Невъзможните хора в живота ни

Ами работи върху това, и не с лежане по диваните на разни пишман психолози, а с действие. То с мъж ще се разведеш, ама с работно място - не, няма такъв филм. Ако го искаш, ще го направиш. Ето първа стъпка към преодоляване на комплексите.

Аз съм работила за психопатичен тип човек. Може би не класически, може би нарцис, но от много безмилостния тип. Всички бяхме негови, всички му принадлежахме телом и духом. Беше изключително важно да се мразим помежду си, за да обожаваме него. Да поддържаш благоволението му изискваше почти денонощна отдаденост, минаване на редовни плюс неочаквани тестове за вярност (някои от тях почти извратени), постоянен стрес и готовност да бъдеш я натоварен с работа, я неочаквано зарадван с кучешко лакомство, я сритан без причина. Който не ще - може да заеме позицията "офисен маргинал", който седи като мишле в приземното помещение с изглед към паркинга и мрази всички, без да участва в тичането из лабиринта (имах такава колежка). Нито първото ми харесваше като опция, нито второто, така че след над година живот в ада (заради добрата заплата и т.н., не за друго) се МАХНАХ с главни букви. При теб или шефката съвсем не е психопат и невъзможна, или вече си в ролята на офисната мишка, друго обяснение няма. Подобно нещо толкова години няма как да изкараш по друг начин. Имай предвид, че ролите в пиесата обикновено се заемат много рано и после е почти невъзможно да се преразпределят, дори да счупиш крака на главната актриса с бейзболна бухалка. Така че където си увиснала - там ще стоиш. Помисли си дали ти харесва.

Ха-ха, как го описа. Аз бях за кратко при една леко токсична управителка. Един ден е мила и ти измъква лична информация, на другия ден те кълве защо не си изчистила някоя прашинка със същата тази информация.
Аз се махнах, а при нея се върнаха "верните кучета" - една освидетелствана /с депресия беше май/ и една пълна непукистка.

Хаха, Flip , типичният образ на Миранда , нали?!
И аз съм имала такъв , останах 2г и 3 месеца, в които буквално си съсипах здравето за пари.
Никога повече!, макар че нали...да не казваме това „никога“ .

Кетчър да разбирам, че работиш с роднини заради които не можеш да напуснеш или "спасяваш" роднините си на заплата с определена сума?
Как точно тези хора те държат в капан?
Ако въпросите са твърде лични, не си длъжна да отговаряш.

С каквото всички от този тип- чувство за вина, заучена безпомощност и приравняване на нормални неща на егоизъм + емоционален parentification .

В резултат на което никога не са ми се лепили силно грандиозни хора със замах, а едни такива жални, тъжни, минали през много, които аз бързо съм съжалявала и защитавала.

Не, не работя с роднините. Под роднини, разбира се, визирам първа линия, не някакви братовчеди.
По темата си ми е присъствието, но не смятам, че дължа пълно обяснение на авторката в ролята на пропусквателен пункт. Споделяла съм, каквото ми е комфортно, а то е било за работата.

Флип, не смятам, че съм дъно, нито, че режа велики и ценни връзки, премахвайки някого, който се извърта като фурнаджийска лопата. Това си е механизъм да се самозащитя.

Отдавна спрях да пиша в тази тема след всички нападки и ритници, които предпочетох накрая да не поемам и просто да спра да се обяснявам. Донякъде обаче ми бяха много полезни критиките, защото ми помогнаха да спра да гледам на себе си като жертва, която само се оплаква от определени хора. И то ми помогнаха до степен и в живота да приключа взаимоотношения, въобще да се науча как да реагирам. Така че благодаря на Мая и още няколко дами, според които нямало такова нещо като токсични хора и връзки и било много лесно да си тръгнеш и т. н. После се оказа, че Мая с години е търпяла невъзможен мъж, но тук беше много смела да раздава присъди, да обижда дори и какво ли не съм чела за себе си от нея, но това е друга тема.

