Но образът и се размива и придобива друго изражение - чуждо
Гняв... това не е Нарин.
...
Този Мустаф Булут и неговата "луда и дива" любов към Нарин...[/b][/color]
Не иска тази женитба - но казва "ДА"
Не иска тази жена - но седи до нея
Вижда Нарин гледаща през прозореца - става да играе сватбеното хоро - сякаш да я накаже / а, може би наказваше и себе си /
Стреля "сватбарски" и според обичая - и се прицелва целенасочено.
Това би имало смисъл, ако се беше гръмнал и той / или може би смяташе, че женитбата е неговата "смърт" - живот без Нарин /.
И в следващият момент - осъзнаване на това което е направил. Животът му т.е Нарин беше в опасност и си отиваше. Чак сега явно проумя, че може и да не я види повече. Нормално е да "полудее"
...
Когато я откри в "болницата" и видя доктора, че я е разголил - първата "собственическа" реакция - да не я докосва
Не зная кое при тях / като традиция или като религия да го определя / е по-силно: да не се докосва чужда жена или да се спаси живота и /като се докосне /.
Но явно инстинкта за самосъхранение си каза думата / Мустафа се определя като едно цяло с Нарин - тя е негова жена, негов живот, тя е той /.
...
И отново арогантност в поведението, но и молбата да я покрият - да я "уважават".
Въобще до мозъка му нямаше и да достигне мисълта да разбере, че за една операция дори и при такива условия - трябва оперативно поле и стерилност / в този случай дрехите не само пречат, но и са излишни /
...
"...Моля те Нарин, отвори очи"
Как да не му повярваш, че я обича истински.
...
Тази сълза пролята заради факта,че ще го отведат - когато "трябва" да е до нея
...
В ареста - имах чувството, че отново ще "полудее" от безсилие - все едно диво животно, живеещо по законите на джунглата - поставено в клетка.
...
Естествено - Мустафа Булут не може да бъде "усмирен" в затворено пространство - свободен е. Нарин е под лекарски контрол. В къщи е "булката" - той обаче въобще не я слага в сметката - тя не е Нарин.
А можеше да бъде... тази една минута толкова различни емоции
Нарин...изненада, усмивка, щастие
Но образът и се размива и придобива друго изражение - чуждо
Гняв... това не е Нарин.
...
Този Мустаф Булут и неговата "луда и дива" любов към Нарин...[/b][/color]
Мартичка. Карам подред:
- Мустафа е традицията. Традицията повелява да се подчини на решението на баща си да му вземе друга жена. Нарин не се е справила със съпружеските си задължения, подлудява Мустафа, ще бъде заменена д с друга - родът трябва да се продължи.
- Въпреки традицията, заради силната си любов и усещането, че тя е неговият живот, неговата съдба, а е принуден да я "замени", той приема сватбата си като погребение. Погребват мечтата му, душата му, която принадлежи на Нарин. Щом той е мъртъв, тя също трябва да умре - съдено е да бъдат двамата в този или онзи свят. Смята, че вижда молба в очите на Нарин да я "отърве" (еп. 3, разказът на М.Б.), да я освободи... в момента държи оръжие, решава, че куршумът е изход... импулсивен, както винаги.
- Нахлуването в клиниката. Когато влезе, той смяташе, че Нарин вече е мъртва (еп. 1 М.Б. - Връщат се. Моята Нарин е мъртва. Кадир: Убиец! - души го, Мустафа не оказва никаква съпротива - съкрушен е). Не може да понесе мисълта дори мъртвото и тяло да бъде осквернено от друг мъж - тя е неговата жена, другата половина на душата му - светлата, красивата, чистата...
----
АБО, еп. 2
Ибо: Не може да влизаш!
Булут: Пусни ме!
Булут: Не я докосвай! Не я докосвай! Не я докосвай!
Сердар: Излез! Не ме ли чуваш? Не си играем!
Булут: Какво става? (Игра??) Прави каквото ти казвам! (Да, докторе! Това е опасна игра! Кога ще го разбереш?!? Стига!) Ще спасиш тази жена! Започвай! Спаси я!
Дай кърпа!
Нарин... Нарин... (отвори очи... ) ще се оправиш!
Сердар: Моля Ви, приберете пистолета. (Трябва да бързаме.)
Булут: Спаси я!
Пашата: Остави доктора на мира. Прибери оръжието. Ти разбойник ли си? (Махай се! Как смееш? Вън! Остави доктора.)
