Ами работи върху това, и не с лежане по диваните на разни пишман психолози, а с действие. То с мъж ще се разведеш, ама с работно място - не, няма такъв филм. Ако го искаш, ще го направиш. Ето първа стъпка към преодоляване на комплексите.
Аз съм работила за психопатичен тип човек. Може би не класически, може би нарцис, но от много безмилостния тип. Всички бяхме негови, всички му принадлежахме телом и духом. Беше изключително важно да се мразим помежду си, за да обожаваме него. Да поддържаш благоволението му изискваше почти денонощна отдаденост, минаване на редовни плюс неочаквани тестове за вярност (някои от тях почти извратени), постоянен стрес и готовност да бъдеш я натоварен с работа, я неочаквано зарадван с кучешко лакомство, я сритан без причина. Който не ще - може да заеме позицията "офисен маргинал", който седи като мишле в приземното помещение с изглед към паркинга и мрази всички, без да участва в тичането из лабиринта (имах такава колежка). Нито първото ми харесваше като опция, нито второто, така че след над година живот в ада (заради добрата заплата и т.н., не за друго) се МАХНАХ с главни букви. При теб или шефката съвсем не е психопат и невъзможна, или вече си в ролята на офисната мишка, друго обяснение няма. Подобно нещо толкова години няма как да изкараш по друг начин. Имай предвид, че ролите в пиесата обикновено се заемат много рано и после е почти невъзможно да се преразпределят, дори да счупиш крака на главната актриса с бейзболна бухалка. Така че където си увиснала - там ще стоиш. Помисли си дали ти харесва.
Този колега пък беше самовлюбен, леко въздухар, адски намахан и може би по своему малко нарцис, та явно по тази линия усети с какъв майстор си има работа и напусна бойното поле като петел, кукуригайки как все пак той печели. И си беше прав де, да се махнеш от този човек си беше печалба от лотарията.
Манипулация на всички нива пробваше, с онези, които му бяха позволили достъп до лична информация.