Не знам каква точно е уговорката с бащата, но ако той трябва да взима детето и да го води на тренировка толкова ли е трудно да обясниш на детето, че сте се разбрали баща му да го води и да говори с него защо повече не може? Защо трябва да си изсмукваш обяснения заради баща му и да му отнемаш тази отговорност? Казваш му, че нямаш против тренировките, но нямаш възможност да го караш поради заетост на работа и затова баща му е поел този ангажимент, и оттам нека детето чуе и мотивите на бащата - защо не иска да го кара. После нека само прецени, кой, какво и защо...
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2025, 19:43 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Вероятно ще бъда оплюта, но ако знам, че срещу мен сти такъв чове, не бих се посвенила да настроя децата. И то не с лъжи като тях, а просто истината. Познавам няколко човека с такива родители и е мъка. Хайде, партньор, иди- дойди, ама ако е родител, остава травма за цял живот.
Истината децата имат нужда да я видят и почувстват - с голи думи само не става. Най-много да те сложат под един знаменател с другия родител, който не спира да говори за теб /настройва/ детето под маската на любезност. По-добре пратѝ детето за лятната ваканция при него за два месеца, да види то в пълния блясък (без твоя намеса) лицето на другия родител. За няколко дни или седмица е лесно да играят театър, но за 2 месеца не става - избиват им бушоните в един момент (особено, ако си им провалил номера с "майка ти не дава да се виждаме по-често" и плановете за безгрижно лято) и си показват цялата гадост и злина пред детето. Тежко е, трудно е, но така децата много по-бързо осъзнават нещата и почват да правят разлика между нормално възпитание и отглеждане и неадекватно такова. После сами си поставят границите или се дистанцират. Затова казах, че другите неща са основата. 
Всичко си споделих аз, на дъщерята. Синът ми беше на 9, не го занимавах, нямаше и да разбере. Но на щерката почти нищо не спестих, тя беше на почти 18... И реших така, защото той беше първият който отприщи омразата и безумните приказки за мен. Изключвам всичко наговорено и по време на брака, де..Но като разбра, че вече му се изплъзвам, че не съм предишната смачкана жена, че предриемам развод... леллеее, що омраза видях в очите, какво ми чуха ушите, а най- голямата му грешка беше, че всичко чуваха и децата. Е, това обърна колата... Реших, че няма повече да му пазя аворитета пред децата, а той да си позволява тези грозни думи за мен. Говорих и исках пред децата да не го прави, но не... Така ли? Че аз що тогава?
Близо пет години по- късно дъщеря ми вече знае, че нищо не съм преувеличила, или излъгала и виждам, че е наясно какъв човек е баща и.Виждам и усещам разочарованието и, и ми е мъчно, но за нея...
Не чувствам нито вина, нито ми е съвестно.Каквото повикало, такова се обадило... Синът е на 14, има време и той ще си направи изводите.
Близо пет години по- късно дъщеря ми вече знае, че нищо не съм преувеличила, или излъгала и виждам, че е наясно какъв човек е баща и.Виждам и усещам разочарованието и, и ми е мъчно, но за нея...
Не чувствам нито вина, нито ми е съвестно.Каквото повикало, такова се обадило... Синът е на 14, има време и той ще си направи изводите.
Нямам деца от такъв тип, обаче аз също ще кажа в подходящо време и думи, що за издънка е баща им. Какво да ги пазя, от кого, от какво? Да положа основата да им се случи същото, като на майка им ли? Ам, не, хич не мисля, че е редно.
Постъпил ли е така с майката на децата си, вероятността при определена ситуация, да започне с психологическите атаки и с децата е огромна. Още повече, че дори и да ги обича, то със сигурност отново е някаква сбъркана привързаност и обич, защото тези хора изначално не могат да изпитват искрена обич.
Пример. Моят бивш, страшно много си обичаше кучето, ама буквално спеше си с него, купуваше му кучешки играчки. Та, в един момент, реши да заплоди животинчето, за да продаде кученцата, да печели. Значи аз си обичам животинката, ама ще й причиня умишлено това състояние, за да измъкно някой лев. Не казвам, че кучето и детето са едно и също, ама...това много ми бодеше очите.
Постъпил ли е така с майката на децата си, вероятността при определена ситуация, да започне с психологическите атаки и с децата е огромна. Още повече, че дори и да ги обича, то със сигурност отново е някаква сбъркана привързаност и обич, защото тези хора изначално не могат да изпитват искрена обич.
Пример. Моят бивш, страшно много си обичаше кучето, ама буквално спеше си с него, купуваше му кучешки играчки. Та, в един момент, реши да заплоди животинчето, за да продаде кученцата, да печели. Значи аз си обичам животинката, ама ще й причиня умишлено това състояние, за да измъкно някой лев. Не казвам, че кучето и детето са едно и също, ама...това много ми бодеше очите.
А какво да ги прави кучетата - да си ги отглежда ли? Що за сравнение?
Може да ги подари, примерно! Ама, умишлено, за да продава. Бляк
Ако го прави редовно (това със оплождането) и си взима куче, за да печели от него редовно, разбирам какво искаш да кажеш и все пак сравнението с деца е неуместно. Но ако е еднократно раждането и кучето му е хубаво, човека иска да си избие поне разходите по отглеждането на малките, докато станат за раздаване, го разбирам него. 
Женската кучка , за да е здрава трябва да роди поне 2 пъти в живота си. Иначе развиват тумори по половата система. Така, че за доброто на животинката е да бъде заплодено. След това ще продаваш ли, ще задържаш ли , ще подаряваш ли родените не е въпрос на кой знае какъв морал. Ако си закъсал финансово не си невъзможен, ако продадеш кученцата. По-възможните хора си подбират купувачите - гледат да попаднат животинките при добри хора. Не си психопат, ако търсиш партньор за любимеца си.
Ами, за мен това с умишленото заплождане с цел да продава ни ми е ок, ама изобщо, независимо дали е еднократно или няколко пъти.
Не го давам като сравнение между дете и куче, ама нали там, много обичаше кучето, говореше му като на детенце, гушка, голяма любов, бау, бау
Ама дай да спечелим някой лев. Роди душицата 5 кучета и ги пусна на пазара на около 2 месеца. Продаде ги с кеф! Не го одобрявам, не го разбирам.
Не го давам като сравнение между дете и куче, ама нали там, много обичаше кучето, говореше му като на детенце, гушка, голяма любов, бау, бау
Ама дай да спечелим някой лев. Роди душицата 5 кучета и ги пусна на пазара на около 2 месеца. Продаде ги с кеф! Не го одобрявам, не го разбирам.