Невъзможните хора в живота ни

  • 497 275
  • 8 481
  •   2
Отговори
# 8 415
  • София
  • Мнения: 22 838
Ози, ако е българка, според мен описаното е израз на комплексарщина и вечното скрито сравнение между емигрантите и останалите кой по- добре се е реализирал. И малко селска завист навява.
Не искам да ти пиша, че не е невъзможна, защото си споделила много малко, но на мен ми звучи прекалено реактивна и директна.

Ариел, споделих, конкретни черти, които смятам, че я поставят в тази категория.
Аз знам какво е решението, както и дългосрочно и защо реагирам, опитвам се да работя върху това, за сега без успех. Както е предположила Бояна, реагирам не само когато е насочено към мен, да.

Няма нужда да ме тролиш с "прекалено си чувствителна" и "ако те беше набила, щях да те разбера" и "завиждаш ѝ на вниманието".
Невъзможните никога не са толкова директни. Винаги е почти незабележимо, но консистентно и с натрупвания. Е, като ми подари крем за акнетична кожа вече се пропука по шевовете малко, но пък мен това ме разсмя. Аз с нея почти нямам допирни точки работно, единственият ми грях е, че не се подчинявам и че ясно съм ѝ показала, че я виждам. Това е моята грешка и съм го казвала много пъти. Аз не давам вид на човек с ниско самочувствие и в началото винаги ме избягват. Като покажа, че виждам булшита, се приема за предизвикателство явно. Пиша го не само с цел саморефлексия, а като възможна причина.

Нека да приключим наистина, аз действително съм писала доста пъти, в случая се засегнах от това, че човек, който знае каква е, се обърна буквално на 180°. Това си е част от играта в крайна сметка и почти предизвестен край.

# 8 416
  • Мнения: 8 398
Забравила съм да кажа, да българка е.
Има нещо такова- все се тупа в гърдите как бившите й колежки, още в Европа парк работят, а тя на бюро!
Даже не знам има ли смисъл да си вдигам нервите, да й преписвам глупотевините, аз съм я отписала вече.

# 8 417
  • Мнения: 6 044
Кеч тук всички вкупом искат да ти помогнат.
Ако тази жена беше "невъзможна' вече да те беше принудила да напуснеш сама. И като си тръгнеш няма да спре с теб, а ще се вкопчи в друг.
Аз работих с такава - не спря докато не ме разкара, че и ме провокираше да я ударя или навикам, за да може да се изкара жертва пред шефовете.
Тук заставам на страната на Бояна наистина не осъзнаваш какво е нарцисист.
Сравнява някаква офисна клюкарка с психопати...

# 8 418
  • София
  • Мнения: 22 838
Давай по същество какво е. С примери.
Не се опитвай да ме провокираш.

# 8 419
  • Мнения: 6 044
Е давам - ти си тази с недомлъвките.
Нито те обижда, нито те заплашва, нито те е взела "на прицел" да останеш без работа.
Нито е ходила да се оплаква на по-висшестоящи от теб.
Нито те провокира да я нападнеш пред свидетели.
Нищо лично спрямо теб.
Защото ако беше лично вече щеше да си без работа.
И вярвай щеше да те смачка докато не те изгонят или не си тръгнеш.

# 8 420
  • София
  • Мнения: 22 838
Не даваш, продължаваш да коментираш моя казус. Дай с примери точно от своя опит, както аз дадох и посочих кое смятам за целенасочено. Само ако може нещо по- конкретно от "бихме се и се обиждахме" Grinning

Скрит текст:
Иначе, моята си ме провокира, написала съм го. Провокира ме насаме, буквално преди да дойдат друго хора, и чака да си го изкарам пред свидетели. Само че вербално...

# 8 421
  • Мнения: 6 044
А, най-накрая нещо конкретно - значи все пак те провокира.

# 8 422
  • София
  • Мнения: 22 838
Да, пост #8409 е с много примери. Можеш да си го погледнеш.
По принцип патологичната нужда от внимание, изолирането и противопоставянето на хора, триангулацията с трети човек, постоянната надпревара за надцакване, редуването на добро и лошо, непоносимостта към хвалби за другите, силната завист, соб сторито за пренебрегването дете, силна манипулативност и хвърляне на хора под автобуса чрез съжаляване плюс плитко омайване на част от хората са маркери за нарцисизъм. И разбира се, номер едно - липсата на емпатия, но там е дълга и широка.

