Невъзможните хора в живота ни

  • 481 375
  • 8 317
  •   1
Отговори
# 7 530
  • София
  • Мнения: 739
Тъй като вече съм премахнала всички други фактори /с големи усилия/, с които може да ме провокира, единственото, което му остана е малкия.
Когато е при мен, всеки божи ден се пишат мейли колко лоша майка съм.
Когато е при него, същото, но съм при "любовника", според него.
И така си върви живота и аз всеки ден трябва да се боря и да не реагирам по никакъв начин. Като всеки ден се подхвърлят провокации от типа "ти трябваше да направиш еди какво си, ама пак не си го направила, издъни се, "опитът ти като родител е неуспешен" . Това беше цитат.
Rockstar, чудя се защо му четеш писанията, защо просто не му блокираш имейла?

# 7 531
  • София
  • Мнения: 44 518
Струва ми се, че днес успях да блокирам и мейлите. Много спокойно се чувствам, даже спах следобед.

# 7 532
  • Мнения: 37 263
Rockstar, моля, съобразявайте се, че темата не е лична и отчетна. Ако желаете да се обсъжда Вашия случай, пуснете отделна тема. Последващи постове ще бъдат изтривани.

# 7 533
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 613
Ох, жива да си, Бубанка!

Преди няколко дни срещнах случайно майка и дъщеря. Момичето е 35+, няма никакъв собствен живот, имала е анорексия като момиче. Сега работи някаква тъпа чиновническа работа и целия и живот е посветен на тях, супер стрес ако нещо им се случи, или се разболеят. Родителите и са съвсем ок, даже са съвсем хепи и не си дават никаква сметка. Тя гледа през техните очи и въобще няма никаква критичност към живота си. Не търси подкрепа, тъй като не вижда себе си като жертва. Стана ми много мъчно, представих си как ще преживее смъртта им, все пак да хора 70+…

# 7 534
  • Пловдив
  • Мнения: 27 144
Извинявай, ама докато на 35 е момиче.... Или ако е мъж, да му се вика момче.... зле са работите. На 35 сме мъже, и жени.

# 7 535
  • Мнения: 21 829
Предполагам, че всички имаме по някой такъв познат - жена или мъж. Според мен в голяма част - ако става дума за психически здрави хора, - на тези хора им е удобно така.

# 7 536
  • София
  • Мнения: 19 596
И не винаги вината е в родителите. Имах приятелка, залепена за майка си. От страни, сигурно са мислили майката за обсесивна, но беше обратното.
Загубих връзка с тях преди 15 години и не знам как са се развили нещата.

# 7 537
  • Мнения: 50 762
Имам и аз такива,мда. Едната сестра залепена за майка си, другата в опит да се разграничи от тях, залита в обратна посока, тотално отричане на семейство, дом, обич. Със сигурност не е виновен само един от участниците, все пак са големи хора, могат да се поогледат и осъзнаят. Вероятно така е удобно за всички. Но е леко тъжно. Въпреки това се уча да приемам хората, каквито са. Нито мога да променя невъзможния, нито да променя такива хора. Изкушаващо е да съдиш или влияеш. Но нима имам право? Просто гледам да се поуча, за себе си, за децата ми. И толкова.

# 7 538
  • Мнения: 716
Да и аз познавам такава: на 31 живее в детската си стая никога не се е изнасяла   и сериозна връзка не е имала. Майката го смята това за съвсем нормално. Не се приема  кой да е, трябва да е много имотен и единствен наследник. Надявам се да не се набута там някой мъж, че с тая тъща тежко му и горко.
Жал ми е за 31 годишната жена защото по принцип не е глупава или грозна но надали при тези условия ще си намери мъж.

# 7 539
  • София
  • Мнения: 22 385
Нали знаете рубриката на Д-р Рамани Am I the a**hole? Обикновено питат хора, които са имали досег с невъзможни и са постъпили немного готино спрямо някого. Още преди ме накара да се замисля дали общуването с такива хора води до възприемане на кофти патърни. Те не са вроден нарцисизъм, а тип заучен според мен.
Наскоро се запитах и за себе си.

Скрит текст:
Нали писах, че освободиха колега, с когото бяхме близки и си споделяхме. Ситуацията е кофти и подмолна въпреки щедрото обезщетение. Но той общо взето се е "обяснил в любов" на всички дори на хората, които имат основен принос в освобождаването. Пожелания, за всеки по нещо, похвалил ги кой за каквото. А на мен - почти нищо, освен дълги разговори, "за да се почувствал по- добре", в които слушам за всичко и всички други. А сме говорили много По темата за бъдеще, за принос, за мечти и цели в кариерен план. По принцип не е прецедент да ме търси за тегобата, а "лошите и подмолни колеги" за веселата част и казах нещо, преди да затворим. Ще го изпращаме, аз обикалях 3 места като малоумна за подаръците, поръчки, телефони, ала бала, и звъннах да го уговоря да дойде, не ми вдигна, нито върна.
Пратих друг колега да го пита и отговори

Идва ми да зарежа всичко, да оставя подаръка на другите и да се сбогуват. Та, аз ли постъпвам като нарцистичен з@дник, който дърпа драмата към себе си в такъв момент? Все по- често ми се случва в ситуации да се питам "Ами аз?"

# 7 540
  • София
  • Мнения: 44 518
Кечър, твърде много се раздаваш. Аз от доста време съм просто пас за такива инициативи. Да ме мислят за каквато искат.
Да, по принцип в нови и професионални отношения постъпвам леко хладно и отдръпнато. Да, вследствие от травмата. Пазя се, даже твърде много се пазя.

# 7 541
  • София
  • Мнения: 15 887
Кетч, като даваш и даваш, и виждаш, че отсреща не ти отвръщат дори на санитарния минимум, спираш. Това не е егоизъм, нито нарцисизъм, а най-елементарен разум. Явно всичко, което правиш не е търсено, желано и нужно. Моето мнение е - зарязвай без угризения. Иначе влизаш в спирала на раздаване и недоволство, че не си оценена. И тук вече територията става токсична. Разбираемо е че си се почувствала гадно, разбира се. Но трябва да знаеш кога да спреш.

Между другото, въпросът "ами аз", не значи че си егоист, а значи, че инстинктът ти за самосъхрание се е активирал. Слушай го, той много добре знае кога си достигнала ръба си.

# 7 542
  • София
  • Мнения: 19 596
По принцип, ако имаш кофти отношения с всички, проблемът не е в тях.

# 7 543
  • София
  • Мнения: 20 725
По принцип, ако имаш кофти отношения с всички, проблемът не е в тях.
И това го има. Но ми се струва от личен опит, че причината е някакво личностно противоречие: човекът иска да общува с хора, които не го искат, и обратното - приемат го хора, които той не харесва особено.

# 7 544
  • София
  • Мнения: 22 385
Благодаря за мненията, не очаквах да са такива, честно казано.

Лъвичке, за нарцистично визирах дърпането на килима към себе си в тежък за другия момент, а не по принцип. Но явно е с натрупване.

Сиско, не мисля, че става дума за хора, а за поведение. Когато аз съм се държала неебателно, лесно е намирал начин да не говори за себе си, става услужлив и т.н. Т.е. явно може. Важи и с обратния знак.

Общи условия

Активация на акаунт