За стандартите

  • 46 006
  • 999
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 5 710



Самата цифра 500 към 50 според мен не е от значение, особено, когато говорим за деструктивни процеси. Един разпад може да настъпи за нула време. ( последните 20г. например)
Поне 50години преди края на турското робство, българските територии са били от най-прогресиращите и богати  в цялата империя. Появата на златните български градове например или права, като неотменените права на вероизповедание, или на движение вътре и извън империята ( как например ще обясните, че тютюнджии  в края на турското робство са  ходили да търгували с Будапеща и създавали търговски връзки, или нещо което винаги ми е било любопитно, как Капитан Петко Войвода се появява до Гарибалди...) Явно заптиетата не са ги стреляли по изходите на империята... за сметка на това знаем по време на комунизма какво се случва с гражданските права, правата на собственост, слово, движение и вероизповедание ... това са много силно деформиращи фактори и явно не е достатъчно отново да се дадат, за да се тръгне нагоре.

Последна редакция: пн, 10 сеп 2012, 00:51 от 10 c's

# 91
  • Под кленовите дървета
  • Мнения: 953
Романите на Димитър Димов (изключвам пренаписаната версия на "Тютюн") показват точно такова общество, което 10 c's, описва. Достатъчно е да поразгледме снимки и в сайта на Стара София, за да го видим.

Кое общество? На свръхбогатите с Цариградския колеж или на пролетариата (по Богиня), които живее на ръба на мизерията, дишайки тютюневи пари и умирайки на 40 от рак на белия дроб? Аз в неговите романи виждам едно раздирано от класови предразсъдъци общество.

Мисля си, че след Освобождението са ходели в чужбина да учат поради липса на образователни традиции у нас.

Примерите, които 10 c's е посочила хич не са примери от свръхбогатото общество - кожар и тютюнаджия.
Романите на Димов са възприемани по много и различни начини, затова и разбирам и какво ти виждаш.

До скоро пак имаше сравнително достъпно и добро образование в университетите и пак повечето хора се надяваха и изпращаха децата си в чужбина, поне около мен 90% от имащите този шанс са заминали по настояване на родителите им. Ето, достъпно образование, но пак избираме чужбина. Пак въпросът за стандартите - какъв е стандартът на образованието навън и какъв в Бг?

# 92
  • Blondeville
  • Мнения: 2 877
Аз не разбирам защо някои толкова отричат влиянието на социализЪма в занижаването (зануляването) на стандартите. Хубаво е казано преди мен - не може власт, създадена от тотално неграмотни и безпросветни хора, избили де що има "буржоа" (или иначе казано човек, който е работил здраво за да постигне стандарта си), да бъде след това образец за подражание.

Аз също смятам, че културата е най-вече до вътрешно усещане, но все пак и средата е важна. От съществено значение е и семейството какви ценности възпитава, ако там се е слушала навремето Лепа Брена, надали в наши дни е заменена от Моцарт. Изключения винаги има, разбира се (надявам се повече)  Wink

Много хубава тема, между другото, тези въпроси и мен ме вълнуват честичко  Peace  
 

# 93
  • Мнения: 662
В последните години на робство, натискът отвън също е бил много по-силен и самите турци са били принудени да спазват определени права.Но това не отменя 450 години подтисничество, както и това, че в годините след 80-та също е имало доста по-голяма свобода на движение, права и т.н. не отменя предходните...

Добре, какво правим след 89-та година, обаче? Доста години минаха вече, в които нещата зависеха от нас.Какво съществено променихме или просто се оказа по-удобно, а и явно пасващо на манталитета ни, да си останем на същото ниво...

# 94
  • Мнения: 5 710


Мисля си, че след Освобождението са ходели в чужбина да учат поради липса на образователни традиции у нас.