Булут: Не съм. (не се чува гласа на М.Б.(?) само сълза се отронва от окото му)
Булут: Свали пистолета, или ще ти пръсна мозъка.
Пашата: Не ме е страх от теб.
(изгасва осветлението)
Сердар: Проклятие!
Сердар: Обади се в полицията – да дойдат и да приберат тоя луд.
Булут: Нарин. Отвори очи. Погледни ме. Хайде, красавицата ми (?). Хайде.
Нарин. Какво стана? (Не исках да те убия)
Комендант: Мустафа Булут. Идваш с мен.
Булут: Скоро ще дойда.
Комендант: Това не беше покана. Хванете го.
Сердар: Оставете (спрете). Трябва да зашия раната, инак ще я загубим. Остави пистолета. Трябва да спра кръвоизлива възможно по-скоро.
Комендант: Дай пистолета. (не можеш да вземеш/докосваш оръжието на мъжа – то е неговата чест.) (М.Б. опира дуло до главата си.)
Сердар: Не го прави.
Когато разбира, че не е мъртва, веднага поисква от доктора (въпреки, че го усеща вече като враг) да я спаси, но се грижи и за "благоприличието" - набито е в съзнанието му, традицията е това, което зачита до края на филма.
- Диво животно, да - първичен в чувствата си, краен, не признава ограничения.
------
АБО, еп. 2 00,33,00
Булут: Трябва да изляза от тук. Има ли някой? Трябва да изляза! (...) Пуснете ме!
Комендант: Какво си се разкрещял рано-рано? Стига! Да беше помислил преди да стреляш в момичето! Моли се да оживее.
Булут: Тя ми е жена. (...)
Комендант: Какво? Какви ги говориш? Нали вчера беше твоята сватба? Колко жени имаш?
Булут: Тя е моята душа. (Тя ми е всичко!)
Комендант: (Синко, ако тя ти е всичко, как може да направиш такова нещо на човек, когото обичаш? Та ти почти си я убил!) Та ти си я убил!
Булут: Не мога да живея без нея. (Не го исках.)
Комендант: (Не ми ги разправяй тия...) Момичето е едва живо. Всеки ден минава през мините да води децата на училище. Намерил си кого да използваш, магаре такова! (Всеки ден преминава през минното поле, за да води децата на училище. Войниците ми го казаха. Решили сте да я използвате, защото е бедна, така ли?)
Булут: Ти кого наричаш магаре? Ако Нарин умре, ще те убия! А после ще си тегля и аз един куршум в главата, та да умра. (Какви ги говориш? Кой я използва? Ако се случи нещо с Нарин, ти ще си виновен! Ще ти пръсна главата.)
Комендант: (Да не мислиш, че ще ти е толкова лесно да ме убиеш? А? Какво си мислиш? Ще си получиш заслуженото!)
Останалите диалози от АБО-еп. 2, които имат по-голямо значение (за мен) вече постнах.
Керим не си го давам - той стои на "светлинни" години пред Мустафа Булут по доказване на чувства.
Времето когато се учех да правя клипове - един от първите.
http://www.youtube.com/watch?v=LFA6u6JK4es&feature=relmfu
Времето когато се учех да правя клипове - един от първите.
http://www.youtube.com/watch?v=LFA6u6JK4es&feature=relmfu
за клипчето! Отличничка в учението! )) По доказване на чувствата, обаче, не мога да се съглася. Керим е на светлинни години не по доказване, по възпитание.
)) Инак и двамата обичат с цялото си сърце и душа. Но приликата свършва до тук... Поствам едно стихотворение - "Приказка за това кой как обича"... но ще трябва малко време да го набера.
ПРИКАЗКА ЗА ТОВА КОЙ КАК ОБИЧА
Гьорг Шаийо
Някой смята, че може да прави каквото си иска, защото обича,
друг пък смята, че може да прави каквото си иска, защото сам той е обичан,
трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича,
а четвърти - че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан.
Има хора - обичат, а то на омраза прилича,
има други, чиято любов е едно безразличие,
има трети - при тях любовта се превръща в обич накрая,
и четвърти - уж любят, а обич какво е - не знаят.
Любовта у едни е подплашено зайче - изгаря
в светлата клопка на двата насочени гибелно фара,
а у друг любовта на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича.
Има обич-пилот,
който хвърля барутни товари
над любимия град
и оставя след нея пожари.
Има обич-радар -
сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар
и те води, макар от далече.
