Ин-витро в Истанбул:7

Надежда,разчувства ме !Нямам думи да изкажа колко много се радвам за теб,бъдете живи и здрави!Нека сърчицата да бият все така силно,и да ни зарадваш с успешен финал.
Както съм писала по -горе в темата аз съм една от следващите,която ще посети Истанбул и вярвам ,че моите бебчета са някъде там.До тогава обаче има време-евентуално началото на следващата година .Дано да е на късмет на всички тук .
Силно гуш и още веднъж Успех .

Надежда, изключително много се радвам за теб   
Пожелавам ти лека и безпроблемна бременност до края   

Надежда,
честито, миличка, страшно се радвам за вас Лека и успешна с най-прекрасния финал

Надежда, Пожелавам ти останалите месеци да се изнижат неусетно и да гушнеш живи и здрави дечица на термин  ...а,ако и на пол ги докарате смесени...супер 

  Надежда, успешен финал миличка!
Успех на всички момичета   

Надежда,много се радвам,че и двете човечета тупкат силно в теб Нека са послушни и на финал да ви донесат безкрайна радост и спокойствие!

Момичета,Успех

Надежда честити сърчица 

Момичета моля ви да ми помогнете, както обикновено с Кюбра много трудно се разбираме. От 3 дена я питам колко мг е Естрофема, който трябва да пия, първия отговор беше 300 мг. , аз пак я питам, мисля си че е сбъркала, а днес отговора е Estrafem is a standart medication.
Ако на някоя от вас е изписван Естрофем, колко милиграма е бил? Аз си взех 2 мг. вече де.

Кафенце, аз бих те посъветвала да се обадиш на Хюсние по телефона и да я помолиш да попита докторите за дозировката на естрофема, а може би и в досието ти е написано Аз отдавна спрях да комуникирам с Кюбра, при положение че има българска сестра...Хюсние е прекрасен човек и е много изпълнителна и отговорна

О, аз веднага и звънях, ама тя е болна и не е на работа, иначе жената веднага отива пита и всичко ми става ясно, но сега нямам избор. Не знам какво да правя? Май ще си продължа с този от 2 мг и така.

Ееее, жалко, тя затова значи скоро не ми се е обаждала, инак редовно ме проверява как съм Дано бързо да оздравява милата

Кафенце, при това положение не мога с друго да ти помогна мила, на мен не са ми изписвали естрофем.

Хюсние е златен човек и на мен след биохимичната ми звънеше да ме пита как съм, възстановила ли съм се вече, а аз доста я потормозих по телефона и въпреки това тя само ми казваше звъниш когато искаш, няма проблем. Чудя, се кой тук в България, ще те търси да те пита просто как си, и то 1-2 месеца след като вече не си в процедура. Сега и желая да се оправя 

Здравейте, момичета.

Бях си обещала, че успея ли, един ден ще разкажа историята си пред вас. А тя си заслужава да бъде споделена.

И така, аз съм на 40 години, с :
 - 8 неуспешни трансфера в 2 български клиники;
 - от които 6 са стимулирани опити;
 - имам само един яйчник (факт, открит във втората клиника, в първата брояха фоликули и в „двата яйчника”);
  - с тежък мъжки фактор сме.
 Имам един мисед аборт и една биохимина бременност, все „резултати” от опитите ми в наши клиники плюс 2 сериозни хиперстимулации в първата клиника.

Какво още имам :
– половин дузина процедури съперничещи на средновековни мъчения, наречени помпозно, биопсии на ендометриума;
 - три хистероскопии, за дилатиране на маточната шийка ( в даден момент това ми бе изтъквано като причина за неуспешни трансфери, съответно опити. По-късно това застраши бременността ми);
 - 2 ХСГ или цветни снимки,
 - една лапароскопия, за резултата от която УСТНО бях информирана че нямам проблем с тръбите ( тук разделям вината на две, нямам никакъв документ за проведените ми там манипулации), дори едната е отстранена поради липса на съответния яйчник .

