Ясно, Бояна, на първо четене това място го изтълкувах като социално такова.
В светлината на досега изписаните страници получих временна травма.
Лидл ::54::
- 749
- На пазар
- Публикувана: 9 септ. 2012, 19:12 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2012, 16:37 ч.
За стандартите
Ясно, Бояна, на първо четене това място го изтълкувах като социално такова.
В светлината на досега изписаните страници получих временна травма.
Лоана, Аз предпочитам концерт на Металика, вместо Берлиоз, това какво общо има с културата и изпростяването. Не е нужно всичко интелектуално и умно да се консумира от всички. Тук аз говоря за цивилизованост, нищо общо с това какъв коефициент на интелигентност или образование имаш, а още по- малко какви са средствата, с които се развличаш. Чалга има във всички страни, но въпрос на цивилизованост е дали тя думка в два посред нощ в жилищен район.
Далеч съм от мисълта да въведем задължителното посещаване на опера, за да се
просветлят умовете и сърцата. Но издигайки някакви ултра високи изисквания за
така наречената цивилизованост само закопаваме нещата в безпросветност още
и още, и още. Това се видя и в темата. Дадоха се двете крайности - мушамички срещу
комплекти за омари (или каквото е там). А истината е някъде по средата. Винаги е
там.
А всъщност цялото това нищене на операта само потвърждава Проблем първи:
как изглежда "държа се добре" - за едната опера не може да има просто решение,
а какво остава за помощ в училище за организиране на обяда на децата.
А пък какъв стандарт имат румънците, бях потресена. Насред полето сме и румънецът, шофьор на камион, попита дали има тоалетна. Отиде в тоалетната, после си изми ръцете. Никой българин не беше питал за това. По-културните се скриваха малко по-далеч, някои просто се обръщаха с гръб и си го изваждаха.
Лоана, защо да са крайности. Аз не възприемам любовта към оперното изкуство за признак на аристократизъм и елитарност или пък използването на прибори при консумирането на омар, вече не. Исторически нещата са много по-различни, не се отдава такова значение на произхода, а повече на интелекта и културата на даден индивид, на личностни качества като отговорност, стремеж към самоусъвършенставане, сериозност към поети ангажименти. Това, което е обобщила Дона - да не натрапва себе си и физиологичните си процеси на околните. За да ме вземат на работа в Бенк ъф Ингланд сега, не ми трябва баща граф, а подходящо професионално резюме.
Лоана, Аз предпочитам концерт на Металика, вместо Берлиоз, това какво общо има с културата и изпростяването. Не е нужно всичко интелектуално и умно да се консумира от всички. Тук аз говоря за цивилизованост, нищо общо с това какъв коефициент на интелигентност или образование имаш, а още по- малко какви са средствата, с които се развличаш. Чалга има във всички страни, но въпрос на цивилизованост е дали тя думка в два посред нощ в жилищен район.
Далеч съм от мисълта да въведем задължителното посещаване на опера, за да се
просветлят умовете и сърцата. Но издигайки някакви ултра високи изисквания за
така наречената цивилизованост само закопаваме нещата в безпросветност още
и още, и още. Това се видя и в темата.
И просто решение има не само за операта, за всичко, но у нас те са били погребани и сега трябва да се градят от нула. Иначе преди социалистическата революция всички обществени слоеве са били запознати и са спазвали стандарта на страната и обществото по важни и ежедневни въпроси. Единственото притеснително сега е съпротивата да се наложат прилични стандарти, както и оправданието, че понеже сме зле трябва да го караме полека, а не да гоним високото. наеми персонал за каквато и да е дейност и ще видиш, че или високият стандарт за качество на работата се задава в началото, дори за момента да е неизпълним или не се достига никога.
Лоана, защо да са крайности. Аз не възприемам любовта към оперното изкуство за признак на аристократизъм и елитарност или пък използването на прибори при консумирането на омар, вече не. Исторически нещата са много по-различни, не се отдава такова значение на произхода, а повече на интелекта и културата на даден индивид, на личностни качества като отговорност, стремеж към самоусъвършенставане, сериозност към поети ангажименти. Това, което е обобщила Дона - да не натрапва себе си и физиологичните си процеси на околните. За да ме вземат на работа в Бенк ъф Ингланд сега, не ми трябва баща граф, а подходящо професионално резюме.
... наеми персонал за каквато и да е дейност и ще видиш, че или високият стандарт за качество на работата се задава в началото, дори за момента да е неизпълним или не се достига никога.
Работя с хора, а най-много със стандарти за работа.
Стандарти съм променяла към по-високо не само спрямо
новоназначени, но и спрямо онези, дето са работили тук
преди да се родя. Имам представа как стават тия работи
не по разкази на очевидци и не по слухове. Съпротивата
е огромна, винаги. Имала съм случаи с хора от тия, дето от-
давна работят, да напускат, но не и да променят маниера
на работа. Но след години упоритост, работните им места
и качеството, изобщо поддържаният стандарт, са неузна-
ваеми. "Време и натиск" ...
Лоана, защо да са крайности. Аз не възприемам любовта към оперното изкуство за признак на аристократизъм и елитарност или пък използването на прибори при консумирането на омар, вече не. Исторически нещата са много по-различни, не се отдава такова значение на произхода, а повече на интелекта и културата на даден индивид, на личностни качества като отговорност, стремеж към самоусъвършенставане, сериозност към поети ангажименти. Това, което е обобщила Дона - да не натрапва себе си и физиологичните си процеси на околните. За да ме вземат на работа в Бенк ъф Ингланд сега, не ми трябва баща граф, а подходящо професионално резюме.
създавани някакви си стандарти. Не е времето, в което да съдим за
интелектуалността на някого по това, дали се храни на мушамичка.
Но в темата постоянно се извеждат като крайности и противопоста-
вяние.