Невъзможните хора в живота ни

  • 481 420
  • 8 317
  •   1
Отговори
# 1 860
  • София
  • Мнения: 971
Водолеите мъже по принцип са психопати! Или, айде да ги наречем странни. Joy Интересно, ако се направи статистическо проучване, колко от невъзможните хора ще се окажат водолеи?!

За протокола, моят бивш шеф беше телец.

# 1 861
  • Мнения: 6 166
Не мисля, че точно зодиите са проблемът.

Също така смятам, че е добре да има "стигма" около личностовите и психични болести, т.к. това са хора, които са опасни за околните - дали физически, дали психически.

Вчера гледах едно видео, че на такива хора не се активизира центъра в мозъка за Аз и саморефлексия. Какво ти говори това?

Освен това след опита ми с една ненормалница никога ама никога няма нито да ги съжалявам, нито да им помагам. Да ходят при "терапевта" да си лекуват психопатиите с аяхуаска. Много ще им помогне...

# 1 862
  • София
  • Мнения: 22 394
Няма, разбира се. Такива хора обикалят цял живот по терапевти и пак не са доволни. Или изобщо не обикалят и си мислят, че другите са луди.

# 1 863
  • Мнения: X
Също така смятам, че е добре да има "стигма" около личностовите и психични болести, т.к. това са хора, които са опасни за околните - дали физически, дали психически.
Съгласна. Опасни са, а ако сами не вземат решение да се лекуват, процедурата е тромава до невъзможност.

# 1 864
  • Варна
  • Мнения: 14 675
Те не се считат за болни и не търсят лечение. Там е проблема.

# 1 865
  • Мнения: X
Именно. И се въртим в Параграф 22.

# 1 866
  • София
  • Мнения: 15 170
Личностовите разстройства от Клъстър Б не са болест, самата личност е такава, нито се лекува, нито човекът страда, нито е поправимо, за да се брои за болест. Само диагноза е.


Цитат на:  link=topic=686117.msg41683839#msg41683839 date=1604525691

Бoяна, благодаря много за подкрепата! Трудно е в "реалния" живот да намериш някой, който да разбира през какво преминаваш, а не само да казва да го забравиш. Да не говорим, че пред общи приятели и познати не върви да разикваш такива поробности. И да, всички що годе "нормални" хора ти изглеждат лесни след това.

Ако човек не се е сблъсквал с подобни хора е трудно да разбере, а и да съчувства. Другите смятат, че жертвата преекспонира, гледа едностранчиво, че у всеки има по нещо добро и прочее. А и да, смятат, че просто може да се забрави, което е добра идея, но в случаи на връзки с невъзможен човек отнема много време човек да се отърси, излекува, а ако е дете на такъв човек пък няма шанс да се забрави подобно нещо. Лошото е, че у нас тази тема е все още нова и няма почти никаква помощ от психолози, например. Редовият терапевт ще разглежда ситуацията като просто лоша връзка, ще фокусира клиента си върху неговите собствени грешки, което иначе е правилно и полезно, но в случая борбата е между това човек да осъзнае, че е жертва и да спре да бъде такава, за да продължи напред. Това си е голям капан. Но и затова навремето пуснах темата, поне срещата с други преживели и преживяващи невъзможни отношения с невъзможни хора би трябвало да даде утеха, разбиране, подкрепа, а пък в повечето случаи това е нужно на човек да продължи без да се чувства луд, лош и всичко останало, втълпено му от невъзможният.

# 1 867
  • BG
  • Мнения: 903
Ето един страхотен пост по темата: слагам го в стрит текст, защото е дълъг и искам да благодаря на дамата превела-не ѝ цитирам името, защото е от частна група във фейса.
Иначе аз лично по време на карантината бях сама вече без нарциси до мен и други личности  с гранични разстройства. Между другото рецептата за отърване от такива личности наистина е да си намерят нова жертва, ако можете да организирате така нещата, че да им намерите вие е най-добре Wink
Скрит текст:
Някой да не знае кой е Шерлок Холмс? Слагайте бързо ръка на сърцето и признавайте: готин е, нали! Безотказен като добре поддържана машина и също толкова ефективен. Енергичен, със завидна бързина на ума, хладнокръвен и аналитичен. Боксьор. Фехтовчик. И цигулар. И въпреки това, съвсем не на шега, д-р Мурад Султанов, го определя като...психопат.
Кои са психопатите и кои - социопатите. Какви са приликите им, а в какво се различават. Могат ли да бъдат управлявани или всъщност те управляват нас. Има ли изследвания, показващи колко от хората са психопати/социопати и от всичките тях ли трябва да се страхуваме. Това, в общи линии, са темите от разговора с психиатъра и психотерапевт д-р Мурад Султанов. Превела съм го от руски, без претенциите за художественост (все пак не съм професионален преводач) като съм съкратила в началото местата, в които говорят за стар руски филм.
=========