  Всеки следващ опит бе усложняван повече и повече терапевтично (с още една допълнителна шепа хапове или инжекции с неясен ефект и съвсем различни показания, нооо се търсеше невероятния вълшебен ефект на страничните действия?!?!....
венозни вливания за укротяване на „жестоките убийци” на ембриони, наречени НК клетки, които, Бога ми, така и не разбрах защо са на стойността на почти един опит; виагри за удебеляване на лигавицата, лепила или нещото с неясно за мен съдържание поставяно в матката преди трансфер и още и още....лекарското въображение няма край).
Но, уви резултат липсваше.
На моите защо-та, бяха изтъквани най-невероятни причини от  „ами когато яйчника е един яйцеклетките са по-некачествени, до кривата маточна шийка, компрометираща трансферите, през фрагменти в ембриони заради мъжкия фактор и лошия SDI тест..... Ясно....нямаше нищо качествено в мен и в мъжа ми, нищичко.....

А най-непоправими поражения търпеше психиката ми, надянах си хомота на вината, осъждах се всеки ден за негодността ми да забременея, навеждах глава все повече, упреквах мъжа си, че не прави достатъчно, не се старае да промени стила си на живот – защо не спира цигарите, защо изобщо си позволява алкохол...
Постепенно, но сигурно рушах хармонията вътре в мен и тази между нас...
А как се съсипвах след всеки неуспешен тест - 8 на брой, как умирах по-малко всеки път, как все по-трудно изправях глава...
Познато ви е сигурно...
Толкова за 7 годишните ми страдания по нашенско.

Има едно момиче, чийто пример освети хоризонта ми. Мimi 26. Поговорих с нея, попрочетох темите за Истанбул и реших - отивам на преглед и ще преценя.
Тъй като ми липсваха всякакви документи, описах историята си по памет и водени откъслечни бележки.
След прегледа на ултразвук, проф. Кахраман, се усъмни за хидросалпингс в тръбата. Пожела нова ХСГ. Казах, че само преди месеци имам лапароскопия установила, че са ок. Тя не коментира, настоя за снимка. Имунологичните изследвания не представляваха интерес за нея, в сферата на хипотезите са все още, смята тя.
Прибрах се. Направих  ХСГ.
Имах задоволително голям ....хидросалпингс......
Последва второ лапаро за премахване на тръбата ( всъщност оказа се, че онази другата, уж отстранена си е все още там). Премахнаха и двете. Направих и една хистероскопия, тъй като на снимката имаше сянка в маточната кухина и професорката настоя да огледа всеки детайл, който я смущава. Изпратих видео от двете интервенции, които направих тук в клиника далеч от АРТ-а, но останах много доволна от качеството на извършените процедури, освен  дискове, получих прилежно оформени протоколи.
И така, след отстраняване на очеизвадната причина, и установена добра оценка на яйчниковия резерв на яйчника от професорката, направих опит в Мемориал Хоспитал.
По повод коментара ми за проблемни трансфери, д-р Айнур ме погледна с почуда -Та пробния трансфер ти е минал безупречно – каза-...т.е. още на първичния преглед е правен такъв, а аз дори не съм разбрала.....

Кое беше различното при този опит :
Терапията – само с един рекомбинантен препарат ( Гонал Ф) – тук винаги са комбинирали рекомбинантен и уринарен.
Дозите – 125 УЛ – непроменена докрая (явно това поведение доведе до пълна зрялост на всички извадени яйцеклетки)
УЗ – проследяването – свръхдетайлно в сравнение с тукашното – измерват се два диаметъра на всеки фоликул. В деня преди да се реши поставянето на овитрела бях викана 2 пъти на проследяване. Изчакваше се поне 3 от фоликулите да достигнат 19 мм в двата си размера, за поставянето му.

Пункцията се прави след даден материал от съпруга. ТЕСЕ изисква повече време за обработка.
Прави се в точно определен час след поставяне на овитрела без никакви компромиси.
Извадиха ми 6 зрели яйцеклетки ( тук са ми вадили от 15 до 8 като винаги поне половината са били незрели) от тях на 4-я ден има 2 отлични морули и 1 десетклетъчен. Останалите не се развиха добре. Ембрионите нямаха никакви фрагментации.  Отново не можех да повярвам и настоявах ембриолозите да повторят констатациите си....
Последва 4 дневен прием но кортикостероиди, антибиотик и инжекции прогестерон.

