- Публикувана: 8 септ. 2012, 15:07 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2012, 11:29 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 151
Пак от Интернет : " Забранено уединение
...
...
И аз се забих в какви ли не писания за да разбера Облака...
) И се отказах от писанията. )) Те имат толкова подробни указания за всяко свое действие и бездействие, за всякакъв случай, че не знам как се справят с живота си въобще. 
Шегувам се. Живота по религиозните наредби за мен е кошмар... но в някои части на света това е ежедневие. Не се мъчи повече - само ще се побъркаш. ) Личен опит споделям. 
http://www.youtube.com/watch?v=0TRYO0EfnnI
Току що пуснато клипче с Енгин - избрани моменти от "Черната змия". Липсата на информация подлуди феновете.
Току що пуснато клипче с Енгин - избрани моменти от "Черната змия". Липсата на информация подлуди феновете.
Здравейте, момичета! 
Момичета, не съм ви чела, първо реших да кажа какво мисля в момента, провокираха ме думите на Нарин в края на серията…
Сълзи в очите, тих плач, стенание…”Господи, мили, защо ме спаси? Защо ми помогна, батко?”…
Искам да говоря за Нарин. Всички се възхищаваме от буйната, неубуздана, неконтролируема, изгаряща, смазваща любов на Мустафа към Нарин. Харесваме очите му, погледите му, сълзите му, ръцете му…Чудим се, защо Нарин не отговаря на тази любов, даже понякога искаме да сме на нейно място… А Нарин, как се чувства тя? Иска ли тази любов? Трябва ли й тази любов? Какво и причинява тази любов? Оставена сама на съдбата си, с нейните си вярвания и страхове, без защита, без опора от никого, само сълзи в очите на баща й и майка й. Никой не пожела да й помогне, да я спаси, защо???
Възхищавам се от играта на Енгин като Мустафа Булут, дълбоко страдам за Нарин…
Песента, която звучи в края на 2-ра серия на АБО
Üryan Geldim Yine Üryan Giderim - Aytekin Ataş
Üryan Geldim Yine Üryan Giderim - Aytekin Ataş
Дойдох си, Юргун, тръгвам отново…
Момичета, не съм ви чела, първо реших да кажа какво мисля в момента, провокираха ме думите на Нарин в края на серията…
Сълзи в очите, тих плач, стенание…”Господи, мили, защо ме спаси? Защо ми помогна, батко?”…
Искам да говоря за Нарин. Всички се възхищаваме от буйната, неубуздана, неконтролируема, изгаряща, смазваща любов на Мустафа към Нарин. Харесваме очите му, погледите му, сълзите му, ръцете му…Чудим се, защо Нарин не отговаря на тази любов, даже понякога искаме да сме на нейно място… А Нарин, как се чувства тя? Иска ли тази любов? Трябва ли й тази любов? Какво и причинява тази любов? Оставена сама на съдбата си, с нейните си вярвания и страхове, без защита, без опора от никого, само сълзи в очите на баща й и майка й. Никой не пожела да й помогне, да я спаси, защо???
