Теоретично е така, въпросът е как да "разбереш, че изсмукват всичко хубаво и жизнено от теб", т.е., да видиш нещата от друг ъгъл, различен от този, който ти дава вилицата на врата (след като въобще не виждаш вилицата и си свикнал с болката). Вината е проблем на тоя, който я изпитва, да, но когато си вътре в нещата, всичко изглежда размито, неясно, "ами ако не съм прав/а"... За мен такъв случай е възможност за "порастване" на жертвата. Най-малкото, защото, ако продължава да се поддава на тормоза, хората, които зависят от него, ще страдат също (децата му, например). Но зависи от човека, дали ще стане, как ще стане, кога..... Може сто души да показват на жертвата, че е жертва, че има право на друг живот, страхът от промяната, от поемане на отговорност, от това да се срещнеш с личните си "ужаси" очи в очи, дърпат назад... Тогава идва момент, когато нещата стават нетърпими и жертвата се срутва много драматично... А изходът... за мен е все още Х.
В отговор на конкретния въпрос, бих казала, че интуицията никога не лъже. Това, което спира жертвата да се изтръгне, е страхът и нереалната представа за нормалност в отношенията, както и за евентуалното им развитие. Но интуитивно тя го знае. Понякога вината е самоналожена, следствие на много други събития и тенденции у човека и насилникът е просто ловецът, в чийто капан жертвата много добре се е вписала.
А когато жертвата престане да е жертва в съзнанието си, тогава насилникът, където и да е, няма значение за нея. Ако това е близък и жертвата изпитва любов (поради много причини), ще отделя за този човек, колкото има в сърцето си, но от любов. Може да е 10 мин. на месец, но ще е с радост, защото е независима от игрите на другия и го прави, защото така е решил/а.

, но ми направи впечатление друго в темата. Че терапевти са съветвани да се отдръпват от такива хора. Това ОК, но когато става дума за твой близък- това почти няма как да стане. Нали за това е и темата, ако правилно съм разбрала. Защото ако можеш да се махнеш, е много лесно
ако има нещо положително, то е че няма начин да допуснеш друг такъв екземпляр в живота си или в живота на близките си.