Невъзможните хора в живота ни

  • 497 362
  • 8 481
  •   2
Отговори
# 8 370
  • София
  • Мнения: 15 956
Социалните бяха много мили. Докладът ще е добър.
Засега няма да разпитват детето в съда. На 14 е.
Няма експертиза, измъкна се, тъй като е шофьор и го е страх да загуби права да работи.
И срещите със социалните са си достатъчен товар. От експертизата не виждам как се е измъкнал. Щом водите дело и изпитваш съмнения за родителския му капацитет може да се изиска експертиза.

# 8 371
  • София
  • Мнения: 45 436
Ще видим. Много се надявам да приключим след това заседание, че го чаках година и половина, тъй като съдийката се мотаеше.

# 8 372
  • Мнения: 15 477
Успех,Роки!

# 8 373
  • Мнения: 4 142
Успех, Роки, стискам палци, а за детето в съда не се тревожи, моето беше по- малко дойде в залата питаха го с кой иска да бъде и веднага излезе от съда , да не се тревожи от баща си. Бях разказала на адвокатката що за чудо е мъжа ми и той успя да си покаже в съда характера, започна да спори със съдията и всичко мина лесно,в моя полза. За това  дръж се, не се хващай на провокациите му, с валидолче и успех.

# 8 374
  • София
  • Мнения: 22 848
Успех и от мен. Със сигурност е стрес за детето, дори изходът да е положителен, не пренебрегвай това.

Аз преживях нещо много неприятно. Първо, че се случиха някои роднински ситуации и си дадох сметка за някои неща, които на фона на всичко изчетено някак съм отричала.
Това донякъде ми уби нуждата да етикирам, защото когато нещо много не работи, е токсично и човекът е "невъзможен".

Другото е конкретна ситуация и даже се върнах да си прочета какво съм ви питала преди точно година и малко. Бях се дръпнала успешно, но невъзможната пак се опита да ме вкара в игра на надмощие и унижение. Аз леко порязах един човек, сдърпахме се малко, писала съм за него. И този път съобразяването с нея не беше от всички, напротив. Но станах свидетел на изключително тенденциозно сервилнечене, мазнене, почти сваляне от негова страна към човека, който го е обиждал, плюл, подхлъзвал. Тя после ми каза даже нещо, да ме подразни. Аз запазих самообладание във всичкото този път. Без реакция, позитивно, неебателно, гордея се със себе си, но вътрешно ми стана много разочаровано. Все едно се обедини с нея целенасочено, а знае всичко и даже сме коментирали колко е токсична.

# 8 375
  • София
  • Мнения: 45 436
Докато в семейна среда, в доста случаи на днешно време, жертвите успяват да избягат, в работна среда динамиката е такава, че някои хора избират да станат "летящи маймуни" на токсичния човек и смятат това за по-изгодна позиция.
Колкото и да е странно, нарцисистите с мачкането си всъщност дърпат нагоре жертвите си, особено що се отнася до работа. Има много хора, които са възпитани така от родителите си - чрез подценяване и вечно доказване, и съответно такъв тип ръководство ги устройва и растат в такава среда.

# 8 376
  • София
  • Мнения: 15 956
Сериозно злоупотребявате с думата токсичност и невъзможни хора. В работата е лесно – вдигаш си чуковете и си отиваш. И истински невъзможните хора и там не ги знаят, а ги харесват и просперират с манипулативност. Ако всички ги знаят явно не са никак невъзможни, а просто неприятни.

# 8 377
  • София
  • Мнения: 45 436
Е точно това казвам - че такива хора се харесват като ръководители. Един колега може да се усети, но останалите пеят Осанна в общия хор.

# 8 378
  • София
  • Мнения: 1 649
Е точно това казвам - че такива хора се харесват като ръководители. Един колега може да се усети, но останалите пеят Осанна в общия хор.

Дали се харесват? Аз пък мисля, че бързо-бързо ги разбират манипулаторите, подмазвачите и тия, дето са готови майките си да продадат, за да растат. Ако някой се заблуди - може да пораснат малко, ама обикновено ги разконспиритат и гледат да се отърват от тях. А се хареесват от някакви хора, до момента, в който някой ги настъпи, тогава харесванията спират.

Честно казано, на мен също ми прави впечатление, че в много теми, всичко, което не ни е по вкуса, веднага се определя като токсично. Някой хора нямат психично отклонения, а просто са лоши и зле възитани егоисти, това е.

# 8 379
  • София
  • Мнения: 2 250
Кечър, според мен всичко, което описваш, са най-нормални социално-служебни отношения и характери. Властни типове, завистливци, киселяци, нагаждачи, наивници, отпуснати хорица, които просто се влачат по чуждото мнение - всичко са си съвсем валидни характери, хората са такива и това правят, откакто свят светува! Ти си тази, която постоянно го мисли, чопли, чак психоанализи, семейна история... Защо си вредиш да дъвчеш едно и също, просто се махни. В момента сама се маргинализираш в тази среда, това правиш. Не искаш и не можеш да си друго освен нацупеното дъно, което реже връзките си всички. Имай достойнство, смени средата!

# 8 380
  • Мнения: 5 344
Навсякъде има такива хора, но те не са баш невъзможни. И да, това са съвсем стандартни проблеми в служебните колективи.

# 8 381
  • Мнения: 9 228
Когато имаш невъзможен роднина е доста по-трудно да скъсаш всякаква комуникация от раз, особено ако има какво да ви свързва.
Моят опит показва, че колкото по-ясни граници поставяш пред такива хора и колкото по формална е комуникацията, толкова по-свирепи и отчаяни в действията си стават. Но единственият изход за мен е дистанция, прекратяване на всякакви взаимоотношения и никакво допускане до личния живот, за да се самосъхрани човек.Няма друга оправия.
А за работа, ако наистина имаш невъзможен, взел те на прицел, напускаш и още как. Два пъти съм го правила заради невъзможни шефове. Такава среда трови и изцежда.

# 8 382
  • София
  • Мнения: 22 848
Добре, достатъчно със сравненията и обясненията, няма да пиша повече.
Не съм напуснала, защото имам от роднините, които са ти набили дълг до мозъка на костите и вечно имат нужда от спасяване. Това е причината да се включа в темата, всичко друго са просто логични следствия защо ми се лепят определен тип хора и ми е било по- комфортно тях да коментирам точно защото днес ги има, утре - не. И не, не са всичките "стандартни", сори. Но това няма особено значение в крайна сметка.

# 8 383
  • Мнения: 6 048
anonymiss, съгласна съм с теб, но за да напуснеш ти трябва план Б (нова работа, спестявания или някой който да те издържа докато си намериш нова работа) все неща свързани с голяма доза късмет и наличието на стабилен гръб (без значение от мъж или семейството).

Тези неща много често се забравят в този форум.
А и да не забравяме как всички сам-самичъки са успявали без ничия подкрепа и т.н. вечната плоча до изтъркване.

# 8 384
  • Мнения: 5 344
Работа можеш да смениш, трудно тежко, но в никакъв случай не е толкова жестоко, колкото да спреш да комуникираш с майка, баща, дете дори. Там нещата са наистина страшни и малко хора имат силите да се спасят. И пак всичката болка остава, завинаги, дори да прекъснеш отношения. Дори тук има хора, които споделят подобни истории, и болката им си личи през екрана дори.
В служебните отношения това го няма.

Общи условия

Активация на акаунт