Магията на изтока - фенове на азиатски филми и сериали - 15

Не мога да кажа дали филма следва точно историята на книгата,защото нищичко не помня (освен, че всичко се приравняваше до чаша бира),но пък четох, че е  във филма присъстват много елементи от живота на автора,но и за факти от живота на Мопасан  нямам спомен... та искам да кажа, че ако това те интересува не съм точния човек.
Самият филм  не е скучен,но сякаш му липсваше кулминация.Нямаше експлозия от емоция и чувства,а сюжета го позволява.Декорите,музиката,атмосферата също са една от добрите страни на филма и каста.Трите дами - Ума Търман, Кристина Ричи и Кристин Скот Томас са невероятно добри, до толкова, че героя на Патинсън(не съм го гледала другаде) ми изглеждаше като дете забъркало се в покер игра без да знае правилата.В един момент сякаш беше притиснат в ъгъла и в следващия показа козовете си и спечели играта, но точно как??? Финалът ми стои недовършен и добре, че корейците са ме обучили, че не ми прави голямо впечатление.
Сюжета с две думи е политика,пари,игра на чувства ...

Мицу продължава с опознаването на град Варанаси. Тук остана най-дълго, присъства и на индуистки ритуал, отседна и в пансиона на Кумико-сан, японката, която срещна. Запозна се и с група китайски туристи, те говореха отличен английски и искаха да си поговорят повече с него, но той се извини, че не може да говори добре и не ги разбира какво точно му казват. Оттегли се в стаята си... стая трудно казано, мизерията е покъртителна. На следващия ден дойде най-после и мига, в който Мицу щеше да се потопи в река Ганг. Това обикновено става при изгрев слънце. Кумико-сан го предупреди, че е рисковано за него да влиза в реката, защото може да лепне някоя болест (и имаше право), но Мицу каза, че веднъж е тук и ще рискува. Много щастлив бе, когато влезе и поплува в Ганг (мръсотията не я коментирам вече, видяхте от снимките, които публикувах). Върна се Мицу доволен в пансиона, и сподели на Кумико-сан, че е влязъл в реката, а тя му каза: "Надявам се, че не си се разболял."
Поговориха си за живота, за това как тя е пристигнала в Индия, Мицу хапна и закуска - една филийка хляба с някакъв бъркоч по нея. Каза, че му е харесало, останал е доволен и от гостоприемството на Кумико-сан (ако на това му казват гостоприемство, то тогава аз съм кралица Виктория, годината е 1877, а Бенджамин Дизраели ме е обявил за Императрица на Индия).
Покара и кънки с деца, който срещна на една улица, а след това се насочи и към следващата си цел - град Бодх Гая. Тъй като нямаше пари бе принуден да чака на автостоп. Чакането бе доста голямо, но Мицу не се отказа. Намериха се добри хора, които го качиха и представете си - не го изнудиха за пари, както му се случваше до тук. Опита се да заговори единият от пътниците, като помисли, че той говори английски, но човекът не разбираше нищо, подсмихваше се с шофьора и го попита: "Тоя какво ми говори?". Пристигна късно през нощта Мицу в Бодх Гая, обясних, че градът е известен с това, че именно тук Буда получава своето просветление. Целта на Мицу бе да посети това свещено място. Потърси веднага място, в което трябваше да пренощува и попадна на още един от "невероятни" индийски хотели. За 150 рупии получи една невероятна мизерия, дървено легло с оръфан дюшек, но и на това се съгласи. Пренощува, а на сутринта си поигра с две индийчета. Епизод 11 премина в посещение на будистки храм, много духовни така да се каже бяха тези последни епизоди, помоли се, бе възхитен от това, което видя и тъй като все още имаше някакви пари реши да похапне. Попадна на ресторант, в който предлагаха японска кухня. Поръча си гьоза и яки соба. Облиза си чинията, ресторантът не беше кой знае какво, но е толкова гладен, че би изял всичко. На пълен корем потегли за последната си цел - Калкута и все още имаше някакви рупии в джоба си. Оказа се, че жп гарата на Бодх Гая се намира на 10 км. извън града и отново ги извървя пеш, както това му се случи и от гарата на Варанаси до самия град. Имаше достатъчно пари за последния си билет за влак, който щеше да го отведе до заветната и финална цел - Калкута. Финалът се е излъчил днес, видях кадри - пристигнал е. Жив, здрав, заприличал вече на същински индиец.


Мицу в река Ганг



Преброяване на последните рупии



На автостоп за Бодх Гая



"Луксозната" му стая и невероятно "удобното" му легло за 150 рупии. Не е ли покъртително?



Облиза си чинийката с гьоза и яки собата, които похапна.