МАРТенчета 2009

  • 61 790
  • 730
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 645
Честито на всички именици! Да сте много щастливи, усмихнати и късметлии!

Нашата ваканция върви страхотно. Децата се разбират страхотно, даже стават по-рано от мен и докато аз не реша да стана те си играят, закусват и тн. Пекохме кифли, украсихме цялата къща с паяци и всякакви гадинки. Купихме нови костюми на хелоуин и бяхме на първото си парти. Другата седмица ще ходим на още едно парти в басеин, а в сряда ще правим ние такова и ще обикаляме къщите за бонбони.

СЗА не смятам че може да се сравнява техниката за миене на зъби с рисуването. Зъбите спадат към правилата за безопасност и лично здраве, докато рисуването е артистичната част, където детето не трябва да бъде поставяно в граници. Ако не е в художествената академия,  където трябва да изучи определени техники, не смятам че трябва да му се поставят правила. В психологията имено цветовете и начина на рисуване се използва за разгадаване на чувствата на детето. Точно това е един от добрите методи за изразяване на чувства.

Иначе за абстрактното мислене. Там се обърквам. Яна не мисли абстрактно особено много, но когато трябва да преведе нещо от английски на български или обратно се справя.

# 106
  • Мнения: 645
Здравейте момичета, много тихо тук.

Ми аз тогава ще разкажа за днес.
Нашият Хелоуински ден приключи. От сутринта започнахме със заниманията на 7 деца Laughing. Първо дълбаха тикви, после приготвяха желе. Малко игри, обяд и на парти в близкия басейн. Плуваха, играха, танцуваха, голям смях. Сто пъти отнесох топка по главата  Crazy Яна и тя в кюпа с големите. После къпане и обличане на костюми. Бях им приготвила тесто, с което си направиха мумийки и страшни мини пици. Оцветяваха курабии и правиха кървясали очи от варени яйца. Направихме и малко трикчета за децата, които събираха бонбонки. В желето и във варени спагети навряхме много бонбони и трябваше идващите да бъркат ида си ги вадят Mr. Green  Голям смях падна. После и ние излязохме за бонбонки. Час и половина обикаляхме под дъжда, а обиколихме само частта с новите къщи и няколко стари. Торбите им бая тежаха и въпреки че бяха вир вода бяха много щастливи. Някой им дадоха пари, един дядо пък ги занимава бая като им предлага моливи и портокали. Яна го слуша малко и накрая си поиска бонбони Mr. Green  После ядоха, играха и почти заспаха докато и ние възрастните хапнем.

Последна редакция: чт, 01 ное 2012, 23:14 от Шу

# 107
  • Мнения: 246
Шу, като те чета и се замислям за кое призвание повече пасваш - писател или детски аниматор? Просто ти иде отръки да се забавляваш с 5 и повече деца и да запазиш нормалния разум, а и целостта на къщата!
Аз имах доброто желание с Митко да си изработим хелоуински маски и да шашкаме хората из квартала, но ... както винаги закъснях, забравих разпечатаните от Крокотак маски на бюрото си и минах по лесния начин - купих една карнавална маска в зелено (любимия цвят на Митко) и отидохме да питаме "лакомство или пакост" в кварталното кафене, където Ицо пиеше бира с приятели. По пътя срещнахме едни маскирани тинейджъри, но като цяло май не се тачи особено празника в квартала. Митко беше много щастлив, само дето май не беше на ясно какви да са пакостите, а аз съвсем съзнателно не му дадох идеи.
Аз и във Фейсбук писах, но и тук да кажа - през ноември всяка събота ще има четене на приказки и куклен театър в СкайСити: http://www.skycitycenter.com/bg/event/prikazki-bezkray. Мисля с Митко да се организираме за някоя от съботите.

