Първокласници - набор 2005 г. - Тема 11

Ние пък сме на вълна гардеробчета за децата за да си оставят учебници, помагала и т.н и да не ги мъкнем всеки ден. За сега повечето родители са съгласни. Да видим какво ще кажат госпожите и директорката и пслее ще търсим оферти за доствака може би

Много благодаря на всички за съветите  Днес сутринта разговарях с класната по проблема и се оказа,че задачите,за които ви питах и с които имахме проблем все още не са взети като материал в клас.Разминаването се е получило,тъй като домашното е в помагалото по математика,което "би трябвало" да върви заедно с учебника,но явно се е получило разминаване.Госпожата се извини...Макар,че едва ли би могла да бъде отговорна за напечатването на помагалата...Надявам се след взимането на въпросния материал в клас да нямаме проблем със задачките.Ако не-ще се възползвам от съветите ви.Още веднъж благодаря,момичета   

Е да де, но ако си подал през август, ти ги превеждат през септември нормално.

Помощта за първокласници се превежда заедно с детските, следващия месец след подаване на молбата. Демек, който е подал август ги е получил септември, а който е подавал септември ще получи парите през октомври.

 Относно водата в училище-носи си 1 шишенце от 500 мл. и винаги е празно като я взема...Но ние за сега сме до обяд докато съм отпуска и смятам,че не е проблем.Иначе нямам против да си долива от чешмата ако е жадна.За кана Брита съм се заканила отдавна да купя и все не стигам до нея...
 За джобните-давах й джобни по "вълшебната формула за изчисляване на джобни" -70 ст. на ден.Обаче ги харчеше за абсолютни щуротии-картончета с кечисти(заради детските парички,които вървят в пакета),дъвки с играчка и тн.За това спрях.Като минем на целодневно ще обмисля отново въпроса,но смятам да й купувам купони за стола-ходи веднъж и каза,че храната била вкусна.Купоните са по 2.70лв. основно и десерт и 3,12 лв. супа,основно и десерт.За закуска всеки ден в 10ч. получават филийка или плод,така че не съм сигурна ще има ли нужда от джобни изобщо. Идеята принципно е да се научи на самостоятелност и да борави с пари,но на този етап ще й дойдат много уроците май .

Може ли да ми кажете от къде сте купили шишето и чашата? 

 И ние така направихме и родители , и учители бяхме единодушни. Ако търсите доставчик , ще ви дам контакт на човек, който взима евтино и хубав ги прави. Вече две поредни години в Боянското училище той ти прави. Миналата година бяха 15 лв, а тази малко по-голем 20 или 25 лв бяха.

Страхотно! Ще съм ти много благодарна. А може ли да споделиш къде ги разположихте и изобщо това което сте имали в предвид при конструкцията. Финансирането изцяло ли беше от родители и училището помогна?  Може и на лични, ако се сметне за спам или пък реклама.   

Chupsi, в предишни постове писах, че нашата г-жа обясни, че голяма част от дечицата имат проблеми точно с този тип задачи, каза, че е нормално и в един момент го разбират, не се притеснявай.
Сиси, минават на химикалка всички заедно, целта й е да не могат да трият с гуми и грешките да се виждат.
М I A,  точно вчера след като си овиках детето   се замислих над същите неща, цял живот съм била пълна отличничка, чак в университета съвсем леко намалих темпото, после магистратура... и работя от 18 годишна, а финансово изобщо не съм "цъфнала". Твърдо ми се иска просто да съм щастлива и детето ми да е живо и здраво, а ученето...дано му се отдава, за съжаление образованието у нас изобщо не е гаранция за успешна реализация в живота.
Синът ми казва, че си сипва вода от чешмата поне три-четири пъти дневно.

Благодаря за отговорите относно помощта за първокласници, ще й кажа най-добре да звънне.
buni, аз съм много ЗА химикала, че с това триене..

Еее ... голяма промоция имате. Нашият още в 8:30 през зимата минава през стаите и ги гаси. Сега изобщо не се палят.  

При нас нямаме гардероби, а клетки, че заемат по-малко място. В клетката се слага чантата и пластмасова поставка, в която се оставят учебници и папки. Търсих снимки, но нямам.

Хм, защо да не говоря лично? Как да събера нужната ми информация, без да имам гледната точка на всички участници? Пределно ми е ясно иначе, че всеки от тримата има своя версия - и то без да е задължително да е поради лъжа. Обаче ми се видя нередно да разговарям с чуждо дете, без да присъства родителя му, аз самата силно бих се подразнила някой да "разпитва" детето ми в наше отсъствие (някой родител, не класния). За разговора пред представител от училището - вероятно имаш основание, аз още нямам голям опит за правилна реакция в училищна възраст (всъщност от снощи вече имам  ). А и естеството на ситуацията според мен не изискваше някакви масирани съвместни действия. Преди това бяхме говорили вече с класния, за когото проблемът беше разрешен правилно, но не знаех позицията на "другата" страна.
Както и да е, продължавам да дълбая, защото темата ми се вижда важна по принцип - как и кога трябва да реагираме при подобни проблеми (а неминуемо ще има и други).


Тук вече ще се включа с малко повеч опит. Имахме дете-насилник и изключителен досадник в предучилищната. Детето беше осиновено, а родителите бяха тотално абдикирали. Психологът казал, че детето си е ОК и те заеха отбранителна позиция, че всъщност на всички други нещо им има. В началото всички (или поне повечето) родители се опитвахме да влезем в положение и детето да се адаптира. С детето беше персонално работено от директора на градината, госпожите и психолог. В един момент положението тотално излезе извън контрол. Почти нямаше ден, в който синът ми да не се е прибирал пребит, наритан, душен, насинен. И всичко се случваше за секунди зад гърба на госпожата, която примерно се е обърнала да погледне някое друго дете. С това искам да кажа, че за мен никакви психолози и педагогически съветници не могат да помогнат, ако родителите не са на мястото си. Колкото да ми е мъчно за децата от институция, които трябва да бъдат адаптирани, в един момент моето дете ми е по-мило. Мнението ми е донякъде породено и от другата тем - за второкласника, дето нарекъл госпожата "кучка". И няма никакво значение дали детето е осиновено или се държи/позволява му се (от родителите) да се държи по този начин.
Накрая само се молехме да не сме в 1 клас/училище. Не знам къде учи, но се съмнявам някой да се справи успешно с него.

Преразказвам думите на нашата госпожа:

Не се разправяйте с родителите. Казвайте на мен, аз ще предам ако има нещо. Децата са си деца, днес са се поскарали, имали са разногласия, утре пак са заедно. Вие като говорите ще се скарате и 4 години ще се заобикаляте в училище. А няма нужда от това. Аз съм човекът, който има поглед върху децата и вероятността да науча истината е най-голяма. Така че от много гледни точки е добре аз да съм човекът, който да разрешава подобни спорове.

jul, е как защо? За да не се изсипва върху теб "помия". Ако искаш среща с родителите на отсрещната страна, това трябва да става с посредничеството на учителя. Разговор с чуждото дете - еми не е моя работа да говоря с другото дете, аз отговарям за своето. Разбира се, че трябва да реагираш на проблеми, но се обръщаш към класния или към директора.
И без да говоря за твоето дете, което не познавам, но от позицията на родител на по-голямо дете, ти казвам, че на тази възраст доста деца започват да послъгват. Особено, когато са свършили някаква беля.