Невъзможните хора в живота ни

Ние сме 30 човека, от които петима са дразнещи и неприятни, от тези петима смятам, че един проявява такива черти. Не ми се струва нещо нереално:
- Редува добро и лошо отношение в крайности- силно грубиянско с екстра мазно към другите. Към мен- пред публика винаги много мазно, но точно преди да седнем някъде, да се съберем всички, когато сме насаме, винаги ми казва някаква подигравка. Според мен се опитва да ми запали фитила и после аз да избухна.
- Не понася за секунда вниманието да е върху друг - дали ще е комплимент, дали ще е подарък, дали някой ще се съгласи не с нея, в почти 100% от случаите следва наказание под различни форми. Дори за едно наливане на вода направи номер- защото и на мен ми наляха. Е, то оставаше такава простотия... Не просто внимание, а да е приковано на 100 за нея и 0 за другите. Ако някой някого хвали, тогава са ѝ избухванията.
- Има си история, която разправя на всички как другото "дете" е гледаното обгрижвано, а тя не, справила се абсолютно сама и от нулата, постоянно лъже за някакви ипотеки, как живяла в кашон едва ли не и подкукоросва, че другите са готованци. А реалността е, че мама и тати са ѝ купили апартамент (не е предположение), а другото "дете" е на АД и надлежно ни се обяснява със съжалителен тон колко е отчаяно, как все искало то да е отгоре и да се налага. Как било ѝ сърдито, но тя великодушно го прибрала под крилото си, щото било леш.
- Не, не я знаят всички, че е невъзможна, напротив. За повечето тя си е особена, но много човечна, не прави нещата нарочно, винаги просто е без да иска и не е обмислила. Винаги ти се посочва ти какво си направил, а тя е света вода. Само аз и въпросният смятаме, че е токсична, както и предните и супервайзърки.
- Когато сме заедно и всички, винаги има някаква неприятна случка, в която придърпва част от групата и някой е изключен по някакъв начин. Невинаги съм аз. Все да има някакъв конфликт и накрая великодушно казва "ела при нас, нека всички да сме, това е важното".
- Сега се е намърдала да работи с един колега и постоянно го злепоставя и прави интриги с хора, на които той следва да репортува. Те са тънки, но я чувам понякога какви ги говори по колове и как му уронва репутацията.

И едно субективно: Изградила си е образ на човек, заобиколен от животни, но има някои доста конкретни и особени изказвания. За мен тя е доста жесток човек, който много често повтаря "аз много му съчувствам, но...", но това не мога да го докажа. А и няма нужда. Този етап, в който всички ти казват "въобразяваш си, не може да е така" съм го минала отдавна.

Бях я пуснала по пързалката успешно, бих казала, но тя ми "усилва звука" и последния път на 'прегръдка' ми каза, че еди- кой си явно е сменил посоката и вече ще обгрижва нея. Каквото и да значи това. 

Познати сме сега, преди години бяхме доста близки приятелки, но ни делят~ 2000km  , а от времето на ковида, само чат, телефон....интернет...
Та, писала ми е веднъж преди дни, аз не съм отговорила , само пуснах емотикон. Снощи пак, ама вече с по- наострена идея- защо не пишеш!?
Обяснявам, че между работа, къщата, мъжа, децата, някои занимания, че сега и един курс карам 3 х седмично по 4 часа вечер не ми остава време да дишам, камо ли да си чатим, ще наваксаме по празниците, че ще съм вкъщи няколко дни...
Ей, какви глупости после прочетох!
-да не се преработвам, че в тоя живот най-важното е да ти е лесно, аз се претрепвам, кой щял да ми гледа здравето
-за какво съм се пънела за тоя курс , що не съм накарала работодателя да ми го даде в работно време ... обяснявам, че курсът е за квалификация в област, която не е в обсега на дейност в тази фирма..
-да съм си седяла мирно, че по фирмите само те разпитват къде как си работил, защо сменяш работа, за нея най-доброто било да си намериш и да си правиш стаж...
-всичко това с призиви„спри се малко, да не си родена все за борба!“
-„ до кога ще сменяш работа, виж мене - аз съм на тая работа супер уважавана, ще работя до пенсия“  ... „ ти все новак ли ще си в рабоатат, така не те уважават “... тя работи в здравната каса , Германия, преглежда документи , SAP  може би, не знам точно...
-„за какво ти е това, само да сменяш работа и да се трепеш по време на изпитателен срок“
-„ целта ти трябва да е малко работа, каква е файдата иначе“
-„ какво толкова да ми харесва, важното е, че ми плащат, и после си отивам със заплатата“

В един момент реших да не й отговарям повече, продължи с аудио, пак чат, ама не се спря, докато й рекох, че съм много доцолна за нея, че е намерила работата на живота си, дано да й дадат увеличението след стачката , дето я правиха. Тя ми отговаря-
- добре че ни дават и коледни, и тях сега ще ги увеличат