# 108
  • Мнения: 660
Eй, верно голям празник по английско... тук нямаше деца по къщите да си искат бонбони, въпреки че се почива 4 дни и нищо не работи...селска му работа...ама то и ние правихме мъфини, за да почерпим учителката на Рая в понеделник, защото днес е празник на Българските Будители и надълго и широко обяснявах за него. Тя сама реши, че е хубаво да занесем на Софи подарък - от нейните мъфини. Mr. Green Друг е въпросът дали Софи ще ги "уважи", че не дават да се носи нищо от къщи, но пък си заслужава, защото Рая схвана за какво иде реч. Wink

Танче, ама Митака хич ли не попита за пакостите? Щото Рая напоследък доста такива въпроси ни задава... Rolling Eyes

# 109
  • Варна
  • Мнения: 58
Ехоооооооо  Heart Eyes 
Аз понеже съм явно доста загубена, добре, че е Шу да мен намери и да ме светне  Mr. Green Изтрила съм си без да искам известията за тази тема и бях я отписала. Шу обаче ме привика на отчет и разбули мистерията Simple Smile

Много неща са се писали, аз четох преди няколко дни, но не знам какво запомних. Пак има интересно развитие, което ме радва. Първо обаче искам да кажа на всички, които имат нужда, че съчувствам и подкрепям с всички сили  Hug Hug Hug
Пак сте подхванали интересни теми за възпитанието. По най-обсъждания случай с Ники, аз мога да споделя първо, че ме стресна изказът му. Някак си не ми се връзва дете на 3,5 да говори така и не знам на какво се дължи това. Ясно, че расте с батко, което му влияе, но въпреки това ми е странно. Не знам дали не играе някаква роля, за да се хареса на мама, само предположение. Като цяло съветите за адаптация на Рила са страхотни, а по въпроса съм по-скоро на мнението на Шу и Рила отново. Всъщност мисля, че да научим децата да си разпознават чувствата е необходимо и полезно за всички. Аз самата се опитвам да го постигна с Ния, защото тя често се тръшка за пълни глупости, а проблемът, който я мъчи остава неизказан. Онзи ден имах най-сетне пробив в тази насока, надявам се  да продължим да напредваме. Това, което мен ме притеснява във всички тези школи и учения е, че нещата се преекспонират. Стъпват на правилната база - отразяване на чувствата, позитивен подход и т.н., обаче ...... имам чувството, че много лесно се прескача границата и се отива към едно прехласване "Аз съм една страхотна майка и майчинствам по най-новите учения и изследвания" и .... някъде се губи връзката с реалността. Не визирам никого конкретно и се надявам никой да не стигне дотам, просто това ми е  усещането за тези неща напоследък. На всеки 2-3 години излиза някой нов гуру във отглеждането на деца и се започва едно промиване на мозъци и събиране на пари от майки, които съвсем нормално се опитват да направят най-доброто за децата си. Само че тези майки не са психолози - увличат се, объркват се, престават често да слушат собствения си усет и нещата се объркват. Наскоро ми разказаха, че на протест с/у Проектозакона за детето минал англичанин, взел микрофона и казал следното: "В Англия този закон работи от години. Резултатът е, че страната заприлича на зоопарк". Въпросният закон, за който не е чел, е (уж) базиран на позитивното родителство. Та както в цял свят всички тези пресилени мании за толерантност, политическа коректност и т.н. ни водят към един много лицемерен крах, така се преувеличава и с децата. Това, разбира се, са си мои разсъждения. Но си мисля, че родителите не могат да са приятели на децата си. Т.е. трябва да има една граница, където разбиращият, подпомагащ и т.н. родител да си стане просто авторитет. Някой трябва да определя правилата и границите. И това е този, който носи отговорността.
В тази връзка имам въпрос към СЗА - казваш, че правилата трябва да се определят заедно с детето. Би ли пояснила? Т.е. ако аз кажа на Ния хайде да решим какви са правилата, отговорът ще е "филмче, шоколад, филмче, люлки, кремче и сладолед"  Mr. Green Което няма как да стане, естествено. Т.е. аз трябва да се намеся и макар и по позитивен начин да огранича всичко това и да го смеся с тръгване на време за градина, лягане, ядене и т.н. Да кажем, че го обърнем на пазарлък - ок, кремче, но веднъж седмично, а пък всеки ден в 8 се изстрелваме от къщи. Или как? Наистина ми е интересно как трябва да стане това съвместно определяне на правилата.
Другото е за наказанията. В обществен аспект не мисля, че те са правени заради необразованите, неинтелигентни и т.н. Не, трябва да сте забелязали, че и много интелигентен швейцарец като покара седмица в България, където правилата никой не спазва и няма реално наказания, бързо-бързо свиква и подкарва и той като ......... да не довършвам. То и у нас има правила, но чувството на безнаказаност ни е докарало на този хал. В родителски аспект не виждам защо трябва да се намесва Инквизицията, все пак има по-нормални наказания. И не е задължително да са унизителни. И в крайна сметка нарушаването на правилата не е ли унизително за родителя от друга страна? "Говори си, не ми пречиш". Не казвам, че не трябва да се опита с друго преди крайната мярка, но понякога тя просто е наложителна. В крайна сметка и в двата случая, ние го манипулираме това дете, за да се научи да спазва някои норми, защото без норми то просто не може, ако смята да живее в общество.
За абстрактното мислене, мисля че на Ники му е дошло твърде абстрактно в момента. Все пак е бил под стрес, страхувал се е и е приел нещата съвсем първосигнално за чиста монета и е станала "мечешка услуга". И в тази пък връзка, СЗА, кажи как се справя той - свикна ли вече, успокои ли се?