водещият: Здравейте, Мурад! Предишният път говорихме за британския сериал за Шерлок Холмс, където героят казва: "Не съм психопат, а високоактивен социопат!" Може ли сега, да поговорим по подробно за социопатите и психопатите. Преди казахте, че и двете категории се отнасят към асоциалното разстройство на личността. Всъщност социопат и психопат просто синоними ли са или все пак има някаква разлика?

д-р Султанов: Dа, разлика между тези - да ги нарека подтипове на това личностно разстройство, наистина има. И социопатите, и психопатите се отнасят към асоциалното разстройство на личността и макар официално разделение в диагностическата класификация да няма, съществена разлика между двата подтипа има и поради това трябва да се отличават.

водещият: В какво се състои разликата, по какво се отличават?

д-р Султанов: Преди да ви кажа по какво се отличават, ще ви запозная с диагностичния критерий или - какво ги обединява. А ги обединява асоциалното разстройство на личността. И за да ви стане ясно, малко ще опростя нещата. Помните - в първата беседа с вас, говорихме за това, че всяка личност, без значение дали е нормална или патологична, се характеризира по три главни компонента: мислене, емоционална сфера и поведение. При асоциалното разстройство, и в трите сфери има нарушения.
Dа започнем с мисленето. При такива личности, то е крайно егоцентрично - светът около тях, включително и останалите хора, съществуват предимно за да задоволят техните потребоности и желания. Желанията и потребностите на окръжаващите, ги вълнуват твърде малко, ако изобщо ги интересуват. Има и стремеж към власт, доминиране - отново за задоволяване на техните потребности.
Втората сфера - емоционалната. Тук, при асоциалните разстройства, емпатията или е твърде слабо развита, или изобщо липсва. Такива хора не изпитват съжаление, угризения, чувство за срам. Това е първият признак в емоционалната сфера, а вторият е че не изпитват емоционална привързаност към други хора, не обичат никого, освен себе си и не могат да съчувстват.
На основата на тези две сфери - мислене и емоции, се определя третата - поведението. Към поведенческите признаци на асоциалното разстройство се отнасят:
манипулативност (такива хора не само са склонни, но и много добре манипулират останалите - както отделни лица, така и големи групи хора)
склонност към лъжи
враждебност (не признават правилата на окръжаващите ги, но те не са бунтари - просто смятат, че порядките в обществото не се явяват правила и ако противоречат на техните желания, изобщо ги игнорират)
агресивност (проявявят агресия винаги когато техните желания не се удовлетворяват)
безотговорност (макар това да не е съвсем коректен термин, тук се има предвид, че за тях единственото важно е удовлетворяването на желанията им; за бъдещите последствия от техните действия те изобщо не се интересуват)
Импулсивност (тук се има предвид, че те реагират твърде бурно, даже агресивно, на някакъв външен негативен, за тях негативен дразнител )
склонност към риск (обичайно с пренебрежение към живота си и естествено с пренебрежение към живота на останалите хора)

