Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 156

Ами феновете като актьора. )


Кадрите са с чудесно качество. Затова ги поствам.

marytza, има ли нещо да не му харесваме. Това е фенът като феномен. Пък на този гиф - думите не стигат....

Eто за какъв талант говорим - емоцията предадена спрямо ситуацията....

А с бинокълът...марка Мустафа....Той и Сердар ползва, но ....

Време е за чай с Мустафа....

АБО - еп. 20 в моите разбирания

Сцената на пазара е уникална. Чу се гласът на Нарин силно, категорично, на всеослушание. Насред пазара, който е синоним на Агората или на Народното събрание. "Няма да си играеш с хляба ми! Няма да мълча! Махни си вече ръцете от мен! Не се страхувам от теб, Мустафа Булут!"
Е, може би точно такъв силен изблик му трябваше на Мустафа - силен глас, който да заглуши неговия собствен, да го накара да чуе не само своето сърце, но и гласа на Нарин. И Мустафа го чу, и се замисли, и се усъмни в себе си. "Аз лош човек ли съм, Асил?"
Гласът на Нарин събуди съвестта му и за да овладее нервите си, се докара до физическо изтощение.

Асил обаче не отговори директно на въпроса. Верният приятел обича Мустафа, но също така вижда грешките му, дори се опитва да го държи в правия път, но...

Нарин получава болки, кървене. Взима Рамо и отива при доктора. Мисля си, че за момиче с консервативно възпитание, е голяма смелост да отиде на преглед. Нарин има безгранично доверие на Сердар. Сподели му страховете си, сподели му и най-голямата си тайна.
Сердар без никакво колебание отвори запечатания си кабинет, за да прегледа Нарин. Обеща да не казва на никого за бебето.

Нарин започна седяща стачка. Намери своя начин да протестира срещу несправедливото уволнение. Отказа и помощта на Сердар. Реши, че сама ще се справи, че ще поеме отговорност за себе си и за своето семейство.
Сердар освен че винаги е помагал и като лекар, и като приятел, сега разбира, че трябва да не се намесва, да изчака Нарин сама да реши проблема. казва и на майка си
"Не я съжалявай повече. Уважавай я."

Постепенно работничките се присъединяват към Нарин, протестът се разширява. Много ми допада репликата към Ведат, който пита:"Чакаш си. Нещо промени ли се?" а Нарин отговаря "Аз се промених."

Най-смешното е, че Мустафа се радва на нейната упоритост "Инат...инат...какъв инат. Виж ти." Говори с възхищение за Нарин.
Ведат "Жените я подкрепят. Струва ми се, че има стачка."
Мустафа "Не е невъзможно. Нарин може и това да направи."

Инат, инат....