Да драсна нещо и за нас, че наистина се изгубих, а промени много. Последният месец поне ми е тотална въртележка. Първо Ния започна да заеква. Най-внезапно, както си говореше по-добре от доста връстници и бам! - една сутрин се събуди и започна да та-та-та-та -ка. Решихме да не наблягаме на това, че се бъзика, имитира или нещо от сорта, но след ден тя както се смееше, изведнъж се видя в очите й как се паникьоса. Изпадна в луда истерия, отказа да говори и така - красота! Следващата седмица я наблюдаваха в яслата, там имат психоложка, с която и аз говорих няколко пъти и в края на седмицата решихме да я спрем. Всъщност тук удължиха престоя на неприетите в градина деца и тя остана и септември, приеха много бебета, рев по цял ден, а на големите никакво внимание и решихме, че това е причината. Междувременно ни излезе късмета и я приеха в градина. Градината и яслата, в която трябваше да е и малкия са точно в двата края на града. Но  и на това трябваше да се радваме. Аз пък кандидатствах за работа и ме харесаха, сега ме чакат за започна. И офисът е на 300 м от градината. Оставаше въпросът какво ще правим с яслата. Едно, че не искаха дребчо, защото не ходеше, а мен ме чакат да започна. Отделно, договорих се да ходя и тръгвам по-рано, но пак нямаше начин да стигна до яслата преди 6 и да си взема детето. С воденето също щеше да е приключение. Накрая той проходи (ден след поредния отказ да го вземат и моето отчаяние), правихме изследванията, ходи 3 дни за по час и излезе невероятната възможност да сменим яслите с една, която пък е на 100 м от офиса на мъжа ми. Трудно решение, защото старата ясла беше просто страхотна, (за тази също има хубави отзиви) но пък логистично просто нямаше как да успеем. И така, на третия ден той не плакал, играл си, похвали ми го сестрата и аз й отговорих с: "Ами да, обаче от утре е на ново място". Цял ден ми се ревеше, но няма как. На новото място не плаче много, дано свикне бързо, че мен все още ме чакат да започна  ooooh! Ния тръгна много успешно на градина, тя отдавна искаше, спря да заеква (само в някои редки моменти има запецвания, когато е уморена, стресната примерно). Интересното е, че веднага след като спря, забелязах сериозен скок в речта й - и като речников запас, и като изказ, и като граматика дори. 
За капак от всичкия стрес явно ми се срина имунната система и сега съм в някакво кашлящо-зъбо- и ушеболно състояние, на АБ и с ясни позиви да се гръмна. Обаче нали ще ми мине - що да се хабя  Mr. Green 
Та така, някой ако успее да ми изчете излиянията след толкова време ......... 
Липсвахте ми, радвам се, че темата все пак не е умряла и ще продължаваме да се "виждаме" тук.

