- Публикувана: 2 окт. 2012, 23:39 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 03:47 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 156
За начало на неделният ден, направих това клипче. Да си спомним денят в който Керим и Фатмагюл подписаха. Брак започнал с интрига за да прикрие едно престъпление, но показан ни какво може да направи любовта. Липсват ни, но ние не ги забравяме. Приятно гледане.
Много е хубав Мариянка ! Въобще всичко което правиш е прекрасно !
За пореден път обаче се убеждавам, че в тази тема цари единомислие, уважение и истински споделена любов към любимците ни !
Обещах днес да съм с Керим и Фатмагюл.
Направена двугодишна равносметка - Щастливи заедно
Любовта наистина прави чудеса
Момичета за всички вас - днес правите отново страхотен преговор, но ви поздравявам с годишнината на една започнала трудно любов и превърнала се щастлива съдба
Обещах днес да съм с Керим и Фатмагюл.
Направена двугодишна равносметка - Щастливи заедно
Любовта наистина прави чудеса
Момичета за всички вас - днес правите отново страхотен преговор, но ви поздравявам с годишнината на една започнала трудно любов и превърнала се щастлива съдба
http://www.dailymotion.com/video/xu5h7y_kerim-and-fatmagul-happy … gether_shortfilms
Няма да съм подробна, само някои моменти ще отбележа от еп. 19
Мустафа с изкривено от мъка лице споделя пред брат си "Бебето на Нарин. Не е мое."
Яшар след него "Чок шюкюр!"
Да плачеш ли, да се смееш ли! И двамата са прави, всеки със своята истина.
На пазара, когато Мустафа позна бижуто на Нарин и хукна (бяга като Керим), а Бахар с недоумение попита "Какво пък казах сега?" Муко: "Каза Нарин."
Думите на Сердар, когато изпрати Нарин в първия й работен ден "Ти всичко правиш хубаво, Нарин. На всичко, което докоснеш, вдъхваш любов. Тогава всичко става по-красиво."
Така говори само човек, който обича. С очите на Меджнун.
Сафие на преглед при доктора. Милата, няма кой да й разтрие рамото, с големи и силни ръце!
Мустафа усеща, че губи контрол над Нарин, и това го изкарва от равновесие. Губи почва под краката си. Не че иска да я командва, иска да е близо, а тя се отдалечава. Нарин тихо, без думи, взима курс към самостоятелност. Поема живота си в свои ръце. Много е трудно, но и радостно, вълнуващо, ново за нея.
Мустафа отново прекрачи всякакви граници в стремежа си да я спре. Отначало отиде при фабриканта да се спазарят, после отиде със заплахи, накрая го преби.
Затвори кабинета на доктора. Никак не е прав Мустафа, заслепен е от силните си чувства на любов и на омраза. Специално внимание на Асил - приятел, верен до гроб. Много порядъчен и разумен мъж, самият той никога не би постъпил като Мустафа, но въпреки това го подкрепя безрезервно, помага му и в най-рисковите начинания. Как сладко казва "Мусто, кардешим!"
Сцената на пазара е уникална. Чу се гласът на Нарин силно, категорично, на всеослушание. Насред пазара, който е синоним на Агората или на Народното събрание. "Няма да си играеш с хляба ми! Няма да мълча! Махни си вече ръцете от мен! Не се страхувам от теб, Мустафа Булут!"
Е, може би точно такъв силен изблик му трябваше на Мустафа - силен глас, който да заглуши неговия собствен, да го накара да чуе не само своето сърце, но и гласа на Нарин. И Мустафа го чу, и се замисли, и се усъмни в себе си. "Аз лош човек ли съм, Асил?"
Мустафа с изкривено от мъка лице споделя пред брат си "Бебето на Нарин. Не е мое."
Яшар след него "Чок шюкюр!"
Да плачеш ли, да се смееш ли! И двамата са прави, всеки със своята истина.
На пазара, когато Мустафа позна бижуто на Нарин и хукна (бяга като Керим), а Бахар с недоумение попита "Какво пък казах сега?" Муко: "Каза Нарин."