Това са общите признаци на социопата и психопата. Преди да се спрем на различията им, искам да поясня кое лежи във фундамента на отличието на психопата от социопата. Всяка личност, се формира при взаимодействието на две съставляващи: генетичния код и социалната среда, в която човекът се е сформирал като личност. При психопата, основен определящ фактор е генетичният фактор. При социопата, определящ фактор е ролята на социалната среда. Всъщност, и при двата подтипа (психопат и социопат) присъстват като фактори и генетичния код и социалната среда, но в случая с психопата, основното е генетичният фактор, а в случая със социопата, основното е социалната среда като фактор. Поради това фундаментално различие, онези признаци, общи за двата подтипа, които допреди малко изброихме, имат и различия. Особено в първите две сфери - мисленето и емоцията. При психопата, понеже там генетичното е водещо, и разликите са ярко изразени. И психопатът, и социопатът, са склонни към ярко изразена егоцентричност, но психопатът е по силен тип, склонността му към доминиране и власт е доста по силна.Социопатът също опитва да доминира, но при него не се получава така добре. Сега - за емоционалната сфера: при социопата, и емпатията, и емоционалната привързаност, до някаква степен са запазени. Те може да са неадекватни, може да са недостътъчни, но ги има и социопатите са склонни към рефлексия. При психопата, рефлексията практически отсъства. Психопатите умеят да имитират чувства, но го правят само за да задоволят нуждите си. Когато интересите им приключат, с тях приключва и имитацията на чувства. При тях отсъства емоцианална привързаност и емпатия.
Като имаме предвид емоционалните особености на психопата, кой от поведенческите признаци изброени по горе, според Вас, липсва? Dа ви ги напомня: манипулативност, склонност към лъжа, безотговорност, агресивност, враждебност, импулсивност и склонност към риск.

водещият: Импулсивност

д-р Султанов: Точно така. Dокато могат да се борят, психопатите го правят. Когато вече не е възможно, те приемат, че играта е свършила, те са загубили и спокойно го приемат, без да проявяват емоции. Склонността им да не изпитват вълнение е повлияла даже на законодателството на САЩ. Там широко използват полиграфа (детектор на лъжата) и въпреки това, резултатите от него не се приемат за доказателство в съда. Защо? Защото психопатите твърде лесно могат да излъжат полиграфа - те не се вълнуват, даже когато нещата са " на живот и смърт" и отговаряйки на дори много важни въпроси, изобщо не се вълнуват. Поради това, нямат и промяна на жизнените показатели, чрез които работи полиграфа, при тях не се променят нито честотата на дишане, нито пулса, нито кръвното налягане и т.н.

водещият (шегува се): Значи...получава се, че терминът "олимпийско спокойствие", води началото си от древногръцките психопати?!

д-р Султанов (също усмихнат) Възможно е да е така. Впрочем, за да си първокласен спортист, също трябва да си психопат.
Но да обобщим: Всички признаци, които изброихме дотук, присъстват малко или много и в двата подтипа (психопати и социопати) Основното им различие е : признаците от сферата на мисленето и сферата на емоциите, са по силно изразени при психопата и във връзка с това, един от признаците в третата сфера - поведенческата, липсва. Липсва импулсивността.

водещият: А кой е по опасен - социопатът или психопатът?

д-р Султанов: Във филмите, пък и по описание, като че ли е по опасен психопатът. И това е така, но има едно "но" - ако психопатът има криминален или открито асоциален начин на живот. В този случай той е по опасен от социопата, защото за него прегради няма, почти не изпитва страх и не се вълнува - това естествено го прави по опасен. Психопатът, обаче, в зависимост от социалната среда, има значителен шанс да стане функционален член на обществото. Ако психопатът води криминален начин на живот, безспорно той е по опасен от социопата. Но като цяло и за обществото, социопатът е по опасен.

водещият: Мурад, Вие доволно подробно описахте психопатите и социопатите. Но има ли статистика, сочеща какъв процент от хората са психопати?

д-р Султанов: Ще го кажа така: изследванията не се провеждат по отделно за психопати и социопати, а като цяло за асоциалното разстройство на личността. Във връзка с това, че социопатът се формира на базата на влиянието на окръжаващата среда, в зависимост от това дали тя е благотворна или не за развитие на асоциалните черти, разпостранението на социопатите в обществото може да се различава в пъти. Затова и различни изследвания, показват различни резултати.
Съгласно литературата, това е един твърде висок процент - от 0,2 до 3,0 % . Единственото, което може точно да се каже, това е гендерният баланс - там всички направени изследвания, показват еднакви резултати. Асоциалното разстройство, респективно психопатите, сред мъжете са 4 пъти повече, отколкото при жените. Ако трябва аз да дам определение, бих избирал по прецизно числата и бих казал: 0,2% от цялото население и 0,3% минимум - сред мъжете.Ако мислите, че това са малки цифри, значи грешите. Dа вземем например условно страна 10 милиона население, представете си, че 20 000 от тях са психопати, а голямата част от тях - мъже.

водещият: Това не са малко хора. Какво да правим с тях?! Можем ли да направим така, че да носят полза на обществото?