# 110
  • Мнения: 3 379
Нямам много време, но ще отговоря на въпроса ти, Бухта, че после ще се отнеса. Да се изработят заедно с децата правилата не означава, че трябва да се пазарим с тях. (Между другото, аз не се пазаря за абсолютно нищо с децата и не искам пазарлъци - обърне ли се на сделка, гледам да преобърна нещата.). Означава, че трябва да ги разбират и приемат като важни и нормални - в противен случай ги караме насила да ги спазват и неминуемо използваме заплахи, а някой път и наказания, за да го правят. При нас се е получило. Но ние нямаме много правила Simple Smile Не че понякога не се нарушават, но това са добри моменти да ги преосмислим и променим или обсъдим отново.

Що се отнася до думите на Ники, да, точно така ги изговаря, цитатите са съвсем реални  Mr. Green

Ще ми позволиш да не се съглася с ето това твърдение (в черния текст):

Това, което мен ме притеснява във всички тези школи и учения е, че нещата се преекспонират. Стъпват на правилната база - отразяване на чувствата, позитивен подход и т.н., обаче ...... имам чувството, че много лесно се прескача границата и се отива към едно прехласване "Аз съм една страхотна майка и майчинствам по най-новите учения и изследвания" и .... някъде се губи връзката с реалността. Не визирам никого конкретно и се надявам никой да не стигне дотам, просто това ми е  усещането за тези неща напоследък. На всеки 2-3 години излиза някой нов гуру във отглеждането на деца и се започва едно промиване на мозъци и събиране на пари от майки, които съвсем нормално се опитват да направят най-доброто за децата си. Само че тези майки не са психолози - увличат се, объркват се, престават често да слушат собствения си усет и нещата се объркват.

Нещата, за които си говорим тук и които цитираме и аз, и Тони като принципи, са плод на много десетилетия труд, изследвания и проучвания. Повечето са започнали като философия още в началото на миналия век и са се развили в средата му много широко. Това, че сега навлизат в България, не ги прави нови и повърхностни.

Ники се адаптира много добре в детската градина, като единственият "инструмент", който съм използвала, е активното слушане  Mr. Green Мисля, че писах, че ходи до обяд след като беше болен една седмица у дома. В четвъртък спа там и седя целия ден, защото имаше цирк следобед. После не пожела да остане в петък и го взехме на обяд. Ще продължим с плавното приспособяване, с темпото на детето - така всички сме много по-спокойни. Писах статия по този въпрос Simple Smile Ще излезе другата седмица и ще ви пусна линка.

# 111
  • Мнения: 660
Еха, Бухта, добре си се разписала... Mr. Green
Ще ми се да направя повече коментарии, ама нямам време сега, но по-късно дано успея.

Исках само да ти пратя  Hug Hug Hug Hug за бързо нареждане на нещата при вас. И да ти кажа, че Рая понякога също заеква когато има прекалена емоция, или стрес. Сега докато дядовците бяха тук пак го усетих - в бързината да каже повече неща освен, че заеква леко тя и мачка някои думи, които иначе ги изговаря правилно. При нас помага да ѝ обясним, че ще я изслушаме и да не бърза, за да може да изговаря думичките правилно. Peace И аз се надявам да не е сериозен проблем това, но върнем ли се в България пак ще посетим логопеда, при която я водихме предишния път, за да ни даде предложения и насоки за справяне по-добре. Thinking

# 112
  • Мнения: 3 379
Ох, сега имах време да попрочета и аз... Бухта, дано се нареди всичко добре с вашите ясли, градини и прочее. За заекването не съм компетентна, но ако се променя при оставането в къщи, е съвсем възможно да има травма някаква от детската... Дано всичко мине ОК.

