Само че вие говорите за случаите, когато единия знае или усеща изневярата на другия. А в живота далеч не са само такива случаите, много повече се случва да има забежка и тя да остане скрита.
- Публикувана: 13 окт. 2012, 16:59 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2014, 23:23 ч.
ако секса не върви...
Да, не може да те нарани нещо, за което не знаеш. Макар че винаги се намират услужливи хора да ти кажат, или любовчията става твърде небрежен и нахален, та животът така или иначе в един момент ти сервира горчивата истина.
Не помня дали авторката има дете, но ако има, и е сигурна, че мъжът й няма да я шантажира, че ще й вземе детето, досега ще е драснала при любовника, обаче ако на него му се дундурка чуждо дете. Дори и да не забегне при този, въпрос на време е да се появи друг, в когото да се влюби, защото сексът ще върви.
Не помня дали авторката има дете, но ако има, и е сигурна, че мъжът й няма да я шантажира, че ще й вземе детето, досега ще е драснала при любовника, обаче ако на него му се дундурка чуждо дете. Дори и да не забегне при този, въпрос на време е да се появи друг, в когото да се влюби, защото сексът ще върви.
Аз вече забравих за какво беше темата конкретно 
Затова си пиша по принцип. По принцип може да се влюби силно, може да зареже съпруга. Може и да се влюби и да остави любовника и да си остан епри семейството. Може да се влюби днес, след година - да го разлюби и да остане обаче сама - нали от двата стола та на земята. Въобще сценарии бол
за мен най-вероятният е да зареже съпруга, пък дали заради този любовник или заради следващия, няма особено значение. Използвайки метафора, все едно като си някакъв киселяк, после познаеш сладостта на меда, пак да се върнеш към киселяка.
Според мен не. Защото страстта и секса са до време. Ако това мине, тя спокойно може да продължи напред и да оцени дори, че държи на съпруга си повече от тръпката.
за мен най-вероятният е да зареже съпруга, пък дали заради този любовник или заради следващия, няма особено значение. Използвайки метафора, все едно като си някакъв киселяк, после познаеш сладостта на меда, пак да се върнеш към киселяка.
Според мен не. Защото страстта и секса са до време. Ако това мине, тя спокойно може да продължи напред и да оцени дори, че държи на съпруга си повече от тръпката.
За нас още са доста важни, не можем да си представим вече да си живеем като братче и сестриче....не се хващай за думите, не правим секс като зайци-по три пъти на ден, но и секса, и страстта са важни и търсени.
Ако нещата са се скапали на 10-та година , да речем, колко още трябва да чакам, че да ми мине, и да продължим напред?
Та то, докато чакаме да няма страст и тръпка, животът ни минал.
В нелюбов, в несекс, в отегчение, в блянове по нещо извън дома, в самосъжаление....
Ако във вашите отношения нещо се скапе сега, ти можеш ли да живееш така цял живот, заради детето?
и колко месеци, години ще издържиш, преди да стигнеш до антидепресанти, или до смяна на любовник след любовник?
И смяташ, че подобен начин на живот е за предпочитане?
И правиш добро на детето си?
Изневярата често е удар по егото на другия във връката, а егото като е наранено, останалите неща (като чистите ризи и салатата на масата) често остават на малко по-заден план.
Това е истината.
+ доверието като се разруши веднъж после е почти абсурдно да се възстанови..
А връзка без доверие все едно е на ръба постоянно..
Вили, я си представи, че от утре мъжът ти не те кефи, ама ниииикак. В секса сте пас вече, докостването му не те вълнува, не ти носи нищо и т.н. Колко смяташ да издържиш така? Двойственият живот ще те устройва ли? И ще си гукате иначе като братче и сестриче докато кръвта ти кипва от някой момък навън. Питам точно теб, защото нито си на 60, нито на 50, нито дори на 40, нито имаш опит с по-горното описание (доколкото знам), а разсъждаваш как липсата на секс и неудовлетворителен такъв в семейството може спокойно да се подмине с лека ръка. Авторката на темата е съвсем млада също, не е лесно на младини да се лишиш. И не всеки го устройва да разчита на забежки, да му запълнят липсите. Да, в зрелостта е друго - там разумът диктува правилата във всичко, но говорим за млади, жизнени хора, на които сега им е времето да обичат и да са с човек, който ги сгрява. 