Точно така е, ключовото обаче е, че много хора са имали нужда от това да образоват децата си, а и са можели да си го позволят, което е нещо, което е в пълен разрез с всичко, което мен са ме учили в училище.  Тази епоха на нас ни беше представяна като епохата на Андрешко - народ дрипав, отруден и онеправдан  и малко богаташи, осмяни в произведения, като Криворазбраната цивилизация.
В същото време едната ми  прабаба ( сори, че пак личен пример) е била войнишка вдовица и е работила сезонно на тютюна, имала е 4 деца живели са в голяма бедност.
И 4те й деца са изучени в университет, плс единият е имал костна туберкулоза и тази жена е имала право на безплатен  санаториум някъде по черноморието, а стипендия за баба ми измолва лично от цар Борис, отивайки му на крак в София. Значи са имали социална система и здравна система.
Да не говорим, че все пак с 6 мес. работа са живели 5 човека целогодишно плс войнишката пенсия.
На мен ей такива едни факти изобщо не ми се връзват с това, което са ми втъплявали в часовете по история и литература. Просто познавайки историчта на една фамилия човек малко или много си дава сметка и за епохата и си задава разни въпроси....

# 95
  • Мнения: 1
Робството със сигурност има влияние, да. Но как би обяснила изключително бързото развитие на икономиката и обществото ни (въпреки войните) в периода 1890-1940? За 50 години страната просто избуява. А се предполага, че биха били нужни векове, за да се възстанови от робството, ако нещата са така, както ти казваш.

защото сме по-близки до Запада по манталитет, отколкото до Изтока , християни ,
затова и нас приеха в ЕС , а не Турция или Албания ...
Ако мислиш, че манталитетът е причина Турция и Албания да не са в ЕС, си в голяма грешка. А Сърбия? А Македония? Те защо не са в ЕС, след като и те са "като нас"? Wink

Вижте, просто е: не може да тъпчеш един народ 50 години (като едва пред последните няколко има няяяякакъв лъч надежда) и после същите тези хора, събуждайки се в демокрация, да знаят какво да правят с нея. В Чехия и Полша пазарните реформи започват много по-рано (още след 1968 г.) и преходът е много по-плавен, а резултатите от това - видими. Така и в последния век преди Освобождението режимът е бил много по-либерален, на българите се дават много повече права и поколенията постепенно узряват за идеята за свобода и какво да правят с нея. Наистина има цели преходни поколения. Докато тук при комунизма всичко става в рамките на няколко години, които не могат да бъдат определящи за манталитета на хората.

Като цяло, 10-те цента е права - ако цъкне тука една атомна бомбичка, дали пораженията от нея ще са по-малки, отколкото от робството, щото събитията са се развили в рамките на ден, да кажем?  Sick 500 години робство или 50 години комунизъм не могат да се сравняват като абсолютни стойности, при условие, че са качествено различни. Най-малкото, в единия случай "гадините" са чужденци. В другия случай онези, които избиват цвета на нацията, са "свои хора". Това последното и на 100 години да стана, няма да го проумея.

# 96
  • Мнения: 5 710
В последните години на робство, натискът отвън също е бил много по-силен и самите турци са били принудени да спазват определени права.Но това не отменя 450 години подтисничество, както и това, че в годините след 80-та също е имало доста по-голяма свобода на движение, права и т.н. не отменя предходните...
След Освобожението и по-важно след Съединението излизаме един народ със самочувствие на постигнал сам каквото е пожелал, отстоял го във война и тн. Ясни са били ценностите и посоката - затова не сме си избрали монарх от някоя губерния, например, защото не сме искали да гледаме на изток. И сякаш последните години на възход продължават ( с много уговорки, защото нали тогава се създава политическа класа, освен това стандарта пада след освобожданието..) но общо взето у нас културата е идвала по Дунава, това е било желаното, консенсуса. Не сме искали руски стандарти и резултатите са били видими за нула време.