Давай, ти си. Разкажи за своя опит в примери. Ще е интересно и полезно. При мен няма новости.

# 8 423
  • Мнения: 6 044
Но това не са неща насочени лично към теб.
Това е като да ме е яд, че колежката ми е със зелена коса и да ходя да й обяснявам как да се направи руса.
За това никой тук не проумява защо това толкова те дразни?
Прави се на жертва? Голяма работа.
Ти си работиш и се прибираш после вкъщи.

Какво да разказвам?
То целият форум ми знае драмите - от физическо, психическо та до сексуално насилие.
И да много често насилниците които са на шефски позиции остават на работа.
За това е препоръчително да се озърташ за ново място.

# 8 424
  • София
  • Мнения: 22 838
Ариел, стига си дърпала към моя случай, моля. Някои неща са насочени към мен, разбира се. Други - не.  В устрема си да си интересна ли, какво, предоставяш невярна информация.

За да е невъзможен един човек, не е нужно да обижда, да се конфронтира и да е част от скандали. Даже напротив. Аз лично не познавам нито един скандалджия от хората, които смятам, че са показвали такива черти. Най- малкото те не са като нас - да реагират непременно, реагират, ако им отърва, ако служи за нещо. Само ако сте си много близки, може да направят т.нар. тантрум. Пред външни хора и публика - не. Камо ли скандал.

Ето още един от мен, важи за всякакви - колеги, любовници, приятели... Микро жестове и буквално секундно забавяне в реакцията, която трябва да се покаже. Но изисква да се вглеждаш и може да луднеш. На мен не ми е коствало излишно усилие, защото по принцип съм си такава, но помня, че преди много години дълго време се чудех защо така със забавяне.

# 8 425
  • Мнения: 11 442
Хайде ще ви споделя нещо от змиярника в моята работа, белким се убедите, че навсякъде е едно и също.
Значи в момента се налага да ползваме наличните свободни бюра, тоест в дните, в които не сме хоум офис, ходим на работа, където има свободно бюро. По принцип се прави график, но често изникват срещи и не може да се следва стриктно.
Значи отивам аз на работа, нямаше място в стаята, в която по принцип ползвам и отивам при колежката, която е сама в стая и има още две свободни бюра. И я питам мога ли да ползвам едно от тях, а тя започва да ми крещи и да ме обижда, че не съм си направила графика, така че да си стоя само в другата стая и да влизам в нейната ( все едно и е собственост). Ама изпада в истерия. Аз обаче съм пълен дебил и си седнах на свободното бюро и я игнорирах напълно.
Да отбележа, че сме на една и съща позиция и само преди два дни и бях оправила една грешка, без да я занимавам изобщо. И тя и шефката ми благодариха, защото бяха в отпуск и не можеха да реагират.
Дали е невъзможна не знам, за мен е нещастна жена, смазана от живота и озлобена до безкрай.
Преди няколко месеца беше в болница, защото имаше кардиологичен проблем. Та така, който хаби нерви и крещи, му се вдига кортизолът и му се уврежда сърцето...
Докато ми крещеше, аз изобщо не я слушах и все си мислех: Абе защо тая жена не си гледа здравето и красотата, а се съсипва така? Излизаха и вени на шията от злоба и и се сбръчкваше лицето...на мен даже ми беше смешно да я гледам. Понеже аз съм фенка на разни подмладяващи процедури ( скъпи и със съмнителен ефект), направо се шокирах, как тая зорлем си докарва гневни бръчки. Почти на една възраст сме. Цялата драма беше напълно безсмислена и ненужна, а за истеричката даже и нездравословна.

# 8 426
  • Мнения: 24 888
Тази е просто истеричка, но вие давате признаци на невъзможна. Simple Smile

# 8 427
  • София
  • Мнения: 22 838
Не е невъзможна Христина, но е десенсибилизирана от майка си. За темата си е. Случката- не е.

# 8 428
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 666
Коя е Христина?

# 8 429
  • Мнения: 24 888
Christa1180 или нещо подобно.
//
Ами, тя Христа си е баш невъзможна, Кечи. И не, не е причина родителят Ѝ.

Общи условия

Активация на акаунт