# 113
  • Мнения: 967

Нещата, за които си говорим тук и които цитираме и аз, и Тони като принципи, са плод на много десетилетия труд, изследвания и проучвания. Повечето са започнали като философия още в началото на миналия век и са се развили в средата му много широко. Това, че сега навлизат в България, не ги прави нови и повърхностни.

Как не функционират нещата на 100%, въпреки навлязлото учение преди 30 години, мога да дам като пример Австрия, по-специално Виена! Там има Монтесори под път и над път, както и Валдорф училище (между другото на 2 пресечки от мястото, където живеехме), Валдорфска академия и т.н.! Валдорф училището много ми харесваше като визия, била съм и детегледачка на две деца, които учиха там! Впечатлението ми е - силно наблягане на езици и практическа част от живота, силно неглижиране на математика и наука, така че има голямо изоставане и трудност да се следва в университет! По общо мнение в това училище учат масово децата на писатели, художници, музиканти, за които израстването на децата им в среда близо до природата и с подобна насоченост е плюс! Като цяло обаче тези деца се възползват от ненатовареността в училище, за да се занимават със свирене, рисуване и т.н., насочвани от родителите! Не е лоша комбинация, децата са свестни, но всичко това е далеч от реалността! Завършвайки, те не могат нито да си отворят сметка в банката, нито да подпишат свестен договор за заем, отчуждени са от обществото и често се чувстват не на място!
Монтесори, неизпълнен правилно е пълен провал! В училището на дъщеря ми имаше монтесори клас. Тъй като децата могат да взимат решения сами, вкл. и да излизат от час като им хрумне, по стълбите на училището непрекъснато седяха няколко скучаещи деца! Цялата история завърши доста неприятно! Някакъв изрод влезнал, завлякъл момиченце във втори клас в тоалетната и след като се погаврил, я пребил със счупвания! След което всички училища се заключваха, а децата биваха пускани до тоалетната само по двама!  ooooh!
Изпълнено пък добре (в по-престижно училище), Монтесори в по-голям клас значи голямо натоварване! Децата имат непрекъснато проекти и презентации и сами решават как да разпределят времето си! Projektmanagement e нещо доста трудно, абстрактно и изискващо голяма самодисциплина! Детето на мой колега беше в 4 клас и беше закъсало много сериозно с тези проекти и таймингът му куцаше доста! Моят колега имаше МBA и по принцип беше консултант, а те се оправят с тия неща прекрасно, та псуваше срещу монтесори принципите постоянно, именно заради ранното прехвърляне на отговорност на децата! Това е амбициозната крайност на монтесори!
Като цяло искам само да кажа, как нещата не са хич розови в страната на откривателите на методите! За монтесори не съм сигурна, но Щайнер е австриец, а там има и някаква много неприятна религиозна компонента, поне в началото! Но училището е много ОК, отърсили са се от това!
Австрийците пък, грам не се справят с изразяване на чувствата, т.е. много го могат, когато трябва да защитят свой интерес! Лошото е, че това ги прави съвем пък егоисти! Те са фиксирани изключително към себе си и по принцип не се съобразяват с другите!
Работата с правилата пък също е много странна! Има хиляди законови правила, но иначе всички си правят каквото си искат! В резултат, всеки спазва правилата и наказва другите много жестоко, най-вече с оплаквания, жалби и т.н. Съчувствие се среща много рядко, собствените чувства и разбирания са на първо място! Нееднократно сме получавали жалба, че 4 годишното ми дете вдига шум през нощта (ходи до тоалетна, но се чуваше доста през градореда на старата сграда)  #Crazy! Другият фрапантен случай е, когато група студенти слизаме през подлез към метрото! Скейтбордист прелетява покрай нас и се пребива по стълбите! Ние с  мъж ми се спускаме да му помогнем! Коментарът беше: Оставете го, сам си е виновен! Имаше табела, че е забранено със скейтове и колела  Crazy! И така мога да продължавам до безкрайност!
Това с преосмислянето на правилата, ако не се спазват: Приятелка не искаше да насилва дъщеря си, която не искаше да си мие зъбите! Не искала да я пречупва! До втори клас, детето не си беше мило зъбите! Колко мъки и часове при зъболекаря изтъпря детенце после! И определено зловещо обвиняваше майка си, че не я е накарала!
Та както и да е - това е резултатът от масовото възпитание по тези теории, убедена съм в това! Тъй като и аз ги прилагах с много лош резултат в моите очи, мога само да кажа:
"Три пъти мери, един път режи!" и че се отнасям с дълбоко съмнение към крайният вариант на тези теории!
Единствено виждам как функционират при много кротко и разбрано дете!
СЗА, надявам се да не се сърдиш, но просто не е моят начин това, и съм го разбрала по трудния начин! И точно, защото сега навлизат в БГ, споделям личния си опит!
Дано всеки от нас, намери правилния път към детето си  Peace!