д-р Султанов: Психопатите, в зависимост от средата, в която са отгледани и възпитани, принципно могат да водят полезен за обществото живот. Изобщо не е задължително да са криминални, могат да бъдат бизнесмени или политици. Политиците засега няма да ги "пипаме" (смее се) но да вземем като пример един много успешен бизнесмен. Защо не и известният на всички Стив Джобс. Помните основните поведенчески признаци на психопата, нали? Манипулативност и склонност към лъжа. Именно благодарение на вродените си качества манипулативност и лъжливост, той е правил такива великолепни, свръхуспешни презентации, пробутвайки на безчислената тълпа поклонници на компютърните продукти, своите преоценени Ейпъл продукти. Случва се да попадам в ютюб на обучения как да се правят такива ефективни презентации като неговите. И ми е много забавно да ги гледам. Разбира се, човек може да се научи да презентира добре. Но, за да го прави с такъв небивал успех като Стив Джобс, първо трябва да се роди психопат.

водещият: Dа се върнем отново към британския сериал за Шерлок Холмс и фразата " Аз не съм психопат, а вискоактивен социопат" От гледна точка на човек с Вашата професия, Холмс психопат ли е или социопат?

д-р Султанов (усмихва се): Хайде да си отговорите сам, изхождайки от всичко, което споменахме досега. Според Вас, той социопат ли е или психопат?

водещият: Мисля, че е психопат

д-р Султанов: Психопат е разбира се! Във филма има грешка. Защо?

водещият (и двамата се смеят): Искали да изядат кока, но изяли Кук ( игра на думи в шеговитата песен на Висоцки " Почему аборигены съели Кука"; тук кокът е корабен готвач, а Кук - Dжеймс Кук, мореплавател и изследовател, по непотвърдени данни, убит и изяден от хавайски туземци)

д-р Султанов: Вижте, ако сравним психопата със социопата, ключовото различие е, че психопатът не е импулсивен. Шерлок импулсивен ли е? Dа не би да е неспособен да планира дейстивията си? Та той в детайли ги планира, при това до такава степен, на каквато обикновен човек не е способен. Социопатът също не е способен да планира по този начин. А отсъствието на емпатия към окръжаващия свят? При Холмс е типично отразено - абсолютно нищо, извън това, с което се занимава, не го интересува. Тъй че той си е психопат. В руския превод на филма също има грешка: преведено е като "високоактивен" (социопат), а всъщност би трябвало да е "високофункционален" - има се предвид високата му степен на социална адаптация. И всъщност, той носи голяма полза на обществото.
Ако се върнем към персонажа от " Мястото на срещата да не се променя" (добре известен известен, стар, криминален сериал на Слава Говорухин) там, когато се изобразява социалното разстройството на личността, основно са показани престъпници. Но има и един персонаж, от страната на закона, който също се явява психопат - капитан Жеглов (в ролята Вл. Висоцки). При този образ, има само два малки епизода: първият - когато дава хляба си на жена, загубила купоните си за храна и втория, когато разпива с колегите си. И макар че това са прояви на съпричастие, даже там - във втория епизод, героят твърди: " Милосърдието е попски дрънканици" Ако се изрежат тези два мънички епизода, през целия останал сериал, капитан Жеглов се държи като типичен психопат. Той великолепно манипулира през целия филм, както своите сътрудници, така и престъпниците, и докато го прави - постоянно лъже. Главното за него е резултатът, т.е. стреми се да получи каквото иска и го постига без да е гнуслив и без да подбира действията си. Когато вкарва в затвора невинен човек, не изпитва нито срам, нито угризения на съвестта, даже има готов отговор: Наказание без вина няма. А всъщност, кой би се справил с бандити и убийци по добре от един такъв психопат, който е от " нашата страна на барикадата"! Затова психопатите могат да бъдат много полезни, даже не само в екстемални професии като правоохранителните органи. Dа вземем например една "мирна" професия - тази на лекаря. Хирурзите например. Вярно, сега нещата и в тази професия са променени, всякакви се навъдиха в нея. Помня обаче преди - всеки трети хирург беше психопат. При това - все добри, отлични хирурзи. Защо? Защото в тази професия се работи в екстремална среда, и се налага да се вземат не само правилни, но и бълзи решения. Чудесна професия за психопати! А те, не само могат да бъдат социално полезни. Ако психопатите малко или много имат нормален начин на живот, съблюдаващ някои социални норми, те всъщност, могат да бъдат много успешни хора.
Сега ще Ви опиша условна личност, пък Вие ще кажете какво мислите за нея: Човекът притежава великолепен дар да убеждава; има и невероятна целеустременост - готов е на всякакви жертви, в името на целта; отчаяно смел, човекът не губи самообладание даже в екстремални ситуации. Как Ви изглежда такъв персонаж?