Има кротка любов -
с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза
между своите гладни козлета.
Има сляпа любов -
тя поглъща каквото и падне,
като жалка амеба
тя е винаги гладна и жадна.
До безумна любов - пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов - зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича!
(нямам представа кой е преводача)
Гьорг Шаийо
Някой смята, че може да прави каквото си иска, защото обича,
друг пък смята, че може да прави каквото си иска, защото сам той е обичан,
трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича,
а четвърти - че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан.
Има хора - обичат, а то на омраза прилича,
има други, чиято любов е едно безразличие,
има трети - при тях любовта се превръща в обич накрая,
и четвърти - уж любят, а обич какво е - не знаят.
Любовта у едни е подплашено зайче - изгаря
в светлата клопка на двата насочени гибелно фара,
а у друг любовта на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича.
Има обич-пилот,
който хвърля барутни товари
над любимия град
и оставя след нея пожари.
Има обич-радар -
сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар
и те води, макар от далече.
Има кротка любов -
с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза
между своите гладни козлета.
Има сляпа любов -
тя поглъща каквото и падне,
като жалка амеба
тя е винаги гладна и жадна.
До безумна любов - пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов - зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича!
(нямам представа кой е преводача)
Маричка , пиша това което чувствам.
Съжалявам, че написаното от мен не винаги се приема. Нямам настроението и желанието да споря и да доказвам неща за които нямам компетенции - като традиции, очаквания от този или онзи.
Факт е, че се "мъча" да намеря причини за тази "нараняваща"любов която изпитва Мустафа Булут и признавам, че не винаги ми се получава.
Казах, че приемам Керим за по-близък и виж него разбирах прекрасно - какво чувства, как чувства и как предава това чувство.
С Мустафа Булут - не ми се получава.
Благодаря за "Приказката" - наистина има различни любови
, пиша това което чувствам.Съжалявам, че написаното от мен не винаги се приема. Нямам настроението и желанието да споря и да доказвам неща за които нямам компетенции - като традиции, очаквания от този или онзи.
Факт е, че се "мъча" да намеря причини за тази "нараняваща"любов която изпитва Мустафа Булут и признавам, че не винаги ми се получава.
Казах, че приемам Керим за по-близък и виж него разбирах прекрасно - какво чувства, как чувства и как предава това чувство.
С Мустафа Булут - не ми се получава.
Благодаря за "Приказката" - наистина има различни любови
Привет от мен 
Нямам много време напоследък. Празничните дни обикновено са ми много натоварени
Още не съм успяла да прочета всичко, защото вие препускате бързо и ми е трудно да ви догоня, но и това ще стане.
Виждам, че вече сте на еп.2 Аз съм позабравила детайлите, а нямам време да си припомня епизода, но си спомням, че и сега и тогава не можах да разбера нито да оправдая стрелбата на Мустафа. Помня мъката му, когато я намери сред труповете от разтрела при годежа, помня отчаянието и болката му, а в първи епизод той постъпи по същия начин, като полуделия годеник. Е, не по същия, а почти. От безсилие и отчаяние се опита да отнеме човешки живот и то на най-скъпата му. Не го приемам. Не искам да го приема.
Когато става дума за любовта, си спимням тези думи от Библията:
Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистинчна. Не е обидена, нито сърдита. Любовта не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината. Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Любовта няма край.
Знам, че любовта на Мустафа следваше законите на сърцето му, и беше всичко друго, но не и подвластна на разума, но много от постъпките му, не бих могла да оправдая по никакъв начин. Любовта му не беше търпелива, нито добра, беше много ревнива и суетна. А също груба и егоистична. Тя беше и обидена и сърдита, не искаше да прозре истината, нито беше готова да прости и да се довери. Но освен това тя се надяваше, и беше готова да понесе всичко. И определено неговата любов нямаше край.
Противоречива, като самия него.
п.п. Сега, когато не съм подвластна на магията му, и спомените ми са по-бледи ми е много по-лесно да го критикувам и неодобрявам. Вече не съм заслепена и зрението ми се избистри
Хубав уикенд и благодаря на всички за хубавите постове, стихове, клипове и мисли
Нямам много време напоследък. Празничните дни обикновено са ми много натоварени
Още не съм успяла да прочета всичко, защото вие препускате бързо и ми е трудно да ви догоня, но и това ще стане.