Включих се заради Кетчър.
Хубаво си разбрала какво ти се случва и защо ти се случва. Но това е само първата стъпка. Не можеш цял живот да стоиш на това стъпало с тези оправдания. Действай, стъпвай напред. Разбрала си, хубаво, ама продължавай. Разделяй се, приключвай, започвай на чисто, ако не става пак - пак променяш, и така... Докато си зациклила в едно положение само да обясняваш, да се жалваш, без действия, без съответна реакция, нищо не постигаш.

Невъзможните хора нямат психични отклонения! Те са точно "лоши егоисти", някои от типовете. Хора с личностни разстройства са, не с психични. Очаквате да са някакви луди, на които отдалече им личи, че са такива и като ги видите да ги заобиколите и да избягате, ама те не са. Нормални са и много трудно биват разпознавани, обикновено доста късно, когато са ти изпили всички сили и нерви.
Затова тази тема и книгите, които са препоръчвани тук, помагат. Първо да разбереш какво се случва, и второ как да си помогнеш.

Кечър, никой на никого нищо не дължи, но всички дължим на останалите тук да не ги объркваме. Наистина е трудно да се отличат невъзможните, защото изглеждат съвсем нормални, затова е важно да сме сравнително ясни и конкретни. Иначе нито някой може да ти помогне на теб, нито ти на другите. От твоите офис истории изобщо не става ясно кой е невъзможен и с какво, и понеже всички знаели невъзможната каква е, то направо изглеждаш ти като едно мрънкало, а ситуацията банална ситуация в офис. Също не става ясно защо стоиш. И така всичко това спира да е по темата.
Както виждаш, моето мнение не те спира да пишеш, нито други да те съжаляват, което си е ваша работа, разбира се. Както е моя работа да настоявам темата да е по темата, за да е полезна според първоначалния си замисъл. Пък в годините многократно е имало настоятелни опити да се съсипе, това няма да е първия.

Не знам дали мога да помогна на Кетчър с офисните драми, аз също работя с откачалки, не ги намирам за невъзможни, а просто за смазани и комплексирани хора, които не са щастливи и си го изкарват на другите. С годините съм се научила грам да не им обръщам внимание, работата и заплатата ми трябват и ако те не ме изгонят, аз няма сама да напусна. Ако ме изгонят съдбата ще ми даде по-хубава работа. Имам почти 30 годишен трудов стаж във всякакви сфери, свикнала съм на луди. Няма как колега да го почувствам невъзможен, дори и да е такъв, защото от работа винаги можеш да се махнеш. Ако заплатата те удовлетворява, свикваш...тези, които не могат да свикнат, просто имат друг вариант, някой който да им подаде ръка.

То всеки си е малко луд. В момента работя с една колежка без ЩЖ. Има някои дни, в които е ок, има някои дни, в които трябва да си го изкара на някой, понякога се прави на жертва. Но пък аз съм станала по-устойчива, пък и рядко се засичаме.

Колегата може да е невъзможен, но като ти е приятел и паразитира върху теб и останалите. Невъзможният колега обикновено буди съжаление и междувременно, докато приплаква, плете интриги и никой не се усеща. Това е токсичната класика в офиса. Много е трудно някой, който изглежда лош да е невъзможен, те никога не изглеждат лоши ако сте на едно ниво.
Вече като шеф може да е екстровертен нарцисист и насилник, но тогава е влиятелен човек, който държи другите, дори с това, че ще им попречи да си намерят нова работа в областта.
Има и други варианти, но ако искате да си говорим за невъзможни в работата, дайте примери, дори да са измислени, но поне да помогнат да се разпознават тези хора и да се дадат варианти да им се противодейства.