водещият: Великолепно!

д-р Султанов: А с какъв епитет бихте характеризирали такъв човек?

водещият: Ами...харизматичен, да кажем. Обеятелен.

д-р Султанов (усмихва се): Всъщност, описах типичните черти на психопата. И имам подозрение, че иначе, модната по цял свят впрочем дума "харизма", се ползва така широко, за да може обществото някак да преглътне, че основно се управлява от хора, които имат изразени антисоциални черти под формата на психопатии.

(край на 1ва част)

# 1 868
  • София
  • Мнения: 22 394
Интресно ми беше да прочета и смелостта, с която заявява, че Стив Джобс е клъстърен ме зарадва. Защото той е и според мен. Експлоатирал е чужди усилия и гениален акъл и само ги е продавал манипулативно.

Бих обобщила така: социопатът е по- импулсивната версия на психопата, а бордърлайнът- истеричната версия на нарциса. Laughing

# 1 869
  • София
  • Мнения: 787
Личностовите разстройства от Клъстър Б не са болест, самата личност е такава, нито се лекува, нито човекът страда, нито е поправимо, за да се брои за болест. Само диагноза е.


Цитат на:  link=topic=686117.msg41683839#msg41683839 date=1604525691


Обобщаващо, твърде категорично и в голяма степен невярно твърдение.
Хората с гранично личностови разстройство страдат и то доста - нисък праг на стрес и високи нива на тревожност,  силна емоционална болка, сменящи се с дисоциация - чувство за празнота, замръзване, откъснатост.

Разбира се, че са болест, какво иначе биха правили в международната класификация на болестите.

Трудно се лекуват и то само ако, човека потърси помощ, достатъчно мотивиран е и попадне на добра терапия. Но е лечимо. Мисловните модели могат да се променят и може да се научава и развива способността за ментализацията, емоционалната регулация също е постижима.

# 1 870
  • Мнения: 6 166
Личностовите разстройства от Клъстър Б не са болест, самата личност е такава, нито се лекува, нито човекът страда, нито е поправимо, за да се брои за болест. Само диагноза е.

И нелечимите болести ли са просто диагноза?

Поведенческите разстройства са болест.

# 1 871
  • София
  • Мнения: 15 170
Личностовите разстройства от Клъстър Б не са болест, самата личност е такава, нито се лекува, нито човекът страда, нито е поправимо, за да се брои за болест. Само диагноза е.

И нелечимите болести ли са просто диагноза?

Поведенческите разстройства са болест.
Болест означава да имаме здраве някъде там, което може да се възстанови. А и страдание за човека. Тук просто човекът е такъв, той не е бил друг и няма да бъде. И не страда. Страдат другите. Клъстър Б са хора напълно вменяеми, напълно наясно как стоят нещата и какво причиняват на другите. Просто не им пука, дори напротив, изпълват се с възторг към самите себе си, когато причинят страдание, защото те са по-велики, по-силни и като цяло по.

За пример и сравнение, човек с аутизъм няма емпатия, но не е лош по никакъв начин. Това, освен всичко, е човек, който страда. Страда от всяка промяна, страда от огромно количество стрес, включително и от липсата на връзка с останалите, защото е умен, но не разбира, не усеща онова, което трябва да разбере. С това се работи и се компенсира в зависимост от степента на увреда.

Клъстър Б нямат никакъв дискомфорт от това, което са. Единственият им проблем е скуката, защото душата им е празна. Терапията, особено в ранна възраст и доколкото изобщо някъде се провежда, е с цел да намали щетите за обществото. За самите хора с тежки характеропатии проблем няма никакъв. Те не страдат. Страдат само другите.

И последно за сравнение. Психично болните, лудите, както ги наричаме, те имат здрава и нормална същност и искрено страдат от преживяното по време на психотичен епизод, от онова, което са направили, когато не са на себе си. И това се лекува с лекарства и терапия. Един психопат не може да се промени. Той не иска, но и да иска не може. Той просто е такъв. Същото важи и за нарцисист. А те дори нямат нужда да се научат да се държат добре, защото го могат, ако счетат, че имат изгода, но в дългосрочен план поведението им е диктувано само от егоцентрима и така тормозят другите. Те живеят в свят, в който хора, човеци, са само те. Другите са като играчки, като фигури, и това не може да се промени.