Скрит текст:
А Нарин?!? Тя не го обича, тя дори не иска да го обича. Но никой не говори за нея, за нейни чувства и страдания, за нейните желания. Всички се възхищават и чудят на любовта на Мустафа. Не знам дали желанието й да умре, да се спаси, е според традициите и повелите на Шериата, както писа Бетисима /щом почти две години не е допуснала мъжа си и не е родила дете, трябва да умре/. Аз лично приемам, че просто искаше да се спаси от това страдание…Преди много години, като студентка, срещнах своя Мустафа Булут. Красавец, чаровник, любимец на всички. Отначало бях поласкана, че избра мен. Обикнах го силно, приех и се подчиних на неговата силна, буйна, необуздана, смазваща любов. И престанах да бъда себе си…Не можех да ходя никъде без него, не можех да се виждам с никого без него, сутрин ме чакаше пред квартирата ми, вечер ме изпращаше до квартирата ми, и въпреки това проверяваше дали някой не ме чака там или дали някой няма да дойде…Колко ми е позната сцената с бинокъла на Мустафа, в буквалния смисъл…Престанах да ходя на моите лекции, ходех на неговите /аз учех в Икономическия, той в Техническия!!!/, на събирания почти никой не говореше с мен, защото не знаеха как ще реагира той, камо ли някой да се осмели да ме покани да танцуваме… Омръзнахме на всички, и неговите родители и моите ни казваха или да се женим, или да се разделим…Аз завърших една година преди него, върнах се в моя град, и повече нито се чухме, нито се видяхме…Бях тотално изтощена емоционално, психически. След години срещнах моя мъж, той ме обичаше, аз него почти не…От срещата с първия остана едно Ако…Как щях да живея с него, дали щях да оцелея, щях ли да продължавам да го обичам, той щеше ли да продължава да ме обича,щях да обичам децата си повече, ако бяха от него…Престанах да показвам чувствата си, възхищавах се, страдах, плачех мълчаливо…Дълги години не исках и не можех да потърся сведения за него, едва преди няколко месеца, след много години написах в нета!!! името му, почти не вярвах, че ще разбера нещо. Обаче разбрах. Беше се оженил няколко месеца след като се разделихме, имаше две деца, беше починал няколко години след нашата раздяла…Защо ви разказах това? Аз обичах този мъж, и въпреки това тази изпепеляваща връзка остави трайни следи в живота ми, промени ме, опустоши ме, превърна ме в друг човек. А аз го обичах!!!
Възхищавам се от играта на Енгин като Мустафа Булут, дълбоко страдам за Нарин…
Dilemi 
Искрено ти съчувствам за това, което си преживяла и за голямото АКО, което винаги наднича в живота ти! Това, което искам да ти кажа е да не се питаш повече "какво ако"! Щом не сте останали заедно, значи така е трябвало - няма никакво АКО! Обичай съдбата си, такава каквато е! Това е твоята съдба и си най-щастлива с нея! ПОВЯРВАЙ, ТАКА Е!
Искрено ти съчувствам за това, което си преживяла и за голямото АКО, което винаги наднича в живота ти! Това, което искам да ти кажа е да не се питаш повече "какво ако"! Щом не сте останали заедно, значи така е трябвало - няма никакво АКО! Обичай съдбата си, такава каквато е! Това е твоята съдба и си най-щастлива с нея! ПОВЯРВАЙ, ТАКА Е!
Здравейте, момичета!
...
Искам да говоря за Нарин. Всички се възхищаваме от буйната, неубуздана, неконтролируема, изгаряща, смазваща любов на Мустафа към Нарин. Харесваме очите му, погледите му, сълзите му, ръцете му…Чудим се, защо Нарин не отговаря на тази любов, даже понякога искаме да сме на нейно място… А Нарин, как се чувства тя? Иска ли тази любов? Трябва ли й тази любов? Какво и причинява тази любов? Оставена сама на съдбата си, с нейните си вярвания и страхове, без защита, без опора от никого, само сълзи в очите на баща й и майка й. Никой не пожела да й помогне, да я спаси, защо???[/b][/size]
...
А Нарин?!? Тя не го обича, тя дори не иска да го обича. Но никой не говори за нея, за нейни чувства и страдания, за нейните желания. Всички се възхищават и чудят на любовта на Мустафа. Не знам дали желанието й да умре, да се спаси, е според традициите и повелите на Шериата, както писа Бетисима /щом почти две години не е допуснала мъжа си и не е родила дете, трябва да умре/. Аз лично приемам, че просто искаше да се спаси от това страдание…
Възхищавам се от играта на Енгин като Мустафа Булут, дълбоко страдам за Нарин…
...