Една колежка преди около 2 години. В началото беше всичко точно, усмихната, мила, разпитваща. След като събра информация, започна да ме кълве за пълни глупости - като ме види на телефона примерно. В един момент заяжданията й ескалираха, аз отвърнах, тя се направи на жертва, въвлече и други в интригата. Все пак успях да вдигна случая до ЧР отдела, мен ме преместиха, другите не знам как се прегрупираха.
Ей, сетих се и за един шеф, типичен Overt даже Preaching. Висок, горе долу красив, фукльо, умееше да говори, да изнася речи, обещаваше всичко, не вършеше нищо, лъжите ги нямаше за нищо, някои жени припадаха по него. По едно време се беше издигнал доста, сега не знам къде е.

Ами не точно. Отдавна съм гледала филма, но доколкото помня, онази беше студена, властна кучка. Този човек беше друг тип... Изключително изкусен манипулатор. Работеше на всякакви нива, не просто да те сдуха за нещо служебно, да покаже колко е по-високо от всички - това всеки с малко власт бързо го усвоява. Той умееше да влиза под кожата, да се намърдва в живота на хората във всичките му измерения, както и умело да ги въвлича в своя уж личен живот, всичкото с цел да му принадлежиш, да няма област, върху която той да няма влияние. И щрак - гаврата започва. Знаеше слабото място на всеки, не служебно, а лично, и то до такава степен, че не му се налагаше нито да грубиянства, нито да интригантства. С едно движение или липсата на такова можеше да докара десет души до истерична криза, всеки по негова лична причина; и по същия начин можеше да ощастливи някой избраник с невероятно добра имитация на близост, съпричастност и разбиране. И не беше целта да мислим всички само за работата и да му изкарваме пари. Правеше го ей така за идеята, за забавление може би, с някакво перверзно удоволствие - да притежава хората душевно и да си прави с тях кавото иска. Да го обичат, да разчитат на него, да се боят от него, да го ревнуват. Мисля, че изобщо не гледаше на хората (не само служителите, а изобщо) като на истински човешки същества. Просто пионки с различна степен на важност на игралното поле. Между другото никой от нас не беше избиран с конкурс или обява - всички го познавахме отпреди, по други линии и поводи, и бяхме специално избрани, омаяни, разпределени и придърпани в неговия свят и измъкването беше адски трудно. Само един колега, мъж, усети каква е ситуацията и си тръгна с гръм и трясък на третата седмица, след като направи епичен цирк Този колега пък беше самовлюбен, леко въздухар, адски намахан и може би по своему малко нарцис, та явно по тази линия усети с какъв майстор си има работа и напусна бойното поле като петел, кукуригайки как все пак той печели. И си беше прав де, да се махнеш от този човек си беше печалба от лотарията.

Много тежък случай си имала!
Да, не беше чак такова чудовище,  а и не му стигаше потенциала, или по- точно казано може и да му е било цел, но не му стигаше потенциал Манипулация на всички нива пробваше, с онези, които му бяха позволили достъп до лична информация.
Под кожата влизаше, със сигурност,  веднъж към края вече, бях решила да се махна, ММ ми рече, че всяка втора дума ми е за него, въпреки че беше все обида или с негативен аспект.
Всичко с цел контрол,  гавра задължително, примерно знае кога и как се случва всичко служебно, и нарочно нарушава всичко, за да те изкара дебил накрая.

Е точно така се получава - съзнанието непрекъснато е заето с този човек, независимо че са отрицателни емоции. Мозъкът направо се пържи във всички хормони на стреса и свиква с тях като с дрога.

При нормална динамика на чувствата, дори с любим, дете и т.н. - не се сещаме толкова често, колкото за токсичния.

Аз съм получавала заплахи, че ако напусна, няма да ме вземат никъде на работа, както и че ако напусна и отида един къде си, там ще ме използват докато им е удобно и после ще ме изхвърлят и никой на предишното работно място няма да ме вземе обратно. Това са само заплахи. Не се сбъдват, няма нужда да им се вярва.
Отделно, ако си адекватен, винаги можеш да си намериш работа. Даже и да си пенсионер, така че тия заплахи да си ги заврат, там където слънце не огрява.
Има си страхливи, манипулативни и притиснати хора, при тях може и да хващат дикиш заплахи.