Невъзможните хора в живота ни

Здравей виви
Според мен всичко идва от баба ми (майката на майка ми). Тя е много властна и консервативна жена. А как тормозеше дядо ми (гонеше го, обиждаше го, крещеше му) а той горкия нищо не смееше да каже. Нали тези времена е било падение да се разведеш. Та той търпеше тормоза.

Със сигурност и майка ми не е имала хубаво детство с баба ми. И тя препредава просто възпитанието към мен. Аз няма да повтарям този модел.

Логично обяснение няма: искала най доброто за мен и заради това прави и е правила всички тези неща. Било нормално да се месят в живота на другите до гроб.

 И насилието било нормално щом едно дете/тинейджър не слуша.
Като обяснявам че това е престъпление по наказателен кодекс, хич не и пука.

Naixi, за мен не е просто нарцис или манипулатор или подобно. Насилник е, тежък физически насилник, отделно психически. Споменала беше, че и двете са ти посягали... Щях да кажа странно как бабата такава, а майката вместо да е травмирана и по-ниска от водата, и тя агресор по своему у двете дружно към теб. Един вид  3-тото поколение си потърпевша. Но като се замисля разпознавам някакви сходства при дядо ми- татко - ние, просто като роли жертва/агресор, направо дежавю.

Всичко което прави един родител в неговите очи е винаги за добро и когато говориш с факти и искаш просто да каже: съжалявам, така беше, сгреших, този родител не само не признава, а става агресивен. Ако четете психолози по темата отношения деца, родители всички казват, че родителя е дал най-доброто на което е способен и трябва да сме благодарни, че и те са хора, че и те грешат...... Аз не го приемам, не мога и да съм благодарна. В разговор с родител за миналото, естествено, че нищо не призна, дори и ясни и точни факти, а реакцията беше. Е все нещо добре и ние сме направили и втория довод всеки интерпретира фактите различно. Само, че фактите са брутални, за мен, докато тяхното общо дете растеше като цар.
Miss_Kaprisse имам приятелка, която е осиновена, отраснала е ужасно, за съжаление тя ми е казвала, че е повторила същото към собствените си деца, че и по-лошо. Защо? И тя не знае, осъзнава го, разказва ми разни неща, ужасена е от себе си. Моето дете беше точно родено, когато водехме този разговор, като знам аз какво съм изживяла ме накара много да се замисля, да чета и да си "меря" всяка дума и действие. Ако някога насилието, тези модели на поведение са били "норма", то днес имаме избор, най-малкото да седнем, да прочетем нещо и да го приложим. За съжаление грубите отношения са нещо масово и навсякъде, абсолютно безпричинно и ненужно.  Дори в елементарна ситуация, примерно казвам  любезно: Извините може ли да мина, защото се влачи едва едва пред мен, на тясно пространство и вместо да се отдръпне да мина, започва поток от грубости и обиди, защото това човека си го носи от вкъщи, явно вече и му харесва и не желае промяна. Детето ще е същото, докато не дойде осъзнаването, че такова поведение е недопестимо и зловредно за себе си, но за целта трябва самоосъзнаване. За съжаление ако сам не се осъзнаеш, не искаш да се промениш насила не става. Гледах едно видео млад мъж, който прави протези, самият той пострадал и е без ръце, купувайте нещо в магазина, моли продавачката, да му сложи покупките в торбичка, касирката се обръща към него: "Ти ръце нямаш ли", и той казва: Бинго. Нямам. Що за речник, изказ, манталитет, дори не ми идва на ум такъв начин на говорене, та камоли да го кажа на чужд човек, при това клиент. И се замислих за за го каже това тази жена, как е отраснала, как се е говорело вкъщи?  Защо трябва да се говори така грубянски? Без ръце, да не си сакат.....и такива изрази в една ситуация, в която има десетки начини да кажеш, че не искаш, не можеш да направиш нещо, но не и по този начин.

Подкрепям!!!
Моята майка като обяснявам факти тя не само става агресивна, ами и отрича и измества темата от фокуса. Това се нарича в психологията gaslighting. Съвсем нормално поведение за нарцис. В други случай тя казва че това което е правила е съвсем нормално и това което още прави също.  Под прикритие “всичко за твое добро” 
И тя имала право да си изказва мнението и за това не вижда нищо нередно.

Нормален е инстинктът да се изкаже въобще да мисли така, когато й даваш възможност и я слушаш. Ако не я слушаш, тогава няма как да ти го каже:)

Минавам да се оплача, че моят бивш невъзможен нещо се е възбудил тия дни. Тъй като няма контакт с мен, върти интриги с децата и познати, адвокати, измисля си всякакви лъжи и хората ми звънят в паника.

Тоя твоя човек май си няма работа.

Ако е в отпуска нормално за такъв.

Не е. Може би има значение, че е съвсем сам и особено уикенда издивява.
Преди товареше дъщерята, ама и на нея й дойде акъла и замина на дълго море.

Направо ще вземе приза "отпускар на годината". Хората се чудят на кой язовир рибата кълве най-много, а той го играе ало-измамник на свободна практика. Някой да вземе да му каже, че от това се изкарват добри пари.

Все пак, говорим за много тежък невъзможен. Една година стана, от както сме разделени. Всеки месец измисля някаква тежка интрига, с която да ме тормози. В момента единственото, което ни свързва е малкия. Заведе дело, само и само да ме тормози за нещо, свързано с малкия и за да държи някакъв контакт с мен. Да си мисли, че има някакъв контрол.

Ама Роки: този работно място няма ли ? Приятели няма ли? Ако няма, кофти
Защото тогава се е вкопчил в теб и наистина си няма друга работа

Имах един невъзможен преди години.
Отне му 10 години да спре да се сеща за мен, а хем нямахме нито деца, нито брак.

Докато е на работа, мирува. Но това са 8 часа на ден. Останалите 8 все нещо го ръчка. През уикенда май излиза понякога и тогава настава блажена тишина. Но понякога явно пие сам вкъщи и се вихри в имейла. Освен това има един приятел, който явно му налива масло. Луда работа.

Докато си има работа е добре.
И приятели
Защото ако и тях няма, става страшно. То така е и с майка ми. Тъй като си няма нито Работа нито приятели, оставам само аз и нон стоп с мен се занимава.
Сега имаше  един познат дето се срещаха да аз имах малко мир от нея.
Та така и твоя невъзможен. Най добре би било ако си намери жена