Искам да говоря за Нарин. Всички се възхищаваме от буйната, неубуздана, неконтролируема, изгаряща, смазваща любов на Мустафа към Нарин. Харесваме очите му, погледите му, сълзите му, ръцете му…Чудим се, защо Нарин не отговаря на тази любов, даже понякога искаме да сме на нейно място… А Нарин, как се чувства тя? Иска ли тази любов? Трябва ли й тази любов? Какво и причинява тази любов? Оставена сама на съдбата си, с нейните си вярвания и страхове, без защита, без опора от никого, само сълзи в очите на баща й и майка й. Никой не пожела да й помогне, да я спаси, защо???[/b][/size]
...
А Нарин?!? Тя не го обича, тя дори не иска да го обича. Но никой не говори за нея, за нейни чувства и страдания, за нейните желания. Всички се възхищават и чудят на любовта на Мустафа. Не знам дали желанието й да умре, да се спаси, е според традициите и повелите на Шериата, както писа Бетисима /щом почти две години не е допуснала мъжа си и не е родила дете, трябва да умре/. Аз лично приемам, че просто искаше да се спаси от това страдание…
Възхищавам се от играта на Енгин като Мустафа Булут, дълбоко страдам за Нарин…
Никой не можеше да помогне на Нарин, докато тя самата не го пожелае. Съжалявам, но пак опира до традициите - жената Е покорна. Има право да се оплаче от съпруга си, ако я бие прекомерно. Това е. Традиционно погледнато, Нарин беше примирена със съдбата си на турска жена. До стрелбата (оправдана от традициите - яловицата да се утрепе!) тя приемаше съдбата си такава каквато е. Не искаше и не търсеше помощ. Не я получи - никой няма право да се меси в отношенията между съпрузи, докато единия от двамата не поиска такава намеса. Традиция. Чак когато разбра, че има и друг свят, други хора, други взаимоотношения все в тази същата уж Турция, Нарин започна да се осъзнава като личност, да разбира, че има свои права и да се опитва да ги отстоява. Промяната и струваше адски много. Но тя успя.
Сега може да кажете, че съм се обърнала на 180 градуса по отношение на Нарин, но всичко опира до замисъла на филма. Макар и с конкретни образи, сценарият не се отнася до конкретни хора. Той показва сблъсъка на двата начина на мислене и живот в Турция. Старо/ново. Нарин (турската жена и отношението към нея) е причината за този сблъсък и залога, наградата за тази борба. Но Нарин е човешко същество. Тя трябва да го осъзнае, за да откаже да бъде вещ, награда или каквото и да било друго в очите на мъжете около себе си. Това, обаче, са изводи "от птичи поглед". Когато се види обобщението на ситуацията. Конкретно погледнато, логиката в образите, включително и този на Нарин се губи, ако не приемем обобщаващото им значение. Конкретно погледнато, от страна на човек израсъл в християнска държава след епохата на хуманизма, Нарин е безхарактерна и незабележителна. Но това е поглед извън контекста... затова не е точен, нито верен... докато не разберем обичаите на страната, ще правим неверни изводи.
Р.Р. Филмът е послание към турските мъже и жени. Жените - да осъзнаят себе си като човешки същества със собствени права - законни, извън традициите; мъжете - да осъзнаят, че традициите не отговарят вече на модерния морал на Турция. Думите на самия Мустафа Булут (традицията) в последната серия са надежда за промяна в мисленето на турските мъже: (към зрителя) "Изминаха три месеца от смъртта на доктора. Отговорностите на Нарин нараснаха. От една страна тя е млада жена, от друга - майка, има и кариера. Гледам как носи своето бреме и не се огъва. Съзряла е. Болката кара човека да порасне. Кара те да разбереш болката на другите. Да ги уважаваш. (...) Реших и аз да помогна, да поддържам жените. (...) Осъзнах, че жената е тази, която прави от мъжа човек. " (към Нарин) "Научи ме да бъда добър (човек=мъж в турския)".
За мен Нарин допусна грешка в отношението си към Мустафа! Не беше твърда с него! Той щеше да направи всичко за нея, ако тя се беше постарала да излезе от кашата, в която е! Много мрънкане, но нямаше действие от страна на Нарин! Не каза на доктора, че го обича! Върна се с Мустафа! Страх, който води към гибел! Съдбата обича смелите! Затова обичам Мустафа!