Думите на Сердар, когато изпрати Нарин в първия й работен ден "Ти всичко правиш хубаво, Нарин. На всичко, което докоснеш, вдъхваш любов. Тогава всичко става по-красиво."
Така говори само човек, който обича. С очите на Меджнун.
Сафие на преглед при доктора. Милата, няма кой да й разтрие рамото, с големи и силни ръце!
Мустафа усеща, че губи контрол над Нарин, и това го изкарва от равновесие. Губи почва под краката си. Не че иска да я командва, иска да е близо, а тя се отдалечава. Нарин тихо, без думи, взима курс към самостоятелност. Поема живота си в свои ръце. Много е трудно, но и радостно, вълнуващо, ново за нея.
Мустафа отново прекрачи всякакви граници в стремежа си да я спре. Отначало отиде при фабриканта да се спазарят, после отиде със заплахи, накрая го преби.
Затвори кабинета на доктора. Никак не е прав Мустафа, заслепен е от силните си чувства на любов и на омраза. Специално внимание на Асил - приятел, верен до гроб. Много порядъчен и разумен мъж, самият той никога не би постъпил като Мустафа, но въпреки това го подкрепя безрезервно, помага му и в най-рисковите начинания. Как сладко казва "Мусто, кардешим!"
Сцената на пазара е уникална. Чу се гласът на Нарин силно, категорично, на всеослушание. Насред пазара, който е синоним на Агората или на Народното събрание. "Няма да си играеш с хляба ми! Няма да мълча! Махни си вече ръцете от мен! Не се страхувам от теб, Мустафа Булут!"
Е, може би точно такъв силен изблик му трябваше на Мустафа - силен глас, който да заглуши неговия собствен, да го накара да чуе не само своето сърце, но и гласа на Нарин. И Мустафа го чу, и се замисли, и се усъмни в себе си. "Аз лош човек ли съм, Асил?"
Момичета за всички вас - днес правите отново страхотен преговор, но ви поздравявам с годишнината на една започнала трудно любов и превърнала се щастлива съдба
Марта_49, подобаващо си спомнихме за сладурчетата.... 
Дойде ред на гюзелището и слабостта. 
))
Ибо - непоклатим в лоялността си. Булут - загрижен за майка си, но и кроящ планове срещу баща си, в защита на семейството.
))Ибо - непоклатим в лоялността си. Булут - загрижен за майка си, но и кроящ планове срещу баща си, в защита на семейството.
Вале, Ибо има позиция - позицията на Сехер! Я го погледни тук как се обръща за консултация с нея през рамо...
)) Шегичка! Гледа жена му да не чуе "мъжкия" разговор... я как го нападна, че знае какво е "Максим" в Истанбул... ))
Валенце, Марианче - сладките ми!
)) Екстра преговор се получава. ))
Едно кефско акцентче върху всеобщия любимец.
)Цитирам Валето: "Мустафа усеща, че губи контрол над Нарин, и това го изкарва от равновесие. Губи почва под краката си. Не че иска да я командва, иска да е близо, а тя се отдалечава. Нарин тихо, без думи, взима курс към самостоятелност. Поема живота си в свои ръце. Много е трудно, но и радостно, вълнуващо, ново за нея.
Мустафа отново прекрачи всякакви граници в стремежа си да я спре. Отначало отиде при фабриканта да се спазарят, после отиде със заплахи, накрая го преби.
Затвори кабинета на доктора."
Човекът си има план-програма - Нарин да си стои вкъщи и да чака милостиня, доХторът да бяга от Гюзелюрт възможно по-скоро. Ще му помогне "проучването" на Ибо - за доброто на семейството!
Тестостеронът избива в хвърляне на памперси по проклетията Ассссссие и юмруци върху непокорния фабрикант. Няма да посяга вече към Бахар за разтоварване на напрежението ("Превързах се. Добре ми дойде."), защото стана гаф - наложи се да наднича от тоалетната... Е, какво да направи наш Мустафа? Нещата се изплъзват от всякакъв контрол. Традициите се рушат. Нищо не е така, както би трябвало да бъде... а той не може да стои със скръстени ръце и да чака Аллах да реши положението...