Ще отговоря напълно сериозно и искрено. Познаваме се с моя мъж от близо 9 години. Заедно сме вече почти 8. Запознахме се и почти веднага уж тръгнахме, ако дивия секс може да се нарече връзка. В последствие имахме и връзка, в която на 3тия месец аз забременях. Решихме, събрахме се. Това предисторията само. Към 3-4тата година секса се промени, намаля, разреди се, а нашите отношения - стават все по-силни. Приемам го и го чувствам като нещо много повече от сексуален партньор, мисля за него, грижа се, абе все едно както го правя за себе си. Той отвръща по подобен начин. Отношенията ни са свързани с обич и любов, но и с много задължения, в които всъщност си проличават чувствата най-вече. Когато ти пука за някого - гледаш и той да е добре. Та ако се случи така, че секса нещо секне и ние с истанем някак безразлични откъм сексуално привличане - и това стане тези близки години - не, не бих се разделила с него. Имаме дете, дом, прекалено много общи неща, различни от секса. Ако вече ми стан епротивен, то това не ще да е само защото секса не е добър. Тогава бих.
Та ако се случи така, че секса нещо секне и ние с истанем някак безразлични откъм сексуално привличане - и това стане тези близки години - не, не бих се разделила с него. Имаме дете, дом, прекалено много общи неща, различни от секса. Ако вече ми стан епротивен, то това не ще да е само защото секса не е добър. Тогава бих.
А ако секването на секса и безразличието са следствие от изневяра?
И знаеш, че тя продължава дори и да простиш..
Това неминуемо води до отравяне и опротивяване..
Вили, вие се желаете именно защото всичко си върви добре, макар и да не сте като в началото. И едва ли ще си станете безразлични, ако всичко е ок и се обичате. Но ако това стане (не дай Боже!) - да, малко хора биха си тръгнали при положение, че всичко друго е ок. Все си мисля, че човек изстива, когато нещо го е провокирало продължително във времето. При добри отношения, с времето сексът се разрежда, да, но все ще се желаят двамата. Значи за едно и също говорим. И че сексът е част от отношенията (изключвам чисто физиологичните проблеми) - при добри отношения и обич, дали чест и бурен или по-рядко, но все пак удовлетворителен е едно и също горе-долу. Проблемите идват, когато отношенията куцат. А авторката просто не е имала никакъв опит и е смятала неудовлетвореността си за нормално положение. Ако имаше опит, щеше още в началото да прецени докъде може да стигне с мъжа си при положение, че не си пасват в секса. Не мисля, че някой би се събрал с друг, въпреки това разминаване още в самото начало. Най-вероятно изобщо и не биха се събрали. А сега... 
Баси и секса и страста.Аз не искам да ме спохождат само на 8-Март.
Винаги съм казвала, че децата си излитат от гнездото и живеят техния живот.Няма да ни прегръщат, целуват и топлят нощем като станем на по 40.Никой не е длъжен да живее за мен както и аз за никой.Един е живота и трябва да сме на ясно какво искаме и очакваме от него.Няма и не мога да карам дъщеря ми или сина ми да ми бърше старческите сълзи, че видиш ли техния баща или пък аз на времето не сме го мислили.Обичам ги прекалено много, че да им въздействам по някакъв начин за брачния си живот.
От нас се иска да си ги родим, възпитаме, изучим и изпратим на където ги влече сърцето.При проблеми винаги да сме насреща, но не и да ги натоварваме с нашите.Не им пука мама или тате с кой/ коя спят ако са щастливи от това
Винаги съм казвала, че децата си излитат от гнездото и живеят техния живот.Няма да ни прегръщат, целуват и топлят нощем като станем на по 40.Никой не е длъжен да живее за мен както и аз за никой.Един е живота и трябва да сме на ясно какво искаме и очакваме от него.Няма и не мога да карам дъщеря ми или сина ми да ми бърше старческите сълзи, че видиш ли техния баща или пък аз на времето не сме го мислили.Обичам ги прекалено много, че да им въздействам по някакъв начин за брачния си живот.
От нас се иска да си ги родим, възпитаме, изучим и изпратим на където ги влече сърцето.При проблеми винаги да сме насреща, но не и да ги натоварваме с нашите.Не им пука мама или тате с кой/ коя спят ако са щастливи от това
Препоръчани теми