Бухта, ако има заекване, наблюдавайте и включете логопед навреме! Те се борят много успешно с проблема! Дъщерята имаше такъв проблем точно на 4, и понеже имаме фамилна обремененост, свекърва и брат й заекват, а са нямали психични травми, посещавахме логопед няколко години! Въпреки, че заекването изчезна за няколко месеца, го правихме за всеки сучай дълго време и беше само от полза!

# 114
  • София
  • Мнения: 465
Аз определено не твърдя, че съм някакъв спец по теории на родителството, но ми се струва, че тук има леко разминаване в термините, ако мога така да се изразя.
Според мен "заедно изработване на правилата" не се състои в това всеки да прави каквото си иска, а да се чуят взаимно нуждите и изискванията и на 2те страни и да се намери нещо, което удовлетворява всички. Както и, да се помогне на детето, да разбере, защо едно правило е важно.
Ще дам пример от вкъщи. Аз много държа, дребния да си мие ръцете в момента, в който влезе в къщи. Аз самата се чувствам некомфортно ако не го направя. В началото се опитвах да го наложа като правило, защото така трябва. Срещнах доста съпротива - имаше го миенето на ръцете, но придружено или с много мрънкане, или с голямо мотаене преди това. В един момент, след едно боледуване, взех да обяснявам, как хората се разболяват от едни малки буболечки, наречени вируси, те живеят по ръцете ни и т.н. и за това е важно да си мием ръцете, за да не боледуваме. Резултата дойде скоро - вече се мие сам, без подканяне. От друга страна, може и да му е писнало вече да му мърморя и за това да го прави   Mr. Green

Друг пример - много се дразня на дребния, че като му говоря и го карам да прави нещо, доста често въобще не ме отразява. На няколко пъти обаче се улових, как той иска нещо от мен, но аз съм прекалено ангажирана в това да чета нещо интересно например и само повтарям - ей сега, ей сега. Тогава ми дойде следната идея - когато дойде време за хранене, къпане, лягане и прочее, предупреждавам малко по-от рано: Тошко, след 5 мин ще вечеряме, или Тошко, имаш 10 минути за игра и отиваме в банята. Изненадващо е, но в повечето случаи работи. Като му кажа втори път и веднага става. Има разбира се и моменти на отказ, но тогава преценявам в зависимост от конкретната ситуация - или казвам, че съм го предупредила и е трябвало да е приключил с каквото прави, или ако не е нещо много важно за мен, давам още 5 мин, като наблягам на това, че после наистина трябва да стане.