# 1 872
  • Мнения: X
Цитат на:  link=topic=686117.msg41683839#msg41683839 date=1604525691
Ако човек не се е сблъсквал с подобни хора е трудно да разбере, а и да съчувства. Другите смятат, че жертвата преекспонира, гледа едностранчиво, че у всеки има по нещо добро и прочее. А и да, смятат, че просто може да се забрави, което е добра идея, но в случаи на връзки с невъзможен човек отнема много време човек да се отърси, излекува, а ако е дете на такъв човек пък няма шанс да се забрави подобно нещо. Лошото е, че у нас тази тема е все още нова и няма почти никаква помощ от психолози, например. Редовият терапевт ще разглежда ситуацията като просто лоша връзка, ще фокусира клиента си върху неговите собствени грешки, което иначе е правилно и полезно, но в случая борбата е между това човек да осъзнае, че е жертва и да спре да бъде такава, за да продължи напред. Това си е голям капан. Но и затова навремето пуснах темата, поне срещата с други преживели и преживяващи невъзможни отношения с невъзможни хора би трябвало да даде утеха, разбиране, подкрепа, а пък в повечето случаи това е нужно на човек да продължи без да се чувства луд, лош и всичко останало, втълпено му от невъзможният.

В този ред на мисли, някой има ли опит с терапевт, който има добра представа за бордърлайнери и невъзможни като цяло? Точно както го описва Бояна беше разговора с "нормален" терапевт- аз как ги виждам нещата, не преекспонирам ли, аз как се държа с него. Това беше след най-акутната фаза на връзката, в която той ме съсипа, а аз не осъзнавах, че  има сериозен проблем с психиката. Не можах да обясня това на терапевката. По онова време бордърлайн почти нищо не ми говореше.


Аз не ги разглеждам като болни, те просто са такива. Тормозят близките си, но рядко искат да променят този факт. Търсят терапия само като паднат много лошо...

Все още не мога да кажа дали самоубийствените мисли са истинско страдание или начин за привличане на внимание...

# 1 873
  • София
  • Мнения: 15 170

Все още не мога да кажа дали самоубийствените мисли са истинско страдание или начин за привличане на внимание...
При бордърлайна са и двете, но това не е повод жертвата да се закопава и да замине заедно с неспасяемото. Трудно е да се понесе подобна мисъл, но един терапевт, психиатър вероятно, би могъл да обясни, че от животът на бордърлайна всъщност наистина не зависи от решенията на жертвата му, независимо, че изглежда по друг начин, независимо, че бордърлайна, за разлика от нарцисиста, наистина страда от това, не се преструва. Но все пак той сам предизвиква страданието си, тормози, отблъсква и достига до точката, от която се страхува, а тя е да не бъде изоставен и така намра някакъв покой. Но може би там някой може да се намеси като специалист и да спаси човека, това не може да го направят неговите жертви, колкото и да са жертвоготовни.

Не мога да давам съвети за специалисти, но може би се обърни към центровете за жени пострадали от насилие. Про тях работят психиатри, които имат опит с това.

# 1 874
  • Мнения: 6 166
Съгласна съм с расъжденията ти, Боряна. За мое съжаление имам наблюдения поведенческите отклонение на клъстър Б как се проявяват от 2г до 18г възраст и как родителите на такива дечища изпадат в депресии, пост травматичен стрес и огромна вина, че нищо не могат да направят (а обществото тях ги обвинява, че децата им са станали такива въпреки усилията им да им помогнат). Нали за психолозите винаги майката е виновна .. мда ама не.

Въпреки това, както зависимостта към електронни игри, към кафе, към социалните мрежи, така и клъстър Б са в диагностичният справочник като болест. Да, нелечима болест, но болест.

Болестите не питат ти искаш ли да се освободиш от тях или не. Ако я имаш значи я имаш. Това, че нарциси, социопати, психопати нямат съпричастност и не намират проблема в себе си, не значи че  не са болни.

Апропо - такива като ходят на терапии, а някои от тях обожават да го правят, го правят за да си подобрят "уменията", не зада се излекуват.

Общи условия

Активация на акаунт