Виждам, че вече сте на еп.2 Аз съм позабравила детайлите, а нямам време да си припомня епизода, но си спомням, че и сега и тогава не можах да разбера нито да оправдая стрелбата на Мустафа. Помня мъката му, когато я намери сред труповете от разтрела при годежа, помня отчаянието и болката му, а в първи епизод той постъпи по същия начин, като полуделия годеник. Е, не по същия, а почти. От безсилие и отчаяние се опита да отнеме човешки живот и то на най-скъпата му. Не го приемам. Не искам да го приема.
Когато става дума за любовта, си спимням тези думи от Библията:
Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистинчна. Не е обидена, нито сърдита. Любовта не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината. Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Любовта няма край.
Знам, че любовта на Мустафа следваше законите на сърцето му, и беше всичко друго, но не и подвластна на разума, но много от постъпките му, не бих могла да оправдая по никакъв начин. Любовта му не беше търпелива, нито добра, беше много ревнива и суетна. А също груба и егоистична. Тя беше и обидена и сърдита, не искаше да прозре истината, нито беше готова да прости и да се довери. Но освен това тя се надяваше, и беше готова да понесе всичко. И определено неговата любов нямаше край.
Противоречива, като самия него.
п.п. Сега, когато не съм подвластна на магията му, и спомените ми са по-бледи ми е много по-лесно да го критикувам и неодобрявам. Вече не съм заслепена и зрението ми се избистри
Хубав уикенд и благодаря на всички за хубавите постове, стихове, клипове и мисли
И понеже стиховете ти към клипа са изключително красиви, ще ги запиша тук...
ПРОШКА
За миг видях
ангелското ти лице.
Не повярвах.
И сам те хванах -
с двете си ръце.
Причиних ти болка
и изпитвам срам.
НЕ!
Не си отивай!
Ще бъда с теб.
Моля ти се -
не плачи.
Виж слънцето -
огрява те със своите лъчи.
Повярвай -
може да лекува светлината!
А болката от раната в душата -
позволи ми -
искам да я взема,
нека да изгаря мен.
Сълзите твои
искам да отнема.
Знам, отнех ти
всичко свято на света.
Но, моля те,
не обричай живота си на тъмнина.
Без прошка,
презрян
и мразен всеки ден
ще чакам търпеливо
да погледнеш в мен.
Тогава аз ще ти покажа
душата моя...
моето сърце
и ще ги сложа в твоите ръце.
Отдавна те не ми принадлежат -
аз нямам нищо свое.
Какво ще стане с тях
е право твое.
Ще чакам -
изпълнен с надежда
за прошка...
малко обич,
пречистен
да тръгна с теб
по пътя нов.
Защото те обичам
с най-истинската си любов!
(Марта_49)
ПРОШКА
За миг видях
ангелското ти лице.
Не повярвах.
И сам те хванах -
с двете си ръце.
Причиних ти болка
и изпитвам срам.
НЕ!
Не си отивай!
Ще бъда с теб.
Моля ти се -
не плачи.
Виж слънцето -
огрява те със своите лъчи.
Повярвай -
може да лекува светлината!
А болката от раната в душата -
позволи ми -
искам да я взема,
нека да изгаря мен.
Сълзите твои
искам да отнема.
Знам, отнех ти
всичко свято на света.
Но, моля те,
не обричай живота си на тъмнина.
Без прошка,
презрян
и мразен всеки ден
ще чакам търпеливо
да погледнеш в мен.
Тогава аз ще ти покажа
душата моя...
моето сърце
и ще ги сложа в твоите ръце.
Отдавна те не ми принадлежат -
аз нямам нищо свое.
Какво ще стане с тях
е право твое.
Ще чакам -
изпълнен с надежда
за прошка...
малко обич,
пречистен
да тръгна с теб
по пътя нов.
Защото те обичам
с най-истинската си любов!
(Марта_49)
Ето мисли на майка Тереза за любовта. Къде ли Мустафа и Керим се припокриват?
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че противоположността на любовта е омразата, но всъщност това е страхът!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки човек!
Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко наоколо!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но истината е, че тя е особена интуитивна разумност.
Не мисли, че любовта, за да бъде истинска, трябва да бъде изключителна. Това, от което се нуждаем, е просто да обичаме непрекъснато, без умора!
Всеки път, когато се усмихваш на някого, това е акт на любов, подарък за това лице, едно красиво нещо!
Аз открих парадокса, че ако обичаш докато те боли, не може да има повече болка, само повече любов.
Единствената реалност – любовта.
Препоръчани теми