Та така, малко дълго стана по нощите, но искам да кажа, че има и много истина в това, на което СЗА учи родителите. На мен лично ми помогна много с това, да осъзная, че в много отношения, детето има същите нужди като родителите си, трябва само да го чуем.

# 115
  • Мнения: 246
Бухте, дано да е било моментен стрес това със заекването! И Митко, както Рая, понякога заеква, когато много бърза, но не е често и той не го е усещал като проблем. Ния обича ли да пее? Песните помагат да се оправи ритмиката на речта, а от логопед съм чувала, че ритъмът е важен за преодоляването на проблема. Браво на Калоян за чудесната адаптация и съвсем навременното му прохождане (що да се хаби да тръгва по-рано, нали в къщи има кой да го дундурка Joy). Стискам палци и в работата да е всичко ОК.
По повод съвместното изработване на правила и аз, като jivotinche, винаги обяснявам причините, включително защо съм креснала, ако се случи да си изпусна нервите. Може и в резултат на това да е, но Митко категорично отказва да изпълни нещо, казано с по-рязък и повелителен тон, дори и сам да го е искал малко преди това. Ако обяснявам, не винаги реагира и показва дали ме чува, но след време той ми обяснява. Вчера, например, слизайки от дивана делово ми обясни, че "в къщи трябва да се ходи с обувки за в къщи" и си обу пантофите. Не съм го налагала като правило, но винаги обяснявам защо искам да ги обува. Има си и свои правила, като "не е правилно мама да седи на шофьорското място" (то това си е и инстинкт за самосъхранение Laughing).
По повод приятелството и родителския авторитет - винаги съм смятала, че идеалния случай е родителя да е авторитет и приятел (и в интерес на истината, истинските приятели са И авторитети). Напоследък Митко много често ми казва "Мамо, искам да сме приятели", без изобщо да сме обсъждали тези въпроси. Може би защото се опитвам да го науча да изразява чувствата си и понякога си говорим кой какво чувства. Обикновено сутрин е "Не искам да ходиш на работа, мамо" и си чака като ритуал моята реплика "и аз не искам, но се налага" (ако пропусна и кажа просто "добре", веднага ми казва - "Кажи, че и ти не искаш!"). Горе-долу пак с изразяването на чувствата намаляха и истериите.
Съгласна съм с Рила, че неправилно прилаганите подходи водят до грешни резултати, но това се отнася за всички системи в образованието. Мисля си, че прилагайки избирателно това, което усещаме като правилно, можем просто да намалим вредното влияние от грешките в системата. За нашето поколение възпитанието в самоуважение е важно, защото нашите родители за били ощетени в тази посока, но за нашите деца мисля, че е по-важно възпитанието в толерантност към другите. Не мисля, че някой от нас прилага сляпо една или друга система, само за да спазва правилата й, по-скоро всеки пречупва наученото в своята призма и си изработва индивидуален подход.

# 116
  • Варна
  • Мнения: 38
Момичета, много обичам да ви чета, когато обсъждате такива задълбочени теми! Но и леко се депресирам, защото знаете, четете, обмисляте и експериментирате толкова интересни теории, а аз отдавна спрях да се самообразовам по въпросите на възпитанието поради липса на свободно време. Но се успокоявам с това, че разчитам на вътрешното си чувство при отглеждането на децата и обикновено то ме води в правилната посока. Много ми хареса една мисъл наскоро, защото обобщава това, което винаги съм усещала, но не съм можела да формулирам толкова добре: "Няма смисъл да възпитавате децата - те така или иначе ще заприличат на вас, затова възпитавайте себе си." Мисля, че ако родителите демонстрират уважение, споделяне на чувствата, състрадание към другите, спазване на хигиенни навици  и т.н. децата по неусетен начин ги възприемат и те стават част от живота им. А ако не се получи толкова неусетно, е редно да се намеси родителският авторитет Mr. Green В крайна сметка освен всичко друго трябва да подготвим децата за реалния живот в обществото.
Завършвам с още една мисъл: "Никога няма да разбереш колко си силен, докато не ти остане само един избор - да бъдеш силен" с молба да стиснете едни палци, за да не се налага през следващата седмица да бъда много силна. Очаква ни поредното изпитание, този път с мъжа ми, и ще съм благодарна на всяка положителна мисъл  Hug