Привет и от мен!
Ето и моите виждания за 1-ва част на 20 еп
Началото: Сафие” Този мъж като скала остана като гръмнат след думите на Нарин”-много точно казано-невероятен образ е тази дама. На мен много ми хареса тази Нарин ,повярвах й ! А МБ остана като втрещен,защото това с/у него не беше неговата Нарин-страхлива примирена подчинена и готова да жертва себеси заради другите.Това е друга Нарин итой не знае как да действа с нея-не може да я подчини не може да  я заплашва ,защото тя несе страхува .Мисля че в този момент той усети че  губи битката за сърцето на Нарин/естествено ,че не призна пред себе си/ и затова се усети безсилен .Сценатата в басейна и особнно след това –свит и безпомощен .Някой го беше сравнил с дете – в случая наранено и изгубено дете .
Отново Сафие с поредният точен извод” Никой не му еказвал това пред толкова хора ,дори и аз.Зад теб съм продължавай да растеш”.Много ми допада таз растяща Нарин и на моменти ми напомня на ФГ .И  тя беше наранено  и мачкано сърне,но с помощта на любовта и на точните хора се превърна в силна жена.
Сердар и Нарин – Отвякъде личилюбовта им и като че ли по трудно я крият вече-жестове погледи –как да скриеш нещо ,което те изгаря.Вечерта ,когато имаше болки тя звънна на човекът който обича и това „Обещавам „ изречено от Сердар ми прозвуча като клетва.Клетва че ще я обича въпреки всичко.
Дурие: Знаеше,че Аслан и изневерява,но това обаждане късно вечерта и сутришният разговор м/у Аслан Бахар за подаръчето и дойде в повече.Тук вече не става въпрос само за изневяра ,а за достойнство и тя постъпи толкова достойно./Много я харесвам тази актриса/Не може Аслан така да я мачка –тя е майката на децата му тя е Дурие Булут.
Най –неясен ми е образът на Инджи или по-скоро не мога да я разбера.Винаги съм се питала нима не усети какво изпитва Сердар та те имат много силна връзка и точно това ме обърква.
„Аз съм Нарин Булут”-прозвуча ми познато „Аз съм МБ” Булутовската нишка се прояви и в Нарин.”Инат инат е тя ,но е крехка”-отново е в заблуда Мб още не може да приеме че Нарин вече самостоятелна личност и крехката и снага крие воля и желание за борба.
Аслан мисля да го пропусна-жалък и комплексиран .
Асил  хич не  е лесна неговат а с приятел като МБ. Не можа да отговори на въпросът ва МБ „Аз лош човек ли съм „ Не можа да го излъже и да каже не ти си най-добрият,но не можа и да му каже истината,че много често наранява па макар и от любов,защото щеше да нарани приятелят си.В същото време е зависим от Аслан и общо взето е м/у чукът и наковалнята.
Докато гледах тази първа част се сетих за думите от интервюто с ЕА ЕА и Мерал, в което казват ,че хората в този край имат чисти души големи сърца-пример седящата пред цеха Нарин и една непозната жена работничка от фабриката приклекнала и дели коматчето хляб с Нарин.Думите са излишни .Когато изгледам и втората част ако имам изблик на толкова силни емоции ще ги споделя с Вас
Приятен ден момичета

Здравейте, момичета !

Докато си припомня серията / сега се сещам, че от 15 -та нататък  гледах на маратон /, че доста неща някак ми се губеха - то си станало късен следобяд.


За мен това е серия на Нарин / в частност на жените като осъзнаване /.

"Не се страхувам от теб Мустафа Булут !" каза Нарин /дори го изкрещя / и то насред пазара.

Думи с които оставя "безмълвен" не кого да е  - е самият него, самият Мустафа.
 

И вместо да е ядосан и да "беснее" той предпочита да се самонакаже - като плува до пълно изтощение.  Да се чудиш и маеш просто !


Но после идва и големият въпрос " Аз лош човек ли съм ?"

Нали успя да си отговори ? - но нямаше да е той, ако още на другия ден не се "постара да разреши"  въпроса  както той си знае и после да застане на "пост" с бинокъла за да я следи.


Обаче... изненада.



Това  не е Нарин, която познава. Тази Нарин е силна, млада жена готова да отстоява правото  си на труд, правото си на себеуважение, правото  да изкаже мислите и желанията си на глас. Заедно с другите жени се превръща в сила, пред която ще се наложи да сведат глави властимащите мъже.
Направи така, че да се чуят гласовете им в мъжкият "свят" на Гю.....

 
Нарин  се превърна в господарка на дома си. Сама да взима решения касаещи нея и семейството и. Приюти Дурие и Мелек без грам колебание. Просто взе живота в свои ръце и гордо и без страх държи главата си изправена и смело гледа право в очите на всеки.

Дурие - заяви на синовете си, че не може да живее вече под един покрив с Аслан.  Взе решение да  си тръгне и го направи. Взе решение дори за развод.



"Конакът няма да е същият без теб" -  колко истина, без да подозира какво наистина ще се случва от сега  - нататък.


В тази серия мъжете за първи път "видяха" - и  Нарин, и  Дурие,  жените във фабриката, видяха и ... Бахар.