Възхищавам се от играта на Енгин като Мустафа Булут, дълбоко страдам за Нарин…[/b][/size]
Дилеми отново за поста ти - браво !
Нощес по някое време пуснах един клип, но той остана в старата тема, затова си позволявам да го пусна пак - нарекох го "Черна любов".
А думите които написах - са за Нарин
Дилеми - за споделеното мнение - браво !
Аз днес написах, че няма много да коментирам и повече ще чета.
Постовете на всички вас са повече от прекрасни.
Какво бих добавила аз - знаете какво ... една невъзможна ...
"ЧЕРНА ЛЮБОВ"
... ако можех да полетя като птица...
...високо в небето...
...щях да стигна дори облаците...
и може би щях да стигна дори слънцето...
... А то изгаряйки крилете и сърцето ми...
...щеше да ми дари свобода...
... да обичам...
http://www.dailymotion.com/video/xte0xn_bir-bulut-olsam-kara-sevda_shortfilms
Аз днес написах, че няма много да коментирам и повече ще чета.
Постовете на всички вас са повече от прекрасни.
Какво бих добавила аз - знаете какво ... една невъзможна ...
"ЧЕРНА ЛЮБОВ"
... ако можех да полетя като птица...
...високо в небето...
...щях да стигна дори облаците...
и може би щях да стигна дори слънцето...
... А то изгаряйки крилете и сърцето ми...
...щеше да ми дари свобода...
... да обичам...
http://www.dailymotion.com/video/xte0xn_bir-bulut-olsam-kara-sevda_shortfilms
За мен Нарин допусна грешка в отношението си към Мустафа! Не беше твърда с него! Той щеше да направи всичко за нея, ако тя се беше постарала да излезе от кашата, в която е! Много мрънкане, но нямаше действие от страна на Нарин! Не каза на доктора, че го обича! Върна се с Мустафа! Страх, който води към гибел! Съдбата обича смелите! Затова обичам Мустафа!
И аз го обичам, но съм българка, християнка... нямам нищо общо с Нарин. )) Ако Мустафа Булут беше българин, християнин, той просто не би бил Мустафа Булут. И тогава всичките ни разсъждения за това какво бихме направили ние или той, щяха да са безпредметни, защото това щеше да е вече съвсем друга история.
За мен Нарин допусна грешка в отношението си към Мустафа! Не беше твърда с него! Той щеше да направи всичко за нея, ако тя се беше постарала да излезе от кашата, в която е! Много мрънкане, но нямаше действие от страна на Нарин! Не каза на доктора, че го обича! Върна се с Мустафа! Страх, който води към гибел! Съдбата обича смелите! Затова обичам Мустафа!
И аз го обичам, но съм българка, християнка... нямам нищо общо с Нарин. )) Ако Мустафа Булут беше българин, християнин, той просто не би бил Мустафа Булут. И тогава всичките ни разсъждения за това какво бихме направили ние или той, щяха да са безпредметни, защото това щеше да е вече съвсем друга история.
Момичета малко раничко слагам пожеланието си за спокойна и лека нощ ! Излишно е да казвам - сънувайте смело - когото си пожелаете !
Лека да е!
Сигурно е така! Но съм сигурна, че има и христянки, които са като Нарин (които са се оставили по течението)! Това до голяма степен се определя и от характера на човека!
Има и мюсюлманки, които са като Асие.
)) Тя не цепеше басма на никого. )) Шарен свят - хора разни. ) Булут, обаче имаше едно достойнство - той искаше да се промени. Отдаде предпочитание на истината на сърцето си пред традициите. Затова го обичам. Видях неговата трагедия, неговата борба и неговия избор. Останалото е съдба - съдбата да се роди в онзи край на Турция, съдбата да обикне така, съдбата да бъде отхвърлен от любимата...