За стандартите

Миледи, прави Ви точно толкова, колкото мен след съвсем оскъдното ми общуване с барон Гендович, от когото всъщност имам само прекрасни впечатления.

Не бе, издънка е на Владислав Варненчик, то си каза момичето.

Това дразни ли те?
Вл.Варненчик не е точно аристократ, а малко повече. И не мога да проследя корените си толкова надалече. От по-близкото минало е човекът със синята кръв.

Жаве, да!

За разведряване на обстановка ви черпя с любимия ми анекдот на тема произход. Седял Марк Твен на някаква сбирка, а до него младеж, който не преставал да говори за предците си, накрая писателя му казал "Господине, вие сте като картофите, най- ценното ви е под земята".

Дебатът, който всъщност започна толкова интересно, изглежда, че започна да детиорира. От една страна, патрицианската класа се опитва да разбере какво възспира плебса от това да се стреми към малко по-цивилизовано поведение към себе си и към останалите. От противоположната, накърнената селска чест на пролетариите ги обръща на лични нападки, заядки и дребнаво поведение. Което пък, на свой ред, допълнително доказва на патрициите, че са прави и трябва да налагат железни стандарти (почти като по Kиплинг, The White Man's Burden).

Според мен причините България да кара човек да се чувства като в кочина (за първи път от 14 години я посетих през юли тази година, само за да се убедя, че - по южноафрикански навик ще го обясня със същите термини - можеш да изкараш бушмена от буша, но не можеш да изкараш буша от него) са няколко. Едната е липса на видима патрицианска класа, която да налага стандарти на поведение. Икономът Карсън е продукт на точно такова налагане на поведение, с поколения, от хора, които са имали образованието, ценностите, възможностите и (най-вече) властта да цивилизоват с желязна дисциплина. Не казвам, че в България такава класа изцяло липсва - тя просто е разпокъсана географски и не говори с единен глас, за да бъде зачетена (което пък е нещо, което тя може да промени: патриции на света - обединявайте се!).

От друга страна, не виждам нещо като единен стандарт. В англо-саксонската сфера, например, човек членства в определени клубове, играе поло с определени хора, прекарва уикендите си на село (опакован в туидове, защото господарската къща е построена през 18-ти век и централно отопление най-вероятно няма), говори с определен акцент, тайно презира тези не от неговата класа (но успява да прекара една псевдо-егалитарност, защото пролетариите обичат да вярват, че са равни и много се обиждат, ако не зачетеш зле-скроените им костюми и вулгарно гримираните им съпруги), най-вероятно няма ножове и лъжици за риба (освен ако не е наследил пълен сервиз от викторианската или едуардианската епоха, когато са били необходими, защото не е имало достатъчно ефикасни препарати за отстраняване на рибената миризма), стреля (т.е. животни и птици) и ловува (т.е. на кон преследва лисици с кучета), има абсолютна неприязън към съвременните технологии (все още ползва видеото и праща чекове за членството си в клуба), шие си ризите на Джърмин Стрийт и костюмите на Савил Роу и се обръща към персонала (в днешно време е лоши обноски да ги наричаме "прислуга") по титла (г-н, г-жо) и фамилия.

В България, стандартът е някак (естествено) по-континентален, като (за мен) е някакъв много интересен хибрид между Централна Европа (явно виенското влияние по дунава) и Средиземноморието (белите ленени дрехи през лятото). Това води и до куриози - не всеки е запознат с хибрида и достъпва светски faux pas.

Отчайващият фактор обаче е обезвереността, оскотелостта и всеобщата вулгарност, които демотивират плебса да изисква нещо повече и от себе си. (Настрана - това не е проблем само на плебса: "Евксиноград" изглеждаше ужасно с ръждясалите си огради, буйналите треваляци и разбитите пътни настилки, а става въпрос за официална правителствена резиденция, в която се намира и президента на републиката с споменатия срок; в "Бояна" в София не беше особено по-различно.)

