Скоро бях на кафе с приятелки- относително млади момичета. Едната омъжена отскоро, а другата в съжителство с приятеля си. Познавам мъжете и на двете, както и своят собствен и е повече от ясно, че и тримата са далеч от перфектността. Както и ние тринките, естествено. Не знам какво забихме разговора в посока: мъже и подаръци, цветя, бонбони и прочее доказателства на любов и привързаност. Тъй като моят мъж се оказа от типа "златна рибка", които доказват обичта си с действия различни от романтичните жестове и досега освен цветя в саксия, не съм получавала букети, кошнички и венци от негова милост, станах обект на искрено съжаление от страна на двете ми приятелки.
На едната мъжът й подарявал от време на време китки, макар и да му е необходимо доста ръчкане по битове въпроси, а другата, която ми е по-интересна в случая успяла да го научи нейния младеж да я дарява обикновено послучай рождени дни и св. Валентиновци с по някой друг карамфил, роза, гербер или друго цвете в целофан. Преди не се бил сещал и тя се чувствала кофти. Обаче след като му вдигнала няколко скандала, придружени със сълзи, явно успяла да го накара да се чувства виновен и длъжен при всеки следващ повод да я "сюрпиризра" я с цвете, я с картичка със котенца, кученца, слонченца и др. И тя сега е толкова доволна, та чак се умилява. На всичкото отгоре още съумява да се изненада. А още по-на всичкото отгоре, се чувства и горда, че го била научила. А той според мен просто прави всичко с едничката цел да си спести неприятности и скандали. Познавам го и съм чувала доста уж на майтап негативни изказвания в стил: "Как можах да се излъжа?"
Естествено, аз като неуспяла и непожелала да дресира мъжа си, трябваше да се срамувам в ъгъла, а мъжът ми беше определен като адски неромантичен и безчувствен безскрупулен тип. А аз си знам, че да ми бере китки и да ми пада на коленца за него ще е просто една поза, която не умее и ще му ходи като на свинче звънче. Дотолкова съм свикнала с болезнената му и жестока откровеност и лишена от атрибути романтичност, че някак си започнах да си го харесвам такъв див и некултивирн. Всъщност аз още в началото съм си го харесвала така и никак не вярвам, че ако го дресирам да ме "изненадва" спрямо случая, ще започнеа аз самата да се чувствам добре.
Все си мисля, че ще ми е адски тъпо, че си изпросвам жестовете.
Вие как мислите? Слушкат ли вашите мъже? Ама по прнцип ли си слушкат или след известни тренировки? Алее, хоп!
На едната мъжът й подарявал от време на време китки, макар и да му е необходимо доста ръчкане по битове въпроси, а другата, която ми е по-интересна в случая успяла да го научи нейния младеж да я дарява обикновено послучай рождени дни и св. Валентиновци с по някой друг карамфил, роза, гербер или друго цвете в целофан. Преди не се бил сещал и тя се чувствала кофти. Обаче след като му вдигнала няколко скандала, придружени със сълзи, явно успяла да го накара да се чувства виновен и длъжен при всеки следващ повод да я "сюрпиризра" я с цвете, я с картичка със котенца, кученца, слонченца и др. И тя сега е толкова доволна, та чак се умилява. На всичкото отгоре още съумява да се изненада. А още по-на всичкото отгоре, се чувства и горда, че го била научила. А той според мен просто прави всичко с едничката цел да си спести неприятности и скандали. Познавам го и съм чувала доста уж на майтап негативни изказвания в стил: "Как можах да се излъжа?"
Естествено, аз като неуспяла и непожелала да дресира мъжа си, трябваше да се срамувам в ъгъла, а мъжът ми беше определен като адски неромантичен и безчувствен безскрупулен тип. А аз си знам, че да ми бере китки и да ми пада на коленца за него ще е просто една поза, която не умее и ще му ходи като на свинче звънче. Дотолкова съм свикнала с болезнената му и жестока откровеност и лишена от атрибути романтичност, че някак си започнах да си го харесвам такъв див и некултивирн. Всъщност аз още в началото съм си го харесвала така и никак не вярвам, че ако го дресирам да ме "изненадва" спрямо случая, ще започнеа аз самата да се чувствам добре.
Все си мисля, че ще ми е адски тъпо, че си изпросвам жестовете.
Вие как мислите? Слушкат ли вашите мъже? Ама по прнцип ли си слушкат или след известни тренировки? Алее, хоп!
, а мъжът ми - абс противоположност моя. 