  
Когато един мъж на възраст над средната си загуби ума, трудно ще го намери отново. Само нещо "разтърсващо"  може би, би  могло да му го върне....ако не стане прекалено късно и  за това.

Кики, поздравления за поста! И точно, и емоционално! 

На Асил наистина не му е лесно, но заради това го харесвам - в трудни ситуации попада, но успява хем да бъде предан приятел, хем да не върви срещу съвестта си.

Сафие е не само колоритен образ, остроумна и хаплива. Тя има чувство за справедливост и е добра съседка и приятелка.

Дурие е достойна за възхищение. Много добре съзнава зависимостта си, но въпреки това защитава своята чест и достойнство. Прекрасно предадени емоции от актрисата - съмнения, подозрения, гняв, отвращение, желание да се убеди с очите си, потрес от видяното. Сякаш целия й дългогодишен брак се срути пред погледа й като хартиена къщичка, изчезнаха любовта, доверието, трудът, грижите...и тя отиде при синовете си. Сигурна, че може да е изоставена от съпруга си, но "нейните два ястреба" никога няма да я изоставят, ще я подкрепят. В тази сцена Яшар и Мустафа не се представиха по най-добрия начин. Майка им ги потърси, за да сподели и да получи разбиране, а те не можаха да заемат твърда позиция - успокой се, нека първо поговорим...Дурие си тръгна огорчена.
След нея двамата братя си говорят, Яшар си признава грешката "Винаги се налагаме."

Трогателна раздяла на Дурие с малкия син и семейството. Дори Асие намери ласкави думи за нея.

Обаче следващата сцена ми е много забавна. Мустафа навиква двете снахи, как са могли да пуснат Дурие да си тръгне. Гюленгюл и Асие стоят като наказани ученички, обаче Гюленгюл навела глава и стиснала ръце, Асие наперена, че и отговаря! Много са различни двечките.

Дурие намери подслон при Нарин, Хатун и Фатма. И друг път съм писала, че се възхищавам на морала на тези хора. Да си припомним само какво преживяха, колко пъти бяха една срещу друга. Последният случай - убийството на Кадир. Въпреки това, заживяха заедно по най-естествен начин - без злорадство, без натяквания.

Марта, хубаво си хванала момента с телефона!

Трудно й е на Нарин, но, както каза докторът, "Очите ти блестят."
Може би за първи път има възможност да купи подаръци със свои пари. Думите, които казва пред Сердар, звучат като любовно обяснение. "Все още виждам тази къща в сънищата си. Онази градина..."
И още "Ти промени живота ми. Каза ми, че ако вярвам в себе си, всичко е възможно. Каза ми да гледам в бъдещето. Послушах те и виж. Върнах се на работа благодарение на теб."
Любовното обяснение на Сердар е в компютъра.

Дурие страда, не може да приеме, че Аслан не се интересува от нея, сякаш не съществува. "Една думичка, и бях готова да се върна." Решава да се разведе. Синовете не приемат развода като вариант. Мустафа с Нар на ръце и Самет, отива при майка си да я уговаря да си дойде вкъщи. Асие се ядосва и кава на Яшар: "Ти си като ангел, но е време вече да вземеш страна."
Яшар - Нима в една къща съществуват няколко страни, Асие?
Асие - Нито баща ти, нито брат ти, живеят в тази къща! Това с чакането вкъщи, както е било някога, вече свърши.
Ревността на Асие я прави борец за правата на жените.  
Обаче тя казва в този еп. нещо, което приемам като подсказка за финала:
"И целият свят да обиколиш, пак ще се върнеш при мен, Мустафа."

Ужасно й съчувствам на Асие - такъв красив мъж пред очите й, но недостъпен! Мъка!

Понеже аз успоредно с преговора на "Облака" не пропускам и "Пепелта"
нещо от серията която ще излъчат довечера.

   

Валя, това с телефона ме "изкефи" на макс.

Той си беше със "зяпнала" уста от изумление, а за ръката да не говорим.