# 117
  • Мнения: 361
и аз действам на принципа 3 пъти мери, 1 режи.
И при Елия е лесно с възпитанието ( с малки изключения).
Действам като Животинчето- 5 мин и тръгваме от площадката, 10 мин до вечеря, и т.н.

Гери -  Hug Praynig и дано нещата станат по- най- добрия начин за вас.

Аз съм малко отпуска и миля да си полежа стабилно.
Една дружка е бремена и вече съвсем ще полудея аз. Но от януари спирам хапчетата и почваме.

# 118
  • Мнения: 660
Съгласна съм с Рила, че неправилно прилаганите подходи водят до грешни резултати, но това се отнася за всички системи в образованието. Мисля си, че прилагайки избирателно това, което усещаме като правилно, можем просто да намалим вредното влияние от грешките в системата. За нашето поколение възпитанието в самоуважение е важно, защото нашите родители за били ощетени в тази посока, но за нашите деца мисля, че е по-важно възпитанието в толерантност към другите. Не мисля, че някой от нас прилага сляпо една или друга система, само за да спазва правилата й, по-скоро всеки пречупва наученото в своята призма и си изработва индивидуален подход.

Аз понеже чакам гости и бързам да се приготвя...ама пуста краста, Mr. Green та ТРЯБВАШЕ да прочета и да кажа, че Танчето пак е казала много точно, това което и аз мисля по този въпрос. Не мисля, че някой от нас сладва "точ в точ" някоя теория, или философия, а приема тази част от нея, която усеща, че би могла да е приложима в конкретен случай у дома.
А и примерите на Животинчето са едно към едно както се случиха  и вкъщи. Peace

Айде, че укъснях. ooooh!

# 119
  • Мнения: 967
Аз също съм запазила голяма част от методите, разбира се! В по-голямата си част наистина изграждат готина връзка между деца и родители, децата се научават да изразяват чувства и желания! Но препъването идва, когато те твърдо откажат нещо и никакви обяснения, говорене и молби не помагат! Когато се създаде конфликтна ситуация, за мен преосмислянето на правилата е отстъпване и почва да те манипулират! Тези неща като миене на ръце, миене на зъби, пипане на контакти, изтръгване от родител, събуване на обувките в къщи - всичко това е истинско изпитание при един по-тежък детски пуберитет и може много неприятно да се извърти!
Голямата ми е много манипулативна натура, усети се още на 2 години, когато едно момченце я приближи и тя писна! Него го наказаха и изведоха от парка, а аз видях лукавата усмивчица на личицето й! Та оттогава хич не ни потръгна! Чак като извадих строги правила и наказания за поразии, нещата се вкараха в ред! Иначе въпреки че бях изчела каква ли не литература си ме правеше на дива калинка! Иначе бях много въодушевена от метода, в градинката се обменяхме, много модерно беше наистина, ама  Confused! И накрая като го подкарах по вътрешен усет, нещата си дойдоха на място!
А например, много ще ми е интересно, СЗА да сподели прилагането на метода към хиперактивни деца, например! Това е краен случай, разбира се, но понеже Марти, въпреки че не е точно хиперактивен, има някой характеристики! При него почти нищо от тактиките не действа, той като свободен електрон търчи напред назад!
Момичетата, с които се видяхме със Зеленкото в Борисовата последния път могат да кажат, как той притърчаваше като хала само покрай нас, докато другите си играеха доста кротко около нас  Mr. Green!

Общи условия

Активация на акаунт