Трансфера – при пълен пикочен мехур, контролиран от акушерки през 10 минути с едновременно пиене на вода. Допиваш мерителни чашки или пишкаш, отново мерейки количеството в чашки в зависимост от показанията на ехографа.
Трансфера ми протече безупречно, без болка, без кървене, без контракции...невероятно от гледна точка на опита ми...
Терапията след него – прогестероновите инжекции, аспирин и фолиева киселина.
Нищо друго.

След 14 дни, направих за пореден  9-ти път, кръвен тест за бременност.
И тук гърлото ми отново пресъхва и се появява онова странно вълнение...

ЧХГ беше 126 единици. Два дни по-късно се удвояваше  нормално. След 21 дни направих първия си УЗ преглед, чух сърчицето....
Наскоро се роди детето ни . Сега съм майка на едно чудесно здраво бебе. Имаме син.

Бремеността ми беше сравнително спокойна. Имаше известни рискове, наложи се и серклаж, но всичко мина добре, благодарение на невероятния д-р Сигридов. Един изключително добър професионалист, аналитичен и  детайлен, с богат опит и  квалификации. Препоръчвам го съвсем безрезервно за проследяване на бременност! Благодарение на него, всички рискове останаха просто рискове и не настъпи никаква патология.

И понеже започнах с благодарностите....
В нашето семейство, в сърцето на всеки от нас тримата, винаги, специално място ще има за проф. Кахраман и д-р Айнур от Мемориал Хоспитал – Истанбул; д-р Сигридов от ЦРЗ Надежда; д-р Кръшков, д-р Дренски и д-р Георгиев от АГ болница „Селена”– Пловдив, екипът който изведе на белия свят нашето бебе и направи  моето раждане най-приказното ми преживяване.

Тези хора, залагаха на професионализма,  за случайността оставаше минимален процент влияние.
Тези хора не наричат добре свършената работа – чудо, а резултатът от нея - късмет.
Те не обещават, правят го.
Нека Бог възнагради делата им и умножи добрините им!

Мили момичета, опитах се да ви разкажа моята история без украсата на емоциите. Не знам доколко успях, но се опитах.
Знам, че всяка от Вас, ще успее да направи изводите си на базата на преживелиците ми.

Не обичам съветите, но позволете ми няколко препоръки – Не се оставяйте на течението, дори и пътят да е много труден.
Не трупайте безброй неуспехи, търсете своя, верния път.
Търсете го навреме. Търсете го с вътрешния си  усет и вярвайте в себе си, не на празни думи, обещания или „присъди” от .... когото и да е.

п.п Умишлено не назовавам клиники и лекари. Нямам за цел да обобщавам, нито да дразня  привърженици или да радвам противници на съответни клиники. Всеки лекар има своите успехи и провали и те са „за сметка” на пациентите.  
Желанието ми е с моята история да дам кураж на този, който го намери в нея. Нищо повече.  

И едно предложение. Нека в следващата тема на 1 стр. да се сложат линкове с историите на успели наши двойки в клиники в Истанбул, пръснати по различните теми.
Събрани на едно място ще бъдат невероятен стимул за тези които са в процес на взимане на решение.

ridendo purpura   
Живот и здраве занапред !
Благодаря че сподели !

ridendo purpura жив и здрав да ти е малкия принц 
Трогна ме с твоя пост 
Благодаря ти за хубавите думи и специално за тези:

Не обичам съветите, но позволете ми няколко препоръки – Не се оставяйте на течението, дори и пътят да е много труден.
Не трупайте безброй неуспехи, търсете своя, верния път.
Търсете го навреме. Търсете го с вътрешния си  усет и вярвайте в себе си, не на празни думи, обещания или „присъди” от .... когото и да е.