Да, може да иска да бяга. Хората се ужасяват от такива неща, и теб те е страх да не загубиш супер ценната си идентичност. Аз не се променям, защото не харесвам идентичността си. Аз просто нямам такава. Постарала съм се да нямам. Отне ми около 10 години, което си е супер бързо по стандартите на тези неща. Понеже съм никой, нищо не може да ме притесни. Съответно нямам някакви желания какво трябва да съм. Много е освежаващо, така не губя свежест и спонтанност.
Казах ти, носиш вода в продънено ведро. В поведението ми няма нищо инфантилно, напротив, от доста традиции това се смята за желано и функционално.
Като дете мен ме възпитаваха не чрез ситуации, а чрез градене на идентичност, чрез говорене. След това разруших всичко, с изключение на лека фасада за пред хората. Ако действията ми бяха зли, можеше да ми лепнат етикет "социопат", защото не виждам света по начина, по който го виждат другите и никога няма пак да го виждам така.
Детето ми няма какво да загуби, тъй като още няма форма, идентичност.
Прочети пак приказката с продънената кофа. Не е работата да стискаш, номерът е в пускането. Останалото е дребноват и стагниран животец, не е истинската човешка природа.
Колко тъпо и скучно е да действаш според "идентичност"! Аз действам без идентичност, без да имам система. Ако в бойните изкуства имаш система- ще те бият. Ако много систематично шофираш, ще те псуват на пътя. Ако систематично свириш, ще е дрънкане. Ако систематично мислиш, нищо няма да измислиш, казва пък чичко Гьодел.
Казвам ти директно какво ще се промени: целият ти свят. Никога няма да се върнеш към погледа, който си имал преди. Светът ще е същият, но напълно различен. Това не е да сменяш настроения и поведения. Това е друго, но как да ти го обясня, като си толкова втвърдена...поне да имаше старо ведро, а то- чистак нова и практична кофа. Носи си кофата, аз си имам океан...
Да крепиш идентичност е най-тъпият и хамалски начин да си личност, а и доста уморителен и състаряващ. Има и по-елегантни решения.