Излизайки от комунизма нас (пак) ни освобождават външни сили , като от един буркан. Няма борба, няма осъзнаване, нищо. Имаме едни измислени дисиденти , които в последствие се компрометираха и тн. Не може такова нещо да доведе до нищо , защото не е изстрадано и защото няма общо разбиране какво искаме. Затова и разпада е много по-бърз.

# 97
  • Мнения: leet
Dixie, в някои от договорите на ЕС пишеше, че обединена Европа стои на християнски ценности...

Романите на Димитър Димов (изключвам пренаписаната версия на "Тютюн") показват точно такова общество, което 10 c's, описва. Достатъчно е да поразгледме снимки и в сайта на Стара София, за да го видим.

Кое общество? На свръхбогатите с Цариградския колеж или на пролетариата (по Богиня), които живее на ръба на мизерията, дишайки тютюневи пари и умирайки на 40 от рак на белия дроб? Аз в неговите романи виждам едно раздирано от класови предразсъдъци общество.

Мисля си, че след Освобождението са ходели в чужбина да учат поради липса на образователни традиции у нас.

Примерите, които 10 c's е посочила хич не са примери от свръхбогатото общество - кожар и тютюнаджия.
Романите на Димов са възприемани по много и различни начини, затова и разбирам и какво ти виждаш.

До скоро пак имаше сравнително достъпно и добро образование в университетите и пак повечето хора се надяваха и изпращаха децата си в чужбина, поне около мен 90% от имащите този шанс са заминали по настояване на родителите им. Ето, достъпно образование, но пак избираме чужбина. Пак въпросът за стандартите - какъв е стандартът на образованието навън и какъв в Бг?

Сега чета "Тютюн", та ми е пресен. Ако ми посочиш конкретен пример от роман, ще съм благодарна. Чела съм и "Осъдени души", но слабо го помня.
Относно образованието - основното, което дава чужбинското образование, е точно традиции, които в един момент се трансформират в престиж. Определени университети са директен билет към няколко нули отгоре към заплатата или вземането на работа в изключително престижна банка/мултинационална компания, където знанията и опита са незаменими. Никой български университет не може да се похвали с това.

# 98
  • Мнения: 1
Ислямът е най-малкият проблем на Турция по пътя към ЕС. В условията на секуларизация днес религията има все по-малка роля в държавните дела. Онова, което би ги спънало много по-сериозно (и ги спъва, всъщност), са съвсем конкретни проблеми като арменския геноцид и кюрдския въпрос. Това с "християнските ценности" подлежи на изключително бързо преформулиране в момента, в който ЕС има полза от това.

10 c's - изцяло подкрепям написаното от теб. И да добавя, че много ми допада последователността и подредеността в мненията ти.

# 99
  • Мнения: 5 710
Да не говорим, че всички се връщали от тези университети, защото са намирали поле за развитие веднага, имало е огромна нужда от такива хора.
Сега все пак света е друг, просто исках да кажа, че аз лично виждам разминавания с това, което ни е програмирано от училище ( много ясно, че историята винаги е употребявана от политиката)
и че на мен ми изглежда, че  бг общество доста бързо се сафирясва от турското робство в посока нормална европейска държава, което поне за мен разбива идеята, че сме неспособни заради турското робство

# 100
# 101
  • Мнения: leet
Излизайки от комунизма нас (пак) ни освобождават външни сили , като от един буркан. Няма борба, няма осъзнаване, нищо. Имаме едни измислени дисиденти , които в последствие се компрометираха и тн. Не може такова нещо да доведе до нищо , защото не е изстрадано и защото няма общо разбиране какво искаме. Затова и разпада е много по-бърз.

Но ако се замислим за развитите държави, освен войните, а и често те са изнесени извън територията, нямат големи политически трансформации (освен една Франция може би). Някакси процесът на обособяване на ценностите става плавно, еволюционно, неналожено отвън. Хората узряват за него. Нас никой не ни е питал за нищо. Не знам как се учиш да бъдеш свободен изведнъж или с ограничени права отново. Някак резкият характер на тези промени обърква ориентацията на българина. Поне така си мисля аз.