Страхотен кеф е тоя преговор! 
макар че аз съвсем се обуначих - преговарям, продължавам със следващите серии, после се връщам отново за преговорната...от облаци ми се замъгли главата, ама карай, шоу да става!
Марица, на твоите въпроси накратко, без аргументи и факти
Нарин обвинява Аслан - ти, не вие (според мен)
Поведението на доктора понякога ми е леко странно именно заради консервативната среда, не по принцип, и не ми е дразнещо. Той не си спомням в коя серия каза, че след като е спасил живота на Нарин, приема нейната съдба отблизо и може би затова се намесва в някои случаи. Да помага, да спасява, да улеснява живота й. Иначе, в емоционален план, не се намесва, знаем съображенията му.
На оная снимка, дето Мустафа дава на майка си от своето кафе, е много сладък. Направо ми се прииска да съм на мястото ма Дурие ханъм!
макар че аз съвсем се обуначих - преговарям, продължавам със следващите серии, после се връщам отново за преговорната...от облаци ми се замъгли главата, ама карай, шоу да става! Марица, на твоите въпроси накратко, без аргументи и факти
Нарин обвинява Аслан - ти, не вие (според мен)
Поведението на доктора понякога ми е леко странно именно заради консервативната среда, не по принцип, и не ми е дразнещо. Той не си спомням в коя серия каза, че след като е спасил живота на Нарин, приема нейната съдба отблизо и може би затова се намесва в някои случаи. Да помага, да спасява, да улеснява живота й. Иначе, в емоционален план, не се намесва, знаем съображенията му.
На оная снимка, дето Мустафа дава на майка си от своето кафе, е много сладък. Направо ми се прииска да съм на мястото ма Дурие ханъм!
Страхотен кеф е тоя преговор! макар че аз съвсем се обуначих - преговарям, продължавам със следващите серии, после се връщам отново за преговорната...от облаци ми се замъгли главата, ама карай, шоу да става!
Марица, на твоите въпроси накратко, без аргументи и факти
Нарин обвинява Аслан - ти, не вие (според мен)
Поведението на доктора понякога ми е леко странно именно заради консервативната среда, не по принцип, и не ми е дразнещо. Той не си спомням в коя серия каза, че след като е спасил живота на Нарин, приема нейната съдба отблизо и може би затова се намесва в някои случаи. Да помага, да спасява, да улеснява живота й. Иначе, в емоционален план, не се намесва, знаем съображенията му.
На оная снимка, дето Мустафа дава на майка си от своето кафе, е много сладък. Направо ми се прииска да съм на мястото ма Дурие ханъм!
макар че аз съвсем се обуначих - преговарям, продължавам със следващите серии, после се връщам отново за преговорната...от облаци ми се замъгли главата, ама карай, шоу да става! Марица, на твоите въпроси накратко, без аргументи и факти
Нарин обвинява Аслан - ти, не вие (според мен)
Поведението на доктора понякога ми е леко странно именно заради консервативната среда, не по принцип, и не ми е дразнещо. Той не си спомням в коя серия каза, че след като е спасил живота на Нарин, приема нейната съдба отблизо и може би затова се намесва в някои случаи. Да помага, да спасява, да улеснява живота й. Иначе, в емоционален план, не се намесва, знаем съображенията му.
На оная снимка, дето Мустафа дава на майка си от своето кафе, е много сладък. Направо ми се прииска да съм на мястото ма Дурие ханъм!
В предишната серия (18) е преведено "Вие", тук - "ти" - не знам кое е вярното, струва ми се, че е ти - така поне чувам от филма, но разчитам само на сходството в звученето.
Анджък - странно - неприемливо за местните, дразнещо за мен, щото съм на страната на Мустафа.
)) Сладък е тук - още с визията на Булут - жалко, че няма по-добри като качество кадри на това интервю.
