За есента се готви вече ЯНУАРСКОТО човече! (42)

Пепинка, специално за тебе:
И на български е круп. Не е особено страшно, важно е овлажняването. Аз бих купила един инхалатор.
Спокойно, мила! 

Ето обяснение, по-подробно и билколечение

Здравейте момичета,
ох, бързо да се опрявят болничките дечица, че сърцето ми се къса като чета ! Мадлен, Пепинка, дайте отчет как са сладурките, че ви мислиме!
Бубе, честита работа! Дано да ти пасне и да си доволна от условията и колегите! Как се чувства Влади в яслата?
Амнезия, стискам палци скоро да се похвалиш с чудна вест!

Днес прочетох нещо много хубаво и истинско, малко е дълго, но искам да го споделя с вас. Заслужава си човек да се замисли над нещата в живота!

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”

Какче, разчувства ме  
Елч, къде си, надявам се всичко да е наред при вас  

Диди Много истинско

Меги Как е малката пръжка днес? Дай отчет, моля те,че ви мисля

Жоржи, Пепинка - как са малките? Дано днес са по-добре

Димара - надявам се вече да сте си у дома - четиримцата

 

какче страхотно е. Копирам си го

Рал, мерси че питаш днес е по-добре, минахме само със сироп и инхалации с физ. разтвор.

Какче, това седи в нас ламинирано на стената, жестоко е.

Бонжур!

Днес много спокойно го раздаваме във форума...

Жоржи, радвам се много, че имате подобрение! Надявам се и останалите болнички да могат да се похвалят със същото! 

Какче, аз това съм го чела и мисля, че е страхотно! Много истина има, животът много се е променил през последните десетилетия, както и хората като цяло... За съжаление май не в положителна посока...  Къде ли ще му излезе краят?

Аз днес съм много ведра и ми е едно хубаво, даже не знам защо... Радвам си се на отрочето, пеем песни и играем цял ден...  Вчера забърсах колата в прохода до гаража от бързане, но най-интересното е, че грам не ми пука - ламарини... бели кахъри, живи и здрави да сме, каското за какво е?!  Интересното е, че преди щях много да се ядосвам и да се обвинявам, а сега не ми дреме изобщо. Явно се усъвършенствам все пак... 

Всички болнички дечица да се оправят! 

какче, това съм го чела и преди. Още тогава много ми хареса


Буби, де да можеше и ММ да започне да мисли така. Миналата неделя се ядоса понеже предния ден Калоян беше цял ден на хляб, а в неделя сутринта не искаше да си изяде цялата закуска и ММ го счете за голяма драма и ме обвини как може да съм толкова спокойна. Естествено на детето нищо му нямаше и като го оставихме да поогладнее си изяде всичкото ядене и ушите му плющяха. 


ПП: амнезия и 0 Гости преглежда(т) тази тема.

здравейте мами,
неискам да товаря никой с моите проблеми,но имам нужда да си излея душата,а този форум винаги ми е помагал.
2012 е трудна година за мен,отвсякъде проблеми... Първо наш приятел изчезна,след 6 месеца го погребахме,миналата седмица почина и братовчед ми  
Банки ни тормозеха цало лято,мъжа ми беше 6 месеца без работа...
В понеделник изпратих детето на село,защото няма кой да го гледа,а аз съм на училище МНОГО МИ ЛИПСВА  
С ММ нещата не вървят,не се караме,но сякаш се отчуждаваме...


спирам с оплакването, прегръдки за всички  


П.С. Какче,много трогателно

Клеопатра. Така е. Животът постоянно ни поставя пред изпитания,трудности, трагедии, семейни и битови проблеми....От нас зависи как ще посрещнем изпитанията, които ни поднася съдбата и как ще се сражаваме с тях...
Не падай духом и ще победиш тази "битка".Нашата подкрепа я имаш! Най-трудно се прави първата крачка, после е лесно.
...................................
Маката на Форест Гъмп казва:  "Животът е като кутия с шоколадови бонбони - отваряш я и не знаеш какъв ще ти се падне..."
 
..................
Пепинка,ужас мила! Дано бързо забравите за това.
.........................
...............
Аз днес съм щастлива защото е петък!......Ей такива малки радости имам и им се кефя.Пък и децата са Пу-Пу!

Клео  Всеки от нас минава през някаква черна серия... Нооо живота продължава с пълна пара и съм сигурна, че нещата ще тръгнат нагоре! Важното е и ти да го вярваш! 

Пепинка Както го описваш ми прилича на чист пристъп  Калин така започна да ги прави, и се оказахме с бронхиална астма, алергична. Овладяват се и се израстват. Може пък при вас да е единичен случай знам ли  Пристъпите са няколко. Ние имахме ларингитен пристъп, оттича ларингса и не може да диша детето. Бие се урбазон в дупето да отпусне...
Бронхо спазъм е на самият бял дроб. Бронхиолитчетата, най-малките разклонения на белият дроб се запушват със секрет или със слуз в резултат на алергична реакция и самият дроб не се храни добре с кислород и прави спазъм. Като диша детето му е трудно, има стягане в гърдите, задъхване, понякога свирене.

Клео Попаднала си в някаква ужасна серия,която надявам се да е свършила и от тук нататък да те чака само добро

Жоржи - Радвам се,че Ел днес е по-добре Целувки

Буби - само така Продължавай с усъвършенстването си

Днес е Международен ден на Учителя - на всички учителки в темичката ни - Бъдете здрави и с много любов и всеотдайност упражнявайте прекрасната си професия 

Какче страхотно много ми хареса

Клеопатра не се ядосвай и най-важното не се отчайвай просто всеки човек има такива моменти и си мисли само на мен се случва а не е така вдигаме глава и продължаваме заради мъниците те имат нужда от нас

Буби замисляла ли си се да не е от бременността, аз бях много спокойна а по принцип не съм

И хайде всички да оздравяват вече, че ми омразна от тези болести(включително и ние)((

Az i ti - благодаря ти мила. И аз това прочетох, но като ми беше за 1 път и си изкарах акъла.
Мама Зайка - точно такъв пристъп беше (ларингитен), ама аз така се ошашкаш, че не знам как запалих колата и  се озовахме ошашавени в спешното по пижами.
Естествено Рая си е добре. Беснее повече от всякога. Не иска да спи на обед. Днес много лошо ми скочи на корема. Страх ме е да не направила нещо на бебето. Ужасно ми е гадно.
Иначе вчера бях на ултрасаунд и се видяхме с момъка - ама той много красив бе    На мама детето.
Обаче сега ми е свито сърцето след на Рая дивотиите. Много ме заболя. Поревах си, а тя идва да ме гуши "о, бебе, мое бебе" и ме целува и гали. А аз рева и не мога да спра. Хем ме заболя, хем ми е мило.
Клеопатра - кураж мила и много сила.

Добро утро


Пепинка, Честит Рожден Ден!    Бъди все така прекрасен човек!