Та въпросът остава, но може би ще трябва да го префразираме - защо плебсът (който включва и тези, които са наскочили класата си материално, но не и духовно) предпочита на живее в кочина? Защо едни и същи хора се държат с две различни степени на цивилизованост в Италия и в България?

Да вини човек външни фактори (любимото турско робство или соц-уравниловката) е някак си нелепо, защото всеки от нас има свободата (и възможността) да реагира относно тях по един малко по-адекватен начин. Ако повече хора изберат да не си учат децата да късат цветята от градинките, да не трошат пейките, да не графитизират новобоядисаните сгради, да говорят книжовен български, да се обличат според вида мероприятие (за да са в хармония със средата си), а за да постигнат това, те трябва да дават личен пример, то България би станала по-приятно място за живеене за всички, включително и за бригадата с официалните анцузи.

Но това прави отговорността лична, което пък изглежда като a lot of hard work. Може би заради това негодуват плебеите...

Третият абзац описва една вече измряла прослойка, хайде измираща, може все още да крета по някой такъв старец нейде из Англия, повтарям Англия, не 'Англо-саксонската сфера". Да се сравнява този архетип с "България" е, меко казано, глупавинко. Позоваването на патриции и плебеи пък е съвсем развлекателно. 

Чанторийски, ти ще бъдеш първият, изправен до стената, когато дойде революцията!

А, не. Първо мен ще ме изгорят на кладата.

Подхождате си.
 

 Аз се чудя богинята дали да не я броя откачалка и да почна да и симпатизирам. Ако е така, трябва да се поддържаме, сестро!

 

A Вие, почитаеми, с цел да ни представите тази увлекателна сказка ли се регистрирахте?

Радва ме, че темата напусна белите покривки и приборите. Имам успешен опит в създаването
на един по-висок стандарт на поведение и отношение в една група хора, с които се срещам
три пъти седмично покрай едно занимание на детето ми. Започва се с мило поздравяване, после
с разговори, после с обгрижване на другите (не само на собственото) деца. Вярно, отне над
година време, но нещата са коренно различни. Стига да не бягаме от усилието, стига да не
ни мързи, стига да излезем от черупката на превъзходство нещата се получават. Вярвам в това.
Към днешна дата имаме за резултат: ремонтирано помещение, сменено оборудване, общност,
а не група хора, значително увеличаване на състава на занимаващите се. А се почва с едно
вежливо "Здравейте, как сте днес?".

"Третият абзац описва една вече измряла прослойка, хайде измираща, може все още да крета по някой такъв старец нейде из Англия, повтарям Англия, не 'Англо-саксонската сфера". Да се сравнява този архетип с "България" е, меко казано, глупавинко. Позоваването на патриции и плебеи пък е съвсем развлекателно."

Трябва да не се съглася с Вас - ако се разходите по споменатите улици, ако посетите клубовете в Сънт Джеймз в Лондон (например - Calrton Club, където една трета от Камарата на лордовете са членове, но младите такива са около половината, или Royal Automobile Club, който е пълен с мобилни и динамични млади хора), ще се убедите за себе си.

Становището Ви, че това също е само английски феномен демонстрира допълнитена незапознатост - Йоханесбург има 6 поло клуба, 1 ловен (но се ловят чакали, а не лисици - все пак е Африка), 3 джентълменски клуба и филиали на повечето лондоски шивачи (например, Thomas Pink). Положението не е особено различно в Ню Йорк, Мелбърн или Ванкувър.

"Чанторийски, ти ще бъдеш първият, изправен до стената, когато дойде революцията!"

А Вие да не бъдете първата, която кучетата и пушките ми объркват за лисица

Трябва да Ви поздравя за успехите Ви! България има нужда от повече такива, като Вас!

Точно това и имах предвид - цивилизоваността е личен избор. Вие правите правилния.