Споментатите традиции в началния пост на Богинята са много показателни, когато англичаните имат натрупани културни и държавни особености, българинът тепърва гради държава и се учи да бъде свободен. Това ни се губи, едно ценно време от 5 века, което никаква буржоазия и западно влияние не могат да компенсират. Нещо като с развитието през пубертета.

# 102
  • Мнения: 1
По повод резките промени: да, определено и категорично е така.
Резките промени в ценностите биха объркали всеки. В социалните науки съществува понятието аномия, което бележи състояние на обществото, при което старите ценности са отхвърлени или разколебани, а новите не са утвърдени. Тогава настъпва криза и не е трудно да си я обясним.

Има и нещо друго - известно време поживях в Скандинавия. Та и там (каква изненада) си има различни партии, има си опозиция и прочее, но често се сформират много широко коалиционни правителства, а дори и една партия да е управлявала еднолично и следващите избори да бъдат спечелени от опозицията, тя продължава политиката на предишните управляващи в много отношения. Не като тук: паднат от власт едните, дойдат други - хайде наново всичко, като предишното се отрича на 100% като неработещо. След 4 години идват следващите и оп... айде пак. И така си буксуваме ли, буксуваме, защото за 4 години трудно може да се постигне осезаем напредък - машината е голяма, а проблемите са в почти всички (да не кажа и всички) звена... Липсват ни ясни цели и последователност в политиката. Но това е само част от проблема. Другото е манталитетът, защото властта няма пряко отношение към семейните ценности и възпитанието на децата, към изкурвяването на 13-14 години и чалгизирането на обществото. И не казвам, че няма НИКАКВО отношение, а че ако един ден дъщеря ми стане парцал, следва да обвиня първо себе си и после управляващите.  Peace

Последна редакция: пн, 10 сеп 2012, 01:46 от Dixie

# 103
  • Мнения: 7 171
Въпросните луксозни квартали се обособяват по-късно като такива, до преди 50-60 години са били села.

Доколкото съм чела, около 70 % от домакинствата имаха канализация у нас, но това беше преди 8-9 години. Оттогава се е вдигнал този процент. В Англия, за справка, той е 95.



Живея в къща без централна канализация, но това не ми пречи да имам четири бани (три цели + тоалетна), всичките са вътрешни. Blush

# 104
  • Мнения: 7 171
Излизайки от комунизма нас (пак) ни освобождават външни сили , като от един буркан. Няма борба, няма осъзнаване, нищо. Имаме едни измислени дисиденти , които в последствие се компрометираха и тн. Не може такова нещо да доведе до нищо , защото не е изстрадано и защото няма общо разбиране какво искаме. Затова и разпада е много по-бърз.

Но ако се замислим за развитите държави, освен войните, а и често те са изнесени извън територията, нямат големи политически трансформации (освен една Франция може би). Някакси процесът на обособяване на ценностите става плавно, еволюционно, неналожено отвън. Хората узряват за него. Нас никой не ни е питал за нищо. Не знам как се учиш да бъдеш свободен изведнъж или с ограничени права отново. Някак резкият характер на тези промени обърква ориентацията на българина. Поне така си мисля аз.

Споментатите традиции в началния пост на Богинята са много показателни, когато англичаните имат натрупани културни и държавни особености, българинът тепърва гради държава и се учи да бъде свободен. Това ни се губи, едно ценно време от 5 века, което никакв а буржоазия и западно влияние не могат да компенсират. Нещо като с развитието през пубертета.

Кои англичани, обаче? Попитай мамите в английската тема - определена прослойка ги притежава тези културни особености. Има и друга прослойка, каквато има и у нас - некултурни, хулигани, невъзпитани. Разликата е, че там са разграничени, а у нас всички прослойки са размесени, та не става ясно кой къде принадлежи.

Общи условия

Активация на акаунт