ОКТОМВРИ чука на вратата вече, а мама и тати чакат своето мъничко човече!

мисля да опитам с пълномощник, пък ако не стане - планираме едно прибиране в БГ през декември или януари, тогава ще отида.
Тук консулът ми обясни, че от родилното ще ми издадат нещо като декларация от тях, че се е родило дете, пол, родители и т.н. С този документ трябва от местната община да ми изкарат акт за раждане на бебето. В консулска служба на нашето посолство ще ми заверят един препис, който трябва да изпратя в България, зедно с декларацията от родилното и вероятно някакви епикризи на мен и бебето (не знам точно какво издават тук). Всичките тези бумаги се дават за превод и легализация, след което с оригиналите и преводите се отива в общината по постоянен адрес на майката, подават се и се издава български акт за раждане. Като излезе този най-важен документ, с него се тичка при разните доктори да издадат болничните със задна дата. В двудневен срок от издаването им, болничните трябва да се представят пред работодателя, а от там нататък той се оправя. Съответно НОИ пък трябва да изплатят накуп всичко, което се полага. На един колега на мъжа ми жена му е родила тук преди година и за всички тези неща е упълномощила сестра си - лекарите не са искали лично да се явява, за да й издадат болничните в БГ. Надявам се и аз на такова развитие.
Иначе, за да заведем бебето в България има два варианта - след като се издаде българският акт за раждане, тук в консулска служба да попълним заявление за задграничен паспорт и да го снимат, като изпратят тези документи служебно във Външно (понеже ние сме всички с дипломатически статут), а от там ни изготвят паспорта и го върнат в БиХ.
Другият вариант е в консулска служба да се изготви временен паспорт (пасаван) и с него бебчето да пътува до БГ, където да му се направи международен паспорт. Второто е по-скъпо (плащаш и за пасавана и за паспорта), но май е по-лесно.

аз съм оставила на майка пълномощно, но личната лекарка се пънеше да свиква лекарска комисия за болничните със задна дата. Пусках запитване до НОИ, ходих да се срещам с главния лекар на поликлиниката и пр., разпечатвах наредбата, за да я убедя, че не е необходимо. И пак не знам дали всичко ще мине по план...
Инак сме решили да се пробваме с пасаван в краен случай. Бебето ще е първо с руско гражданство, но мисля, че с пасаван е по-лесно, отколкото дистанционно да му вадим БГ паспорт (след получаване на ЕГН-то). Лошото е, че за пасаван трябва да ходим до Москва, което е задължително и за БГ паспорт. Но да го докараме до документите.  

В понеделник срещу вторник, към 3.30 през нощта ми изтекоха водите - ама направо шурнаха изведнъж, всичко се омаза и т.н, но нямах контракции никакви. Бях решила, че ще раждам в Тина Киркова във вана, така че стегнах набързо багажа и тръгнахме натам. Естествено, разкритие имаше едва 1 см и половина, но ме приеха заради водите. От клизмата няма нищо страшно, никак не боли, даже бих казала че е приятно усещането за празен стомах след това...

Отидох в предродилна зала, слава богу бях с избор на екип и никой не посмя да ми дава каквито и да било лекарства. Не се обадих на лекарката, изчаках да дойде време за работа - нали и без това нямах разкритие. Тя дойде, видя ме, стана ясно че още няма никакво разкритие, макар да се бяха появили нередовни контракции. Разбрахме се, че ще ме наглежда през 2-3 часа, и ако до следобед няма нищо - ще включи банка с окситоцин... Е, разкритието беше едва 4 см. до 4 следобед, и ми включиха банка. За ваната беше ясно, че няма как да стане... Разбира се, окситоцина свърши работа - контракциите се засилиха и зачестиха, станаха много болезнени, а и аз бях вече уморена, не спала и не яла доста дълго време. За съжаление, обаче не доведоха до разкритие защото бебка беше застанала неподходящо и не успя да се обърне защото нямаше води... Направиха поредните изследвания, и се видя, че съм с много високи левкоцити - т.е. беше тръгнала инфекция. Тогава решиха да я извадят със секцио...  Никак не исках, дори се плашех от него, и си поплаках като разбрах, но нямаше как да не се съглася - казаха, че е защото 18 часа е стояла без води, може инфекция да засегне и нея (както и беше станало впрочем).
Секциото мина добре, нищо не усетих, видях си бебка, беше много щастлив момент. На другия ден се раздвижих, което беше гадно и болезнено, но бързо се забравя... (Е, аз не изчаках да минат 24 часа за раздвижване, а настоях да е по- рано, за да си взема бебка), а не исках и много болкоуспокояващи заради кърменето... Взех си я същата вечер, т.е. точно 24 аса след като се показа на бял свят. Няма толкова емоционален момент като това - да си видиш детето след толкова чакане и притеснения какво ли прави и къде е. Ето, пак се разчувствах... Беше най- щастливия момент в живота ми.  

Оказа се, че и аз и тя имаме инфекция, много високи левкоцити, така че бяхме на антибиотици, и стояхме общо 7 дена в болницата. Имахме трудности с кърменето, заради добавките, които й даваха, но сега се кърмим успешно, вкъщи сме си и се радваме едни на други.

А, да - роди се 